Все се бях натъквал на вносни куриози, но чашката на търпението преля, когато в един супермаркет с чуждестранен собственик видях зеленчук с цена 4,99 лв. за килограм.
Автор: Тодор Бакърджиев
Човек ще помисли, че е нещо свръхекзотично. Но ряпа да ядат хората с въображение! На етикета пишеше „внос от Холандия – земна ябълка.“ Сиреч гулия, от която в България има цели саморасли плантации.
До пренасянето на картофите от Америка в Европа грудките на гулията са били сред основните храни. Консумирали са се в салати, супи и ястия. А от личен опит съм се убедил, че са подходящи и за туршия. Красиви са и цветовете на растението, които се използват за букети.
В случая обаче ме жегна това, че внасяме гулия от Холандия, при положение че у нас тя вирее от векове и българите могат да я консумират безплатно. Безсмислена е гордостта ни, че когато е съществувала първата ни българска държава, днешните европейски благоденственици са били землянчески племена.
Какво договарят търговците не зная, но е гротеска да се внася гулия в България, която притежава най-плодородната земя в Европа. Хората от „ниската земя“ съумяват в полдерите си да отглеждат почти всичко, а ние, при нашите природни дадености, сме най-бедните в Европейската общност!
Но полето за размисъл е по-далечно. Докъде ще се разпростре днешният разпад на българското село? Интересни и леко хумористични са анкетите за най-добрите ни градове. Но много по-значимо е да се правят такива класации за останалите все още приемливи за съществуване български села. И то не само които имат изборни кметове, а и тези с кметски наместници.
Там се разиграва трагедията, наречена демографски свършек. Може би в умиращите села последните гробари ще бъдат бабички, които ще копаят сред бурени и гулия. Кой ли ще го нарисува?!
