Мюсюлманското изповедание не може да има претенции за собственост върху т. нар. „вакъфски имоти”, отсъдиха магистратите
Автор: Камен Колев
Апелативният съд в София попари Главното мюфтийство и ламтежите му да си върне собствеността върху десетки джамии и вакъфски имоти в страната. Магистратите излязоха с решение, че сегашното ръководство на мюсюлманското изповедание в България не е правоприемник на мюсюлманските общности, съществували в Княжество България, Царство България и Народна република България.
На 14 май съдът се произнесе с това становище по повод жалбата на мюсюлманското сунитско-ханефитско изповедание, представлявано от Недим Генджев, с която се оспорва легитимността на Главно мюфтийство, оглавявано от Мустафа Алиш Хаджи.
С този акт на съда се отнема възможността на Главното мюфтийство да поддържа исковете си срещу редица български общини за собственост върху историческите паметници, сред които са Куршум джамия в Карлово, Ески джамия в Стара Загора, джамиите “Ахмед бей” и “Фатих Мехмед” в Кюстендил и други вакъфски имоти в цялата страна.
Производството по тези дела бе спряно до произнасянето на Апелативен съд – София по делото за легитимното правоприемство.
Тези, които ни съдят, се оказаха нелегитимни, както са нелегитимни и техните претенции към нас, коментира кметът на Карлово. Опитите им да заграбят историческите имоти в центъра на Карлово, а и на други български общини, са осуетени, добави той. От Главното мюфтийство обаче се заканиха да обжалват пред Върховния касационен съд правото на собственост върху вакъфските имоти.
От мюфтийството се възмутиха и от това, че кметовете на Кюстендил и Карлово са изразили пред медиите мнението си по казуса. Според мюсюлманите, коментарите им били "неуместни и некоректни", тъй като кметовете и управляваните от тях общини не са страна по делото. Най-малко за 90 имота в цяла България претендира Главно мюфтийство, по информация от съдилищата у нас. Става дума основно за някогашни джамии, повечето от които са превърнати в исторически музеи или са паметници на културата.
В Карлово мюфтийството иска собствеността върху част от центъра на града, зад читалище „Васил Левски”, където някога е имало джамия, но тя отдавна е била съборена. Съдебните искове, заведени от мюфтийството, предизвикаха вълна от протести в цялата страна.
Голяма част от тях бяха организирани от „Национален фронт за спасение на България“. Патриотите на няколко пъти вдигаха митинги в защита на Безистена в Ямбол и на Музея на религиите в Стара Загора, подкрепяха и останалите протести в Карлово, Пловдив, Кърджали.
Някои съдилища прекратиха делата до постановяването на съдебен акт, с който да се уважи или отхвърли казуса за правоприемствеността на мюсюлманското изповедание и местните вероизповедни мюсюлмански общини.
Такъв бе случаят в Кюстендил. Там делата за двете джамии "Фатих Мехмед" и "Ахмед бей" бяха спрени, тъй като по този казус Софийски градски съд отхвърли правоприемствеността между двете институции. Определението обаче бе обжалвано и така случаят стигна до Софийския апелативен съд.
В други градове, като Карлово, съдът се произнесе в полза на мюфтийството. Окръжният съд в Пловдив реши да върне Куршум джамия на мюсюлманите, което отключи мощна вълна на обществено напрежение и протести. Това съдебно решение бе обжалвано.
Мюфтийството обаче е внесло искове в съдилищата на почти всички големи градове, като най-много са претенциите в селищата с компактно мюсюлманско население.
В Разград ламтежите на мюфтийството са за джамията Макбул Ибрахим паша, която е паметник на културата, а в момента е и обект на археологически проучвания. Сградата не функционира като джамия от миналия век.
В Гоце Делчев искът е за единствената джамия в града – Караджа паша, която също е паметник на културата. В столицата мюфтийството си иска сградата на Археологическия музей, където някога е била джамията „Махмуд паша”, църквата „Свети седмочисленици“, където навремето е била Черната джамия.
Съдебни дела за три вакъфски имота текат и във Варна, а в близкото село Езерово претенциите на мюсюлманите са за медресето и местната джамия. И двете сгради не се използват от 1955 г.
Емблематичната сграда на Безистена е обект на апетитите на мюфтийството в Ямбол. Имотът е паметник на културата, който представлява единственият покрит пазар у нас от времето на османската епоха.
В Пловдив от мюфтийството се борят за някогашната турска баня „Чифте хамам”, която отдавна функционира като Музей на съвременното изкуство, за бившата „Ташкюпрю джамия”, която от години работи като ресторант, но междувременно е продадена и сега е частна собственост, както и за терен от 100 декара, където са турските гробища.
