Празникът е познат като Сухи св. Никола или Лятна Никулка, затова на тази дата се изпълняват ритуали за дъжд. На снимката – част от обреда „Герман“
09 Май 2015, Събота
Празникът е свързан с пренасянето на мощите на светеца от балканските земи в италианския град Бари
На 9 май православната църква отново прославя свети Николай Мирликийски Чудотворец. Празникът съществува още от ХІ век и е свързан с пренасянето на светите мощи на Николай Чудотворец от балканските земи в италианския град Бари.
Свети Николай се родил през втората половина на ІІІ век в Патара (Мала Азия, област Ликия). Още от детските си години той проявявал истински християнски добродетели.
По-късно светецът станал архиепископ на град Мира в Ликия. Умира на 6 декември 342 г. (Зимен Никулден).
Мощите му се пазели в града до 1087 г. При управлението на византийския император Алексий І Комнин (1081-1118 г.) те били пренесени от град Мира в град Бари, център на южноиталианската област Апулия. Мощите били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и хора на 9 май 1087 г.
От тогава се чества и самият празник.
Мощите на св. Николай се пазят до днес в Бари в базилика, издигната в негова чест. През 1972 г. Римокатолическата църква дари части от мощите на светията на гръцкия архидиоцез на Северна и Южна Америка.
Частици от тях се съхраняват и в параклиса „Св. Николай” при катедралния храм на архидиоцеза – „Свети Кръст” в Ню Йорк, църквата на Архангелите в Кънектикът, църквите „Св. Николай” във Флъшинг и Западен Вавилон в щата Ню Йорк, а също и в разрушената на 11 септември църква „Св. Николай” до Световния търговски център.
В народните традиции на българина, празникът е познат като Сухи св. Никола или Лятна Никулка. Старите българи са го свързвали най-вече с предпазване от суша и градушка. За разлика от своя брат близнак Зимни св. Никола, той олицетворява лятото, живота, младостта, небето и слънчевия огън.
На този ден се прави курбан от мъжко животно като кръвта му се оставя да изтече или на оброка, или насред нивата. Приготвят се богати общоселски трапези, обикновено на поляни, до извори и чешми – места, които народът ни почита като свещени.
Устройват се чествания като служба, светец, оброк, които за разлика от зимния св. Никола не са посветени на домашния дух покровител, а на стопанина – защитник на посевите. Като такъв си представят смок синорник, който има дълга опашка и рог на главата.
Целта е да се измоли благосклонност от природните стихии да пратят дъжд и плодородие по земите. След като отслужи литургия, свещеникът повежда процесията. Обикаля се землището – нивите, бостаните, градините и оброчищата.
Докато хората обикалят, свещеникът ръси със светена вода навсякъде, освещава старите вековни дървета, чешмите, изворите, кладенците. Накрая се сяда на трапезата. Колкото по-богата е тя, толкова по-сигурна е помощта на светеца.
В Западна България се изпълнява ритуал за дъжд, наречен „покръсти“, „кръстоноше“, „кърсти“ или „скръсти“. След църковната служба девойки, облечени в стари черни дрехи, се събират около църквата, обикалят я три пъти и пеят специални песни.
В други части на България се изпълняват ритуалите „Пеперуда“, „Вайдудула“, „Герман“, които също са обичаи за дъжд.
Съществува поверие, че на този ден не бива да се работи, за да не се разгневи светецът и да изпрати градушки и бури, които да унищожат реколтата. Жените не бива да хващат игла през деня, защото „дупчат“ светеца в очите и ще се разболеят от „очибол“.
Ако времето на 9 май е ветровито и дъждовно, няма да има орехи и годината ще е неплодородна.
Много сте неграмотни по темата... С тия изказвания " брат близнак", " молим се на стихиите", "олицетворява слънчевия огън" и тем подобни глупости..И хабер си нямате от православната вяра- позор за "Десант",а най големите революционери и герои на България са имали, взимайте пример.
