Един разказ на племенник на генерал-майор Мичо Ерменов – елитна и обаятелна фигура в „Групата на Горуня“
И тази година в началото на април, къде тенденциозно, къде не, се появиха публикации по дерето на Горуневските генерали и полковници, дръзнали да „посегнат върху Тодор-Живковата о светая светих – власта“ (думи на Петър Младенов). Приветствам тези публикации, но те изясняват съвсем малка част от истината, а тя не може и не бива да се скрива! Аз бях жестоко опърлен от неграмотни и злобни носители на лявата идея. Почти целият ми трудов стаж е по чл. 64...
От друга страна, стана модерно да се цитира, че еди кой си генерал бил вуйчо или чичо на тоз или на онзи. Е, мой вуйчо пък е генерал-майор Мичо Ерменов (роден на 19 януари 1925 г.) – една от елитните и обаятелни фигури в „Групата на Горуня“. Покрай него къде от наблюдения, къде от устата му, къде от приятели съм понаучил доста неща. Но и друг път съм подчертавал истината, че съм бил „сервитьор“ по крайните маси, но имах обострен нюх и усещах какво се „готви в кухнята“...
Някои неща съм публикувал в столичния и провинциален печат. А някои нося 50 години в душата си и искам да ги изкажа.
Нима Горуневци излизат на „гола поляна“ в борбата си срещу узурпатора Живков. Пръв въстава срещу него генерал-лейтенант Добри Терпешев – главен командващ НОВА (Народно освободителна армия), като напълно отрича „голямата и неповторима“ нелегална борба на хитреца. Срещу него застават и генерали като Стоян Трендафилов, участвали в свалянето на буржоазното правителство на Девети септември.
Вторият, скочил срещу Живков, след Терпеев беше генерал-лейтенант Йонко Панов – началник Гранични войски и заместник-министър на вътрешните работи. Когато гласят Живков за първи в БКП, той извиква: „Чакайте, за половин час ще ви намеря триста като него“. Подкрепя го генерал-лейтенант Борис Копчев, който често се е шегувал пред мен: „Абе, Гане, той казваше, че ще ги доведе от неговото село, а не от София“.
И Панов, и Копчев са професионални революционери. Кой ще отрече това?!
Оформя се и друга група, ръководена от генерал-полковник Иван Бъчваров. Той не е бил член на „Групата на Горуня“, защото искаше „вождът“ да бъде свален по партиен път на пленум или на конгрес. Взето беше решение генерал Бъчваров остро да разкритикува Живков на декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1964 год. като му беше обещана подкрепа от Цола Драгойчева и Пенчо Кубадински. Тия двама „герои“, като виждат обаче ожесточената схватка, предпочитат да си замълчат...
Едва тогава се взема решение за свалянето му със сила, както казва поетът: „Това, що буря не събаря, отсича го топор“. Здравите сили в партията са уплашени или „достойно“ платени и... мълчат.
Писал съм за сформирането на групата, но не мога да се съглася, че при евентуална победа генералите щяха да прикачат България към Китай, за да има и в нашата страна хунвейбини, цзаофани, жълтурковци, дръпнати вежди (с тия епитети ме наричаха моите противници) и културна революция.
Горуневските генерали бяха възпитаници на воени академии на Генералния щаб на Съветската армия. Генерал Любен Динов беше завършил и командна, и политическа академия, беше кандидат на науките. Мичо Ерменов завърши военнополитическа академия „Вл. Ленин“ и два пъти беше канен за преподавател в нея. Генерал Иван Бъчваров завърши академия „Фрунзе“ и три пъти беше канен да преподава там, но и двамата отказаха.
Какво щяха да направят бунтовните генерали след евентуалното сваляне на Живков? На първо място, предвиждаше се стопански ръководител след него да стане Тодор Горуня, а партията да оглави генерал Бъчваров. Замислена бе и тотална смяна на партийни и стопански ръководители в провинцията, погазили партийната и човешка етика.
Щеше да се търси и отговор на въпросите кой кой е в партизанското движение; защо е хванал гората – по идейни съображения или за облагодетелстване; какво са правили партизаните след 9 септември 1944 г.
Възнамеряваше се да се изпрати Вербална нота до съветското правителство с настояване на върне в София Никола Гешев, за да бъде съден за злодеянията си. Щеше да се види кои и защо са изпратени в поправителните лагери, да се разгледат убийствата на партизански и партийни кадри и т.н. Предвидени бяха и други неща, а и самото време щеше да покаже и нови аспекти.
Ще завърша с един въпрос към пишещите и четящите. Какво би станало, ако с Тодор Живков се постъпеше както той постъпи в генерал Йонко Нанов, чийто гроб все още не е разкрит, както постъпи с генерал Иван Бъчваров, който за нас, неговите приятели, беше свален със самолет на път за ГДР, където беше наш посланик...
Никой няма да узнае колко човека бяха вербувани за Горуневския преврат и колко бяха разкрити. Ще посоча само генерал-майор Стоян Куцаров, който няколко години след съденето на Горуневци остана в ЦК на БКП като заместник завеждащ отдел „Военен“.
Но всичко с времето си!
Ганко Бенев,
председател Областен съвет на
Съюза на ветераните от войните – Ловеч
Патриотичен календар
17 април 1821 г. — Умира Индже войвода
17 април 1904 г. — В София е дадено първото куклено театрално представление в България от членове на дружество „Чех“
18 април 1840 г. — Високата порта унифицира десятъка и започва повсеместно описване на имуществото и доходите на българското население
18 април 1877 г. — Ген. Николай Столетов поема командването на Българското опълчение
19 април 1941 г. — В съответствие с ангажиментите си към страните от Оста по време на Втората световна война българската армия окупира Вардарска Македония, а на 20 април - Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединение
20 април 1876 г. — Избухва Априлското въстание, насочено срещу османското иго в България
20 април 1984 г. — Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест, при завръщането си от който загива два дни по-късно
22 април 1876 г. — В Панагюрище е осветено въстаническото знаме за Априлското въстание, изработено от Райна Княгиня
22 април 1915 г. — От засада край Мелник е убит Яне Сандански
23 април 1856 г. — По инициатива на Кръстьо Пишурка в Лом е създадено българско читалище
Наивните идеалисти загубиха от безскрупулните кариеристи.Още много години ще носим последствията от престъпленията на убииците от хотел "Славянска Беседа".Бог да пази България!
