Юрий Швец: Путин е абсолютен роб само на две земни желания

Юрий Швец е бивш офицер от Първо главно управление на КГБ в Съветския съюз, завършил е Института за външно разузнаване „Андропов”. В момента е американски финансов анализатор. През 80-те години на миналия век е бил съветски шпионин в Съединените американски щати. Под прикритието на кореспондент на ТАСС е събирал и анализирал информация за възможен ядрен удар на Америка срещу Съветския съюз.
През 1990 г. се уволнил от служба, през последните 18 години оглавява американска фирма за оценка на търговския риск за компании, планиращи многомилионен бизнес на територията на бившия СССР, на Латинска Америка, Азия и Африка. Учил е с президента на Русия Владимир Путин и го познава доста добре. Предлагаме ви със съкращения изключително интересното интервю, което Юрий Швец даде за украинското списание „Гордон” преди няколко дни.


- Вярно ли, че сте учили заедно с Владимир Путин?

- Ако не вярвате на мен, тази информация се появи през май 2001 г. на интернет страницата на Службата за външно разузнаване на Русия. В материала се говори, че аз съм предател, защото разпространявам разобличаващи факти за КГБ. А в скоби пишеше черно на бяло, че „в началото на 80-те Юрий Швец е бил съкурсник на Владимир Путин в Академията на КГБ”.


- Защо им трябва на руските специални служби да ви разобличават точно през 2001 г.?

- Представа нямам. С постсъветска Русия нищо не ме свързва, никога не съм бил гражданин на Руската федерация, даже руски паспорт съм нямал. През 1993 г. заминах в Щатите и издадох мемоарите си „Вашингтонската резидентура: Моят живот на шпионин в Америка”.
И се почна вой: виждате ли, Швец издава тайни! За какви тайни говорим, Съветският съюз отдавна беше пропаднал, КГБ в този момент не съществуваше, а неговият председател Владимир Крючков вече беше в затвора за опит за държавен преврат през август 1991 година, нали помните?


- Може би този вой се е вдигнал, защото знаете прекалено много за миналото на разузнавача Путин?

- Путин никога не е работил в разузнаването.


- Но в официалната биография на президента на Руската федерация пише, че е служил като контраразузнавач в Ленинград и Германската демократична република.

- След завършването на института „Андропов” Путин го изпратиха в териториалното управление на КГБ в Лунинград и Ленинградска област. Това е извънредно важно, за да разберете напълно въпроса „кой е мистър Путин?” и какво става в момента с Русия. Вижте, за да попаднете в института на КГБ беше доста сложно. Но, ако си там, 99,9% беше сигурно,че ще те пратят някъде навън. Навън! С мен учиха момчета от Ленинград. Те попаднаха в Първо главно управление на КГБ, в шпионажа. А Путин – не.


- Защо?

- Въпреки разпространения мит, в разузнаването попадаха не само някакви джеймсбондовци, трябва да го знаете. Такива можеше да се преброят на пръсти. Основната маса на сътрудниците на Първо главно управление бяха хора с достатъчно средни аналитични възможности и адекватни психологически характеристики. Ключовата дума е „средни”.
Това че Путин го изпратиха не в разузнаването, а в ленинградското управление на КГБ, означава, че на фона на неговите набори от курса, способностите му бяха по-ниски от средните.
В Ленинградското управление се занимаваше с кокошкарски изпълнения. „Тропаше” студентите на преподавателите, а преподавателите на властите. Това е.


- А какво ще кажете за разузнавателната му дейност в бившата ГДР?

- КГБ нямаше резидентура в ГДР и съгласно заповедта, Комитетът по държавна безопасност не водеше разузнавателна дейност на територията на социалистическите страни, особено в ГДР, която беше една от най-приятелските страни на съветския режим. Източните германци имаха собствено великолепно агентурно разузнаване и главното беше изобщо да не им пречим. Те сами си вършеха работата и докладваха в Москва.
Във времената на СССР излизането зад граница беше грандиозно събитие за съветския гражданин. И КГБ устройваше за сътрудниците си от териториалните подразделения този „празник на живота”.

Офицерите от КГБ бяха изпращани за няколко години в ГДР, където се докосваха до небето и се връщаха в родината с фотоапарат „Карл Цайс” и кухненски сервиз „Мадона”. Това им беше разузнавателната дейност там.
Със същото се занимаваше и Путин. В задълженията му на директор на Дома на дружбата между СССР и ГДР влизаше да подготви почвата за идването на високопоставени другари от Москва, да ги нахрани, напои, разходи из местните магазини, пак да ги напои и после кьор-кютюк пияни да ги качи на самолета обратно за Москва. Ето това беше цялата разузнавателна дейност на Путин в ГДР.


- Каква е вероятността Путин да натисне ядрения бутон?

