Деца се учат да гравират върху дърво и метал в школа „Майсторчета” към Сопотския еснаф
Автор: Камен Колев
Възрожденски къщи в Карлово и Сопот връщат туристите няколко века назад, след като местни майстори дадоха живот на позабравени в съвремието традиционни занаяти. Подбалканският край на България се слави като люлка на българщината и искаме да запазим духа и традициите, като дадем нов живот на старите занаяти, разказват майсторите.
Сопотският еснаф не е географско място, а е състояние на духа, разказва местният майстор на металната гравюра Евгени
Димов, който е председател на Сопотския занаятчийски еснаф. Всичко започва преди няколко години, когато местни занаятчии спонтанно се събират да обменят идеи. Постепенно сбирките стават традиционни и те решават да се сдружат на доброволен принцип.
Нашият край се слави с майсторите си на оръжие, а в годините назад жените в Сопот са творили в студ и мрак, изразявали са любовта и са влагали красота в черги и дрехи, разказва Димов.
Така с времето Сопоският еснаф започва да се слави като школа, а тази година нареди юбилейна изложба по случай 10 години от учредяването на сдружението на занаятчии от града и страната.
Преди време няколко деца се отбиват в ателиетата на сопотските майстори. "Стана им интересно как се гравира метал, дадохме им по един малък инструмент, гравираха върху дърво и с фина дърворезба направиха по някое сърчице и кръстче. Мислех, че всичко ще е дотам, но на другия ден същите деца дойдоха отново, доведоха и свои приятелчета. Така започнахме да развиваме школата "Майсторчета", казва още Димов.
"Децата не биха проявили интерес към занаятите, ако не ги поощряваха родителите им. Специало благодарим за техния възрожденски дух, защото го предават на децата си", добавя кметът на Сопот Веселин Личев. Започват с фина дърворезба, дървопластика, иконопис, пирография, декоративни картички, тъкане, металопластика, металогравюра. "Имаме различни цикли на обучение, всяка година курса завършват около 20-25 деца. Церемонията по дипломирането е внушителна гледка, обличат се с народни носии, снимаме ги, издаваме им майсторски свидетелства. Стремим се децата да се приобщят към традициите и истинските неща", обяснява Евгени Димов.
В Сопот майсторите правят оръжейна украса, дърворезба, дървопластика, декоративни свещи, лули, в еснафа участват още препаратор, бижутер, майстор на приклади. Целта ни е да обединим повече и повече майстори от региона и да се разрастваме, при нас вече има колеги от Пловдив и София.
Самият Евгени Димов работи и по много поръчки за чужбина, част от които са за короновани особи. Украсявал е арбалет за йорданския крал Абдула, за принца на Дубай е изработил колекционерски нож с приспособления за поддръжка на острието и дръжката.
Самите инструменти също са били гравирани с драгоценни метали и позлата. В Еснафа се работи и с прочутата дамаска стомана, от която в миналото са се изработвали сабите дамаскини. Материалът се поръчва от Сибир, а сопотските майстори извайват от него оръжия.
Историята на дамаската стомана се свързва с древните персийски, египетски и индийски майстори, които я произвеждат за направа на мечове. По-късно техниката е възприета и от японските майстори. Самата сплав е много красива, тъй като се изработва от няколкостотин слоя твърда и мека стомана, при което се получават различни шарки на повърхността.
"Сабята дамаскиня всъщност е изработена от вутц - като химически състав би трябвало да е чугун, тъй като е с високо въглеродно съдържание, отделно се държи като стомана, защото металът е гъвкав", издава детайли от майсторлъка Евгени Димов.
Съседното на Сопот Карлово също в последните години развива занаятите. Тази пролет в подбалканското градче безплатно се обучаваха деца в Школата на занаятчиите.
На 19 април в Бухаловия хан занаятчийският сезон бе официално открит, като във възрожденската сграда над 30 майстори на стари занаяти всекидневно демонстрират уменията си пред местните хора и гостите на града - плетива, калоферска дантела, дърворезба, везмо, ножарство.
Ханът бе ремонтиран по проект на община Карлово, а след това безвъзмездно предоставен на Задругата на майсторите.
„Тези хора съхраняват това, което е опазило България през вековете, ценете ги и им помагайте”, посъветва местната власт председателят на Регионалната занаятчийска камара в Пловдив Тони Симидчиева.
Бухаловият хан е една от емблематичните възрожденски къщи в красивия комплекс “Старинно Карлово”, който след реставрацията отвори врати под името “Център за занаяти и културни традиции”. Аниматори посрещат туристите и гостите и разказват за Карлово и историята му.
Всяка стая в хана има свое послание към посетителя, а вътре са изложени предмети от бита – чакрък, дарак, стан, мангал, тъкани черги и носии. Във възстановената библиотека, която е била първата за града, е обособен салон за гости с много старинни книги. Докато се потапяте в атмосферата на миналото време, може да се насладите на ароматно кафе, приготвено на пясък, сладко и локум от рози и десерти, приготвени по стари карловски рецепти, разказват домакините. Другите четири къщи в комплекса „Старинно Карлово” са Патевата къща, Патевата маза, къщата на Райно Попович и къща „Белия двор”.
Патевата къща ще представя магията на карловските билки и цветя, а къщата на Райно Попович е адаптирана като старинна книжовна школа. Тук посетителите ще имат възможност да наблюдават и сами да участват в отпечатването на старинни текстове.
Сградата е знакова, тъй като е принадлежала на видния възрожденски учител, просветител и книжовник Райно Попович. В дома му през 1869 г. неговата съпруга Анастасия Райнова основава карловското женско дружество „Възпитание”.
Къща „Белия двор” ще функционира като зографска школа. В нея ще има постоянна експозиция с картини от епохата на Възраждането, както и школи и обучения по изобразително изкуство. Целият комплекс ще започне работа с посетители и туристи на 1 август.
Занаятчийски ритуали на „Свети Спиридон”
В деня на свети Спиридон, известен и като Ден на майсторите, в Пловдив се провежда традиционният еснафски празник. Той се организира от Регионалния етнографски музей, местната Задруга на майсторите на народни художествени занаяти, Регионалната занаятчийска камара, Общинско предприятие „Туризъм“ и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив. Празникът започва с възстановка на стар възрожденски занаятчийски ритуал, а празнично шествие се отправя към храма „Св. Богородица“, където се отслужва литургия. По обяд в Етнографския музей се връчват майсторските свидетелства на новите майстори.
Пловдив поддържа занаятчийските традиции и с пролетния Детски панаир на занаятите "Майсторете, ръчички, за радост на всички". Организатор е Регионалната занаятчийска камара. Празникът се организира по повод 1 юни - Деня на детето, затова на 30 май малките майстори ще представят своите творби в Стария Пловдив. Децата ще се състезават в “Майсторска надпревара”, като покажат какво са изработили в Занаятчийското училище в Бакаловата къща в архитектурния резерват.
