Иван Ночев конструира реактивните двигатели на модула ,,Орел”, с който американците кацат на Луната през 1969 г.
Автор: д-р Петър Ненков
На 12 април светът отбеляза международния ден на авиацията и космонавтиката. По този повод нека си припомним славните страници от българския принос в овладяването на Космоса.
На 16 юли 1969 г. от космическата база в Кеймп Канаверал в американския щат Хюстън е изстрелян космическият кораб „Аполо 11", който има за цел да изпрати човек на Луната. Направен е опит за осъществяване на една вековна мечта на човечеството - да стъпи на друго небесно тяло. Четири дни пътува „Аполо 11" с трима астронавти на борда – Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, за да измине 386 000-километровото разстояние от Земята до Луната. 800 млн. души в 54 страни на света наблюдават пред телевизионните екрани как на 20 юли спускаемият апарат се отделя от космическия кораб и се насочва към лунната повърхност.
Кацането в Морето на спокойствието е успешно, люкът се отваря и по малка стълбичка пръв стъпва на Луната астронавтът Нийл Армстронг. Той правил три малки крачки по лунната повърхност и изрича паметните думи: „Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!” 19 минути по-късно на Луната стъпва и астронавтът Бъз Олдрин, който, потресен от гледката, отбелязва: „Величествена самота."
След това двамата астронавти поставят стоманена плоча, текста на която прочитат пред камерата: „Тук, хора от планетата Земя първи стъпиха на Луната, юли 1969 г. след раждането на Христос. Дойдохме с мир от името на цялото човечество.” Астронавтите забиват знамето на САЩ , вземат скални късове от лунната повърхност и заснемат околната местност. След това се прибират в спускаемия апарат, който плавно се откъсва от Луната и скоро се скачва с „Аполо 11", където ги чака Майкъл Колинс. Оттам - всички заедно поемат обратно към Земята, където ги посрещат триумфално като герои.
Малцина в страните зад „желязната завеса”, в това число и в България, разбират за този факт. Нещо повече, единици от тях знаят, че един от основните конструктори на спускаемия модул на „Аполо 11” е българинът Иван Ночев. Животът му е като легенда.
Роден е в Карлово на 23 септември 1916 г. Завършва с отличен успех местното техническо училище „Братя Евлоги и Христо Георгиеви”. Започва работа в казанлъшкия военен завод „Арсенал”, а по-късно се прехвърля в Държавната аеропланна работилница в Божурище.
Когато на закътаното сред гористите възвишения на карловската Средна гора Марино поле се построява военно летище и авиоремонтна работилница, Иван Ночев е сред първите, който започват там работа.
Присъединяването на България към оста Берлин, Рим и Токио през 1941 г. налага превъоръжаването на българската бойна авиация с немски изтребители „Месершмит 109 Густав“ и „Месершмит 109 Емил”. Те обогатяват морално остарелия авиопарк на изтребителните части в българските въздушни войски, състоящ се най-вече от чешките двуплошници без радиостанции „Авия”, наричани шеговито от нашите авиатори „Догани”.
На тримесечна специализация в Германия, за да усвоят ремонта и експлоатацията на немските изтребители, заминават група български авиотехници. Сред щастливците е и Иван Ночев. През есента на 1942 г. той кандидатства и е приет в Берлинската политехника.
В столицата на Райха вече се чува леденият полъх на войната и въпреки истеричните обещания на министъра на хитлеристката пропаганда д-р Гьобелс, че над Берлин няма да падат съюзнически бомби, истината е съвсем друга. След една жестока бомбардировка, при която изгарят квартирата на Ночев и Берлинската политехника, младият българин продължава своето висше образование в Пражката политехника.
След войната той се прибира за кратко в България, но не може да намери поле за изява и заминава за Виена, където завършва висшето си образование и се дипломира като машинен инженер. Много скоро след това защитава и докторска дисертация. Работи известно време на летището на австрийската столица и отново се връща у нас.
След разгрома на хитлеристка Германия командващият американските войски в Европа и бъдещ президент на САЩ генерал Дуайт Айзенхауер депортира в Америка 128 немски ракетни конструктори начело с „бащите” на тайните оръжия на Фюрера
ФАУ-1 и ФАУ-2 – Вернер фон Браун, Ото Рудолф и Дурнбергер. Заедно с един тон документация и десетки вагони оборудване за немските балистични ракети те са транспортирани в американската военновъздушната база „Уайт сендс” и при пълна секретност създават първата американската междуконтинентална балистична ракета „Юпитер”с ядрена бойна глава.
