Страдам от адски болки, които са следствие на редица заболявания – гонартроза, коксартроза, херния, ревматоиден артрит.
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Изкарал съм и инсулт и съм неподвижен заради парезата от лявата страна. Бихте ли разказали повече за заболяването ревматоиден артрит, за което може да се намери сравнително оскъдна информация.
Петър Енчев,
с. Красен дол, обл. Шумен
Много често ставните заболявания възникват в детската или в юношеската възраст, когато никой не им обръща внимание. А се проявяват с напредването на годините, когато е трудно да бъдат излекувани. Тогава болестта вече се е хронифицирала и лекарите могат да се борят само със симптомите й – например да се опитват да облекчат болката. Макар че и това невинаги е възможно, защото в тези случаи тя може да бъде само временно притъпена. Да се борим с артрита можем само в случаите, когато навреме открием основната причина за пораждането му, тоест преди да настъпят дегенеративни промени в ставите.
Някога хората наричали ревматизъм всички ставни болки. Това е неправилно. Ревматизмът е отделно заболяване, което се дължи на стрептококова инфекция и поразява много повече сърцето, отколкото ставите. Значително по-често в лекарската практика се среща ревматоидният артрит, който е и най-тежкото автоимунно ставно заболяване, тъй като води до сериозна инвалидизация, разбира се, в случаите, когато не се лекува навреме.
Не вярвайте на всяка реклама, не се предоверявайте и на методите за природолечение, които ви засипват от всички страни. Помнете: първо трябва да се знае произходът, основната причина за появата на болестта, и едва тогава да се търси начин за нейното лечение.
В някои случаи масажът може да влоши нещата. И да изпитате облекчение от него, това ще бъде за не повече от час-два.
И все пак, какво да правим, ако ставите ни болят? Ето няколко съвета:
Не бива да носим тежки чанти. Разпределете тежестта равномерно в двете ръце. А най-добре използвате количка на колелца.
Не ходете пеша по стълбата, използвайте асансьора.
Поддържайте теглото си нормално. Всеки 5 кг наднормено тегло увеличават натоварването върху ставите ни поне с 20 кг.
Токовете на обувките не бива да бъдат по-високи от 3,5 сантиметра.
Височината на стола и на леглото на болния трябва да бъде на равнището на коляното.
Противопоказни при артрит са бягането, скачането, клякането. Полезни са гимнастиката в легнало положение. Както и редовните занимания с лечебна физкултура, тъй като те подобряват подвижността на ставите и укрепват мускулите.
Що се отнася до храненето, на болните от артрит се препоръчва да намалят мазнините, сладките и тестените изделия. Добре е да избягват консумацията на прекалено много месо. Могат обаче да си позволят да ядат пилешко и риба. Препоръчват се повече плодове и зеленчуци – те съдържат целулоза, витамини и антиоксиданти, които защитават организма от външните въздействия. Полезни са нискомаслените млека и млечни продукти заради калция, който са набавя чрез тях. Добре е да се яде също така чесън и мед, да се приема и рибено масло.
Ето и коментарът на ревматолога проф. д-р Йордан Шейтанов:
Началото на заболяването е най-често между 35- и 55-годишна възраст. Болестта може да се предшества от продромални симптоми като обща отпадналост, субфебрилна температура, миалгии, артралгии, тендовагинити и др.
Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване и може да започне остро, подостро или хронично. Водеща клинична проява е полиартритът. Най-често се засягат метакарпофалангеалните стави на ІІ и ІІІ пръст, проксималните интерфалангеални стави, китките, метатарзофалангеалните, коленните и лакътните стави. Възпалителият ставен процес обикновено се придвижва от периферията към основата на крайника. Могат да се засегнат всички стави на тялото, но много рядко дисталните интерфалангеални стави.Тазобедрените и раменните стави се засягат по-рядко и сравнително по-късно в еволюцията на заболяването.
При над 70% от болните полиартритът има симетричен характер, особено при засягане на ръцете. Причината за симетричното увреждане остава неизяснена, но този факт е един от най-специфичните и значими за диагностичния процес.
