Подвис – селото под синкавонебесната вис

Автор: Галина Русенова

Краеведът Желязко Кьосев отбелязва в книгата си: „Навярно още първооснователите на моето родно село са го нарекли Подвис. На географското място, което те са му „избрали“, друго наименование не би му подхождало. Подвис се нарича и днес. Хубаво, звучно българско име“.

Да се даде точен отговор на въпроса кога е положено началото на сунгурларското село Подвис е изключително трудно.  Но землището му е сравнително богато на археологически находки и материални следи, които показват, че в по-малка или по-голяма близост до сегашното му местоположение са живеели хора, кипял е човешки живот, развивана е човешка дейност от древни времена.

Най-известната и най-разпространената легенда сочи, че първоначално селото се е намирало в северозападна посока от сегашното му месторазположение, в местността Марковица, на левия бряг на Луда Камчия, като изселването му оттам най-вероятно е станало заради турците, които започнали да потурчват селата по река Камчия.
Предполага се, че падането на Подвис под турско робство е станало между 1365 и 1370 г., заедно с падането на Карнобат и неговия район. Турските завоеватели, придошли с грубата си военна сила, наложили свои порядки и закони, свое административно устройство. Подвис фигурирал под името Гьокче виран, което в превод на български означава село под синкавонебесната вис.

Турското робство внесло дълбоки и трайни изменения в демографското състояние на населеното място. Част от помохамеданчването на българите от Подвис най-вероятно е станало след 1688 г., когато са били ислямизирани другите села от околността. Със своите издевателства и жестокост турските разбойнически шайки принуждавали много семейства да напускат родното си огнище и да търсят по-спокойно и по-сигурно съществуване в чужди за тях градове и села. Но колкото й жестоко и безкомпромисно да са провеждали турските управници политиката си на асимилация, тя не е успяла да ликвидира българското съзнание и дух на селото.

При преброяването на населението в България на 1 януари 1900 г. не е регистриран нито един негов жител с мюсюлманско вероизповедание. Така Подвис отново възстановил своята религиозна еднородност. А по броя на жителите си към 1 януари 1905 г. селото заело второ място в Карнобатска околия.
Появата на политическия живот в Подвис е безспорен показател за будното обществено съзнание на неговите жители. Първата дълбока промяна, която настъпва в селото след съединението на Северна и Южна България, била неговото административно преустройство. Извършило се окрупняване на общините. В Карнобатска околия били групирани 15 общини, сред тях била и община Подвис.

Църквата в селото е играла важна роля в развитието му. С нея е свързано първото обществено строителство след Освобождението - изграждането на църковния храм. Кога точно е започнато строителството му не се знае. Но е известно, че неговото освещаване от Сливенския митрополит Серафим става на 14 октомври 1882 г. – само три години след победоносния край на Руско-турската освободителна война. 
И в Подвис, както и в цялото ни поробено отечество, народното образование започва от килийното училище. Килийно, но училище!

И то само една година по-късно след откриването на българското училище в Бургас, което станало през 1869 г. В онези години школото било единственият културно-просветен институт в будното иначе село. Първите учители в него дошли от най-близките възрожденски центрове, каквито по онова време били Котел, Медвен, Жеравна, Градец.
В периода до Балканската война с. Подвис се сдобива с нова социална придобивка с изключително голямо значение за неговото по-нататъшно развитие. През февруари 1909 г. е открита участъкова здравна служба, а през 1924 г. е направена още една крачка напред „към цивилизацията“ с откриването на пощенска, телеграфна и телефонна станция.

В началото на 1928 г. в обществения живот на с. Подвис се появява нов културно-просветен център - читалището. Инициативата за неговото основаване е подета година по-рано, като учредителите му с ентусиазъм решили то да носи името на великия български революционер и поет Христо Ботев, а патронният му празник да бъде на 8 ноември.

В социално-икономическото развитие на селото в първите години след войните, в началото на 1924 г. започнала да развива дейност Всестранната земеделска кооперация, която нейните основатели нарекли „Пчела". Началото й било поставено от 50 човека. По-късно през годините са открити шивашки цех и фирма за обработка на плодове и зеленчуци, които са давали препитание на жителите на селото под синкавонебесната вис и околните населени места.

Здравословният климат, красивата природа, близостта на р. Луда Камчия подсказват през 20-те години на миналия век възможността Подвис да се превърне в курортен район.
Неговите жители не закъснели да изразят признателността си към загиналите свои синове и братя в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Още през 1920 г. – две години след края на Първата световна война, е издигнат и открит твърде внушителен за времето си и много издържан в художествено и архитектурно отношение мемориал. Реализаторите на тази инициатива успяват да го поставят на най-сполучливото място – върху селската чешма, разположена на вододела между Бяло и Черно море. Оттогава и чешмата, освен като „селската", става известна и като чешмата - паметник.

Много черти от своя бит и душевност хората от Подвис разкриват в начина и умението си да празнуват. Тук традициите се спазват неотклонно. Всички – и млади, и стари, се събират по Коледа, Великден и други празнични поводи, като обичаите на прадедите не се забравят – момците коледуват, а момите лазаруват.

Подвиската народна носия е съхранена и пренесена през турското робство. Наред с българския език, с българските традиции, обичаи и народни песни, тя също допринася  за поддържането на българския дух и българското национално съзнание и самочувствие. В Подвис не е запомнено българин да е слагал на главата си фес, освен тези, които са се помохамеданчвали. Калпакът винаги е бил и си останал символ на българското. 
След Освобождението подвиската народна носия разцъфтявала с пълната си красота и хармония. Тя е взета за основа на първия представителен костюм на Държавния ансамбъл за народни песни и танци при неговото основаване от Филип Кутев, което лично той е заявил при едно от посещенията си в селото.

Дълъг и труден е историческият път на с. Подвис през вековете и годините на неговото съществуване и развитие. Какво ли не е минало по този път! И забележителни дела, и най-обикновени делници. И робски неволи, и героична борба за оцеляване на българската народност, на българския дух, за защита на човешкото достойнство. Иначе не биха били така дълбоки и така незаличими материалните и духовните ценности, които е създавало и оставяло след себе си всяко поколение. 

За съжаление днес населението му наброява едва 400 души. Повечето са възрастни хора, а младите са се изселили в градовете.
Основна причина е безработицата, липсата на училище – сградата е разрушена, разграбена, унищожена, няма здравеопазване, проблемен е и транспортът. През годините тук е имало жп гара и редовна автобусна линия, а сега единственият превоз е маршрутката, която минава няколко пъти в седмицата.

Стадионът, на който са ритали много известни футболисти, днес е обрасъл в дървета и трева. Читалището, макар и да осъществява все още своята културна дейност, се нуждае от спешен ремонт, иначе и то ще последва съдбата на училището.
През последните няколко години много руски семейства са си купили стари и изоставени къщи в селото. Руснакът се насочва към това, от което българинът бяга – иска да обработва градинката, да отглежда животни, да се наслаждава на спокойствието на селския живот. А географското местоположение на Подвис, което определя и климата му като нископланински, с чист въздух и прохладно лято, е идеално място за това.


В категории: Горещи новини , Пътеводител