През годините на Студената война се разгаря жестока космическа надпревара между двете супер сили - СССР и САЩ. След като загубват битката с руснаците за изстрелване на човек в звездното пространство, американците решават на всяка цена да потърсят реванш чрез своята програма за покоряване на Луната. Президентът Джон Кенеди не желае да изпадне в смехотворното положение на своя предшественик Айзенхауер и дава на НАСА милиарди долари за изпълнение на тази свръхамбициозна задача. В нейно име са привлечени най-големите мозъци на света и са замразени останалите перспективни проекти – за изработване на космически кораб за многократно използване „Даяна сор” и кораба „Джемини”.
Започва конструирането на знаменитата серия космически кораби „Аполо” и ракетата носител „Сатурн”, създадена от немския учен с американски паспорт Вернер фон Браун. В бясната надпревара за надмощие в Космоса се включва и българинът Иван Ночев. Разбирайки че в Америка трескаво се търсят млади и кадърни инженери, през 1951 г. той напуска Европа и заминава за канадския град Торонто, където започва работа в „Канада еър“.
През 1956 г. се прехвърля в Калифорния, където се извисяват сградите на авиокосмическия гигант „Дженерал дайнамикс корпорейшън”. Тук, в Силиконовата долина, се разработват най-новите самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. Получавайки американско гражданство през 1962 г., той приема името Джон Ночев и открива своя собствена фирма за авиоинженерингова дейност, наречена „Лансиа” (Lancea).
Българинът се включва в екипа от учени при разработването на космическия кораб „Аполо”, с който американците кацат на Луната през юли 1969 г. Корабът се дели на два основни модула – единият остава на Луната и служи като база и стартова площадка на астронавтите, а другия ги завръща на Земята.
Цялото човечество следи със затаен дъх грандиозния подвиг на астронавтите Нийл Армстронг и Едвин Олдрин, но едва ли някой у нас е предполагал, че зад това велико постижение на човешкия гений стои и един българин. Изобретените с участието на Иван Ночев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула „Орел" с астронавтите на Луната. Те гарантират модулът да бъде в хоризонтална позиция, когато се прилунява. Освен това подсигуряват успешното му завръщане и скачване с очакващия го в окололунна орбита космически кораб.
За заслугите му при изработването на космическия кораб „Аполо” доктор Джон Ночев получава високо отличие от Американския конгрес.
Той умира на 13 март 1992 г. в Сан Диего, Калифорния, оставяйки след себе си един невероятен живот, започнал като обикновен работник в ДАР Божурище и достигнал до водещ ракетен конструктор в света. Редом с други двама велики българи - Асен Йорданов и Джон Атанасов, Ночев нарежда името си в Златния фонд на човешката мисъл и дава възможност на своята втора родина Америка да забие първа в света националния си флаг на Луната. Съдбата събира с горчива ирония около гроба му трима президенти на САЩ.
Незаличима следа в историята на аеронавтиката оставя и първият български космонавт Георги Иванов. Той е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва средното си образование през 1958 г. и постъпва във ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Метрополия. През 1964 г. завършва курса на обучение със специалност „Инженер-летец” и квалификация пилот – първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен „Кандидат на физическите науки”. На 1 март 1978 г. e избран за космонавт по програмата „Интеркосмос”. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“.
На 10 април 1979 г. в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33” с международен екипаж на борда: командир на полета – съветският космонавт Николай Рукавишников, и българският космонавт- изследовател Георги Иванов.
Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют- 6”. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Двамата космонавти преди да се приземят правят общо 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. По-късно Георги Иванов е повишен в чин генерал-лейтенант и е избран за народен представител в Седмото Велико народно събрание. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на участници в космически полети и на Българско астронавтическо дружество. Автор е на книгите „Полети“ и „Време за полети“.
След него идва ред на втория български космонавт Александър Александров.
Той лети на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5” заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бордовия инженер Виктор Петрович Савиних. Мисията му в Космоса продължава от 7 до 17 юни 1988 г . – общо 9 денонощия, 20 часа и 10 минути.
Александър Александров е роден в Омуртаг на 1 декември 1951 г. Възпитаник е на ВНВВУ „Георги Бенковски“ – Долна Митрополия, което завършва през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на ВВС като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките в Москва.
През 1977 г. e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка. Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов.
През юни 1988 г. става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва над 50 успешни научни опита, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.
През 2002 г. е удостоен със звание бригаден генерал и награден с орден „Стара планина“ и със златна звезда на Герой на Съветския съюз.