- Нулева. Занимавах се професионално с военностратегическата проблематика в разгара на Студената война между СССР и САЩ, когато опасността от ядрена война реално съществуваше. Какво означава да започнеш ядрена война?
Трябва да нанесеш първия удар, чиято цел е да унищожи максимално количество наземни ракетни установки на противника, а когато в отговор на това към теб полетят останалите му ракети, да ги свалиш със своите сили за ракетна отбрана. СССР никога не е имал потенциал за първи ядрен удар. Никога. Русия пък още по-малко.


- Според официалните данни към септември 2013 г. в арсенала на Руската федерация има около 3 000 ядрени бойни глави, а неофициални източници твърдят, че техният брой е повече от 50 000.

- Структурата на руските ракети с наземно базиране е такава, че например половината от бойните глави е установена на ракети СС-18 или така наречените „Сатана”, произведени от конструкторското бюро „Южно” в Днепропетровск. Този мутант от 60- те години на миналия век може да обслужва до 10 бойни глави всяка ракета, но те изобщо нямат нужната точност. Те са предназначени за удари по площада, а не по точни цели.

Тоест, руските ядрени ракети могат да изтрият от лицето на земята Ню Йорк, Сан Франциско и другите големи американски градове, но изобщо не могат да унищожат американските ракети в шахтните установки. Затова ще получат гарантиран ответен удар, който ще изтрие от земната карта цяла Русия.
Критично важният фактор за вземане на решението „Да нанеса ядрен удар или не?” е колко точно твоята ракета ще попадне в целта. Съветските, а сега руски ракети са известни с лошата си точност.

Освен това, никой не може да предвиди реалната точност на попадението, защото огромно влияние на траекторията на полета на ракетата оказват атмосферните особености на зоната, в която преминава тя към своята цел.
Едно е да изпитваш ракета, която лети от източния полигон към Камчатка по определен коридор с отдавна известни атмосферни особености. Само че съвсем друго е при истински ядрен удар. Тогава ракетите ще полетят по най-кратката траектория, тоест през Северния полюс.

И докъде ще стигнат  – никой не знае. Защото подобни изпитания досега е нямало, слава Богу. Дори ако Путин напълно откачи и реши да натисне ядреното копче, другарите му много бързо ще го поправят и всичко ще му обяснят. Изобщо, трябва да знаете, че президентът на Руската федерация много малко разбира от тези неща.

В документалния филм „Крим. Пътят към Родината” Путин се хвали как „изплашил” есминеца на Щатите в Черно море: „Разгърнахме комплекса за брегова охрана и го свързахме със спътника, за да видят американците и да се изприщят от страх”. Обаче, кой-знае защо никой не е обяснил на Путин, че далекобойността на руския комплекс е 250 километра, а далекобойността на полета на крилатите ракети на американския есминец е 2 500, да, да, правилно чувате, 2 500 километра.

Ако започне сериозна война, комплексите, които руският лидер наблъска в Крим, ще бъдат буквално отнесени от Шести американски флот от Средиземно море. Разбирате ли, без изобщо да влиза в Черно море. Освен чисто техническата страна на въпроса, има и психологическа.

Вие сериозно ли си мислите, че човек, който всяка година изчезва от публичното пространство за 7-10 дни, за да си направи фейслифт (премахване на бръчки) и да се изглади с ботокс, е способен да започне ядрена война? Че нали от ответния удар ботоксът му ще се втечни и ще се разтече от страх.


- Вие просто завиждате, че президентът на Руската федерация от година на година има все по-малко бръчки.

- Трябва да знаете, че за да натисне ядреното копче, човек трябва да бъде обладан от маниакална идея, а Путин е абсолютен роб само на две земни желания – да продължи да живее безкрайно и завинаги да остане във властта. Обърнахте ли внимание на един важен момент от срещата в Минск? (за примирие в Украйна, бел. прев.)


- На 17- часовите преговори в Минск през февруари тази година имаше много важни моменти. За кой конкретно говорите?

- Самото начало на преговорите. Меркел, Оланд, Порошенко и Путин влизат в залата. Лукашенко сам ги слага по местата. Изведнъж към президента на Беларус се втурва руският лидер и почти му изтръгва конкретния стол от ръцете. Получава се неловка ситуация.

И знаете ли защо? Защото височината на стола – това е най-важният фактор в сегашната външна политика на Руската федерация. Столът трябва да бъде висок, за да не изглежда Путин дребничък. Обаче, едновременно с това столът не трябва да е много висок, за да не се клатят във въздуха крачетата на президента на Руската федерация.
Подготовката на стола е най-важната задача преди всяко негово появяване пред публика, обикновено го подготвят грижливо преди това. А там Лукашенко си няма и най-малката представа за това и предлага другиму „заветния”. За малко да провали преговорите в Минск. А вие ми говорите „да натисне червеното копче”. Недейте, моля ви!

В категории: Интервю , Горещи новини