Той открива в Яш висше училище за латински и славянски езици и нарежда да се отпечатат редица църковни книги на български
Автор: Мартин Вътев
Историческите сведения за българина Василий Лупу, който е бил 20 години княз на Молдова и е роден в с. Арбанаси, Разградско, или, както го нарича Г. С. Раковски, Великото арбанашко село, съвпадат с разказа на прабаба ни за корените на нашия род, които идват от рода на Василий Лупу. Това събуди интересът ми към миналото на село Арбанаси и личността на Василий Лупу.
За неговия произход има много свидетелства, но и фактът, че името Лупу означава на латински „вълк", а пък древното име на тракийския град Даусдава, чиито руини са близо до Разград, се разчита като „Вълчи град", също го потвърждава. Някои от сведенията, които поместваме тук, са безспорно свидетелство за живота на българите от един малко известен период на нашата история.
Василий Лупу е един от най-видните молдовски князе, князувал продължително време (1634 – 1653) на Яшкия трон, издигнал престижа на Молдовското княжество пред Високата порта и съседните държави (Княжество Молдова се създава към средата на ХIV век с главен град Яш. От 1387 до 1497 г. е било васално на Полша, а след 1511 ставо васално на Османската империя, б. а.).
В румънската историография съществуват големи противоречия относно народностния произход на този княз. Напоследък немският историк Франц Бабингер след дълги и упорити изследвания установи с две съобщения пред Румънската академия през 1927 г., че Василий Лупу действително е роден в село Арбанаси, но не в това до Търново, както погрешно мислеха румънските историографи, а в това при Разград, наречено Бей арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес прекръстено на Пороище.
От името на селото – Арбанаси, се вадеше заключението, че Василий Лупу е от албански произход. Обаче днес вече е установено, че в това село е имало заселници македонски българи от Костурско.
На 10 май 1634 г. Василий Лупу е назначен за молдовски княз от Високата порта срещу големи парични суми. Като такъв той престоява близо 20 години, което е било рядкост по онова време. Той показва особен интерес към своята родина България и към всичко българско (През 1594 г. Михаил Храбри преминава Дунава и достига Разград, като в неговата войска е участвала и българска доброволна конница, б. а.). В това няма нищо чудно, защото Василий Лупу не само че произхожда от родители българи от село Пороище, но и сам е роден в това село през 1597 г.
Още баща му Никола Кочов показва живо внимание към българския манастир „Зограф“ в Света гора. В една черква в молдовския град Васглуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. на църквата „Св. Георги" в Зографския манастир.
Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той дарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир „Добровец" заедно с неговите обширни имоти.
С големи жертви към Цариградската патриаршия Василий Лупу сполучва да вземе мощите на св. Параскева (св. Петка Българска, б. р.), които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство през времето на Иван-Асен II, който ги е пренесъл в Търново, поради което и светицата наричат света Параскева Търновска.
Именно тях поискал през 1641 г. молдовският княз и ги поставил в построения от него храм „Три светители" в Яш на 13 юни 1641 г. В тази църква се намират и княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода. При храма в Яш Василий Лупу създава училище и установява първата печатна преса през 1639 г., където е издадена първата печатна книга в Молдовското княжество, а през 1640 г. той открива там академия „Василиана" - висше училище за латински и славянски езици.
Василий Лупу не забравя и своето родно село. В специално решение на Цариградската патриаршия селото Арнауткьой до Разград, днес Пороище, е било извадено от властта на владиката от Червенска епархия и освободено от всякакви парични и други задължения към нея, като го обявяват за „патриаршеско и ставропигално място", което е било особена чест за него време.
Също така той нарежда да се отпечатат редица църковни книги на български език, предназначени за отвъд Дунава.
Василий Лупу умира през април 1661 г. в Цариград.
Както се вижда, този бележит българин е бил полезен не само на Молдова, но и на своя български народ.