Началните симптоми на заболяването са болките, отокът и сутрешната скованост на ставите. Силата на ставната болка зависи от активността на възпалителния процес. Обикновено тя се усилва през втората половина на нощта. Отокът на ставите се дължи на възпалението на синовията, на околоставните меки тъкани и/или на синовиалния излив.
Възпалените стави са по-топли, но не са зачервени. Сутрешната скованост на движенията е един от най-ранните и постоянни симптоми на ревматоидния артрит и също е в пряка връзка с активността на заболяването. Сковаността може да трае от 30 минути до няколко часа, а тежките случаи – и през целия ден. Болният много трудно се придвижва, не може да свие пръстите си в юмрук, което намалява възможността му за работа, дори и за самообслужване. Друго основно оплакване е затрудненото и ограничено движение в засегнатите стави. То се свързва преди всичко с болката и сутрешната скованост. При натиск и опит за движение възпалените стави са силно болезнени.
С напредване на ставната деструкция се развиват и различни деформации, контрактури, анкилози и атрофия на мускулатурата. Най-често това са улнарната девиация на пръстите на ръцете, сублуксацията на метакарпо-фалангеалните стави и вретеновидният оток на проксималните интерфалангеални стави. Отокът на метакарпо-фалангеалните стави, съчетаващ се с оток в областта на китката и атрофия на mm rnterossei, формира т. нар. ревматоидна ръка. Наслучайно тя се нарича „визитната картичка на заболяването“.
Получават се различни видове контрактури (М-тип, тип лебедова шия и др.). Характерни деформации се развиват и в областта на китките и метатарзо-фалангеалните стави. При част от болните се стига до пълно обездвижване на засегнатите стави поради фиброзна или костна анкилоза. Атрофията на мускулите се дължи както на възпалителния процес, така и на обездвижването.
Наблюдават се и редица околоставни увреждания – бурсити, тендинити, теносиновити. При около 20% от болните може да се установяват подкожни ревматоидни възли. Най-често те се локализират по екстензорната повърхност на лакътната става и по ръба на улната. Възлите са твърди, кръгли, неболезнени и обикновено са с големина от 0,5 до 2 см.
Понякога при ревматоидния артрит се установяват и кожни прояви – бледост при анемия и обриви или язви при ревматоиден васкулит.
При част от болните може да се засегнат редица вътрешни органи (извънставни прояви). Клиничната картина при ревматоидния артрит се оформя в продължение на няколко месеца. Това прави ранната диагноза трудна. В началото тя се поставя с вероятност. При разгърната клинична картина се използва констелация от международни диагностични критерии (1987 г.)
Диагностични критерии са наличието на сутрешна скованост; артрит на три или повече стави; артрит на стави на ръцете; симетричен артрит; ревматоидни възли; ревматоиден фактор в серума, както и рентгенови промени, типични за заболяването.
Първите четири критерия трябва да са били налице поне шест седмици. Диагнозата ревматоиден артрит се поставя, ако са налице поне четири от горните критерии.
При диференциалната диагноза трябва да се изключват: системни заболявания на съединителна тъкан (СЗСТ), псориатичен артрит, реактивни артрити, болест на Бехтерев, ревматизм, стеоартроза, подагра и др.
Преди започване на медикаментозната терапия е необходимо известно обучение на болния и изграждане на добро сътрудничество между него и лекари. Следващата мярка е ставите с остър възпалителен процес да бъдат оставени в покой във физиологично положение, за да се избегнат контрактури и деформации. В имобилизираните стави възпалителният процес и болката се овладяват по-бързо. Съществуват определени рискове от имобилизацията, особено ако тя е по-продължителна.
Намалява силата, може да се стигне до мускулна хипотрофия и остеопороза. В този случай се препоръчват изометрични съкращения на мускулите, активни движения в здравите стави, лек масаж на мускулите. След стихване на възпалителната реакция засегнатите стави се раздвижват постепенно под контрола на рехабилитатор.
Лечението на ревматоидния артрит включва следните лекарствени групи:
- нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС):
- кортикостероиди;
- бавно действащи (болестопроменящи) антиревматични средства;
- синтетични антималарици;
- соли на златото за парентерално приложение;
- перорално златолечение;
- D-пенициламин;
- имуносупресивни медикаменти;
- нови терапевтични средства с имуномодулиращ ефект.
