Овцете остават без сила от метила


Овцете остават без сила от метила
12 Май 2015, Вторник


Заболяването фасциолоза се предизвиква от паразити, които живеят в черния дроб на преживните и приличат на малки листенца

Автор: д-р Валентин Иванов, квмн

Сигурно сте чували за метиляви овце, т.е. такива животни, които за нищо не стават. И тази народна приказка си тежи на мястото. От метил боледуват всички тревопасни животни и това е едно от най-често срещаните паразитни страдания у нас.

Големият метил (фасциолоза) е най-значимото от стопанска гледна точка заболяване при преживните животни, след което се нареждат парамфистоматозата и малкият метил – дикроцелиозата. Когато се получат комбинирани паразитози от метил и парамфистома, животните много трудно преживяват. Фасциолозата представлява особено сериозен проблем в мочурливи и блатисти райони, където страдат почти всички преживни животни – овце, кози, говеда. От метил боледуват и дивите тревопасни видове – елени, сърни, муфлони и др.

Заболяването фасциолоза се предизвиква от паразити, които живеят в черния дроб на преживните и приличат на малки листенца. На дължина тези хелминти достигат 3-4 см и са много плодовити – ежедневно един женски екземпляр „произвежда“ 15 000 – 20 000 яйца, които с фекалиите се разсейват в околната среда.
Лесно може да се обясни каква огромна заплаха представлява само едно заразено животно за всички останали в стадото и дори в района, като се има предвид, че в жлъчните канали на една болна овца, коза и/или теле си живуркат комфортно стотици фасциоли и там могат да преживеят цели 5 години.

Отделените хиляди яйца на паразита претърпяват развитие във външната среда, което става с участието на малко блатно охлювче. Целият цикъл е 15-30 дни в зависимост от температурата на външната среда. Животните се заразяват най-често на пасището, покрай блатисти или мочурливи райони, поглъщайки микроскопичните ларви на паразита, които се намират върху тревата, която хрупат.

Клиничните признаци на заболяването зависят много от възрастта и общото състояние на добичето, както и от степента на заразяването (инвазирането). Наблюдават се повишена температура, животните са отпаднали, нямат сила и обикновено изостават от стадото, движат се бавно, трудно и болезнено. Настъпва тежка анемия, която се установява лесно при видимите лигавици на конюнктивата в очите и на венците – те избледняват и дори може да станат порцелановобели.

По-късно заболяването преминава в протрахирана (хронична) форма – типични при овцете са отпадналост, проскубване на вълната, залежаване, липса на апетит за сметка на увеличена жажда, главата отича, особено в подчелюстното пространство, установява се събиране на течност в коремната кухина. Често бременните животни абортират. Наблюдават се смъртни случаи, особено при по-слаби и кахектични животни. Ако присъствието на метил се съчетае с лошо и/или недоимъчно хранене, лоши зоохигиенни условия (особено зимно време) - студени и влажни помещения, лоша вентилация, течение и др., смъртността при инвазираните животни е много висока и може да достигне до 70-80 %.

При хроничния развой на заболяването видимите лигавици пожълтяват, явява се тежка жълтеница. Метилът, освен преки вреди на организма, носи и много други опасности – при преминаването си от червата към черния дроб ларвите отварят множество възможности за заразяване с микроорганизми, вируси и др.,т.е. много често метилът е добра основа за избухване на заразни и недоимъчни заболявания.

Днес съществуват редица ефикасни препарати за борба с болестта. Никой сериозен фермер не си позволява лукса да загърби или „забрави” за профилактика на заболяването, защото целият му труд през годината може да отиде напразно. Рискът от неприлагане на медикаменти поне два пъти годишно – рано напролет и късно наесен – може реално да унищожи 2/3 от стадото. Изборът им зависи от финансовите възможности и предпочитанията на стопанина – таблетни форми („Албендазол“, „Вермитан“, „Абантел“ и др.), суспензии („Вермитан“, „Албендазол“, „Ранид“, „Довистом“ и др.) и инжективни форми, обикновено с комбинирано действие срещу метил и външни паразити („Айвомек супер“, „Екомектин“, „Норомек“, „Дектомакс“, „Пандекс“ и др.).

Предпазването от инвазиране с метил практически е невъзможно, тъй като най-сочната свежа зелена трева напролет обикновено се намира покрай мочурливи, блатисти райони с повишена влага. Точно тези места са любимите местообитания и на сладководното блатно охлювче, в което всъщност става превръщането на яйцата от метила в ларвната форма.
Тези малки охлювчета са апетитна храна на водоплаващите птици – патици и гъски, и отглеждането им в такива райони трябва да се насърчава. Пернатите могат много бързо да унищожат голяма част от охлювчетата и така да ограничат разпространението на смъртоносната инвазия.


В категории: Горещи новини , Съвети за животновъдството

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Емил Попов
18.08.2021 00:09:48
0
0
Много полезна и изчерпателна статия. Благодаря Ви за ценната информация.
1
Емил Попов
18.08.2021 00:09:46
0
0
Много полезна и изчерпателна статия. Благодаря Ви за ценната информация.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки