Калоферски гайди, кукери и чанове придаваха колорит и настроение на Събора на овцевъдите
Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът
Десетки хиляди българи и чужденци се стекоха на поляните до Петропавловския манастир край Лясковец на четвъртото издание на Националния събор на овцевъдите, който се проведе от 8 до 10 май. Кукерски танци, гайди и звън на чанове огласяха от рано сутрин до късна вечер местността, където се въртяха и десетки чевермета, от които можеше да се похапне, но срещу 5 лв. за 100 г месце.
Покрай вкусната мръвка, овцевъди от 13 държави обменяха опита си в бранша. Проблемите обобщи с две думи Бисер Чилингиров, председател на Националната асоциация на овцевъдите в България: „Ниските изкупни цени на месото и млякото убиват овцевъдството“!
Той коментира още, че имаме най-качественото мляко и най-търсените овчи кашкавал и сирене, но мандрите се наговарят и извиват ръцете на животновъдите. „Карат ни да падаме на колене“ – споделя той.
Предстои Асоциацията да вземе решение за протести. „Изкупната цена на овчето мляко падна на 1 лев за литър, а на кравето се срина до 30 стотинки. Ако мандрите не повишат цените, спираме да продаваме мляко. Ще оставим агнетата да сучат, а после ще ги продадем на арабския и турския пазар“ – заканва се овцевъдът.
За събора бяха докарани общо над 830 животни, сред които и много коне, магарета и кучета. Стопаните им участваха в състезания по доене, стрижба, обезкостяване. Не мина и без кулинарни шоута, дефилета, аукциони, демонстрации на обучени кучета пастири, теглене на товари от коне тежковози и т.н. В разпънатите десетки шатри и щандове със своя продукция се представиха над 240 изложители, сред които 50 занаятчии, 10 фирми със селскостопанска техника, оборудване и фуражи, 15 производители на месни и млечни овчи, кози и биволски продукти. Традиционно бяха изложени и минимандри за приготвяне на сирене и кашкавал от чисто мляко.
Сред най-атрактивните „експонати“ беше автентичната монголска шатра, подарена на Тодор Живков през 80-те години на миналия век от монголския президент, в която са снимани преди 35 години част от знаковите сцени между основателя на българската държава и Пагане в киносагата „Хан Аспарух“. Любопитство будеше и каракачанската колиба, „конструирана“ от клони и зеленина, която показва бита на каракачанското население у нас, занимаващо се основно с овцевъдство.
Паралелно със събора се проведе и Националният фолклорен конкурс „Заблеяло ми агънце”, за който пристигнаха над 2100 изпълнители. В програмата му се включиха и оркестър „Канарите”, представителни групи на Федерацията на каракачаните, нестинари танцуваха боси по жаравата, демонстрации направиха родолюбците от „Багатур", а гостите посрещаше космическа народната певица Валя Балканска с гайдаря си.
Легендарният Ути Бъчваров пък и през трите дни на форума готви по стари рецепти позабравени гозби с агнешко и овнешко. В гигантска 70-литрова делва той забърка вкусна капама за 300 човека. Телевизионният готвач свари и гергьовски курбан в огромен казан с вместимост над 600 литра, а в тигана си, изработен от стар локомотив, изпържи агнешко с лук. За фермерската трапеза бяха приготвени общо 3000 порции. В заготовката на продуктите на Ути помагаха баби от пенсионерския клуб в стражишкото село Балканци.
Овациите обаче обра битото сирене в мях на Салих Пашов от Смолянско. Майсторът го прави по рецепта на прадядо си в 100-годишен казан – единствената оцеляла вещ при пожара в бащината му къща през 1945 г. „Традицията повелява сиренето да се съхранява в мях и издържа повече от година“, твърди сиренарят.
Мина Варджиева от Стара Загора пък приготвя пресен домашен кашкавал „гюбек” само от мляко. Тя е технолог по професия и обяснява, че истинското сирене можем да го познаем дори само по цвета. Кравето е кремаво, овчето е сиво-пепеляво, а биволското е бяло.
И тази година съборът не мина без министерски обещания. Сега овцевъдите бяха ухажвани от земеделския министър Десислава Танева. Близо 7000 земеделски производители ще получат плащанията си за застъпени площи до 15 май, обеща тя. По думите й през тази година плащанията са закъснели, тъй като са приети нови условия за тяхното разпределение.
Овцевъдите бяха сюрпризирани и с нови правила в реда за разпределение на пасищата и мерите. Танева засегна и темата със срока за подаване на заявленията за подпомагане с директни плащания. Към момента той е 15 май без корекции и от 15 май до 9 юни – с корекции. На ниво ЕС е взето решение, което гласи, че всяка страна членка има право да удължи този срок по нейно национално решение. Според правилата, това удължаване не може да влезе в сила преди 22 май. Министърката увери, че дори срокът да бъде удължен, то няма да е с повече от един месец. По думите й това се правело предвид желанието на всички производители в края на годината да получат плащанията си за глава животно, но ако срокът бъдел удължен, това щяло да е невъзможно.
Ако няма забележки, до края на юни може да стартира и програмата „Млад фермер”, допълни още Танева.
