Липсата на политическа воля пречи цената на тока у нас рязко да падне
В предаването „Паралакс“ на национална телевизия СКАТ, излъчено на 20 май 2015 г,. за първи път в българска медия така пространно и детайлно бяха направени скандални разкрития за ограбването на държавата и българските граждани от родната енергийна мафия. Поради актуалността на темата и в отговор на желанието на наши читатели, поместваме тук разговора на водещия Валентин Касабов с госта в студиото – енергийния и политически експерт Стефан Гамизов.
- Г-н Гамизов, вие сте председател на фактически най-старата гражданска организация, която вече повече десет години се бори с енергийната мафия у нас. Нали не бъркам?
- Не, не грешите. „Гражданска лига на България“ действително е най-старата организация, която се бори с организираната престъпност в енергетиката. Ние първи формулирахме и това понятие в България – енергийна мафия.
- Какво се промени и въобще обрисувайте поне в основни линии тази тайнствена картина в енергетиката ни, за която огромната част от хората у нас си нямат дори смътна представа?
- Относно термина „тайн-ствена“ сте прав, но само отчасти. Сега, след активизирането на гражданското общество у нас, нещата в този сектор вече не е толкова потайни. Част от тях започнаха да излизат на светло.
- Защо например производителите на „зелена“ енергия продават на държавата от четири до десет пъти по-скъп ток от този, произвеждан в АЕЦ „Козлодуй“?
- Защото това не е пазарна цена и тя по никакъв начин не може да бъде постигната при свободното предлагане на електроенергия. А Националната електрическа компания (НЕК) е задължена да я изкупува. Както и тази от т. нар. американски централи. И след като не може да я реализира на свободния пазар, единствената й възможност е да я продаде на населението, макар и на по-ниска от изкупната й цена. В резултат на това НЕК е на загуба и е заплашена от фалит, а разходите за ток за битовите потребители непрекъснато се повишават.
Но да се върнем на зелените централи. Това принципно е прекрасна идея, насочена към опазването на природата. У нас обаче тарикатите с големи връзки, пари и лобистки възможности я превърнаха в грозна далавера.
По изискванията на ЕС през 2020 г. трябваше да постигнем 16% от произведената и потребена електроенергия у нас да е от ВЕИ (възобновяеми енергийни източници).
През миналата година обаче инсталираната мощност на вятърните централи и слънчевите панели достигна малко над 1700 мегавата. Ако прибавим към тях минивецовете и инсталациите от биомаса, мощността на екосъобразените енергоизточници надхвърля тази на АЕЦ „Козлодуй“. Сравнена с общата инсталирана мощност у нас, която е близо 13 000 мегавата, наистина се получава горното число от 16 на сто.
Но това е само фасадата. Защото дневното потребление у нас варира между 2600 мегавата през лятото до 7500 през зимата. Или средно около 5000 мегавата. Така вече става ясно, че не 16%, а 40 на сто от сметката за ток, която получава всяко българско семейство, е формирана въз основа цената на най-скъпата електроенергия – тази на зелените централи.
- Но нали това е директива на ЕС? И тези 16% е препоръчваният минимум, без да се посочва горен праг на такива екологични мощности?
- Така е. Но у нас, както винаги, нещата тотално се изкривяват. Директивата на ЕС насърчава производството от ВЕИ. Но второто нейно изискване, за което у нас въобще не става дума, е да се насърчава и потреблението на този скъп ток. Тоест да има обвързване между растежа на мощностите и реалните доходи на хората. В Германия, във Франция, в Испания и другите страни от ЕС този втори принцип се спазва стриктно и затова гражданите там не са затруднени да плащат сметките си за ток. Реално около 20 процента от сметката на българина трябва да се „стопи” в резултат на пълното прилагане на европейското законодателство в областта на зелената енергия. Това е истината.
- Споменахте и за американските централи от Маришкия басейн. Какво е положението там?
- Много по-лошо. Проблемът са дългосрочните договори. За сведение, както оповести бившият енергиен министър Делян Добрев, те са сключени само 4 дни преди парламентарните избори през 2001 г., на които ОДС загуби и на власт дойде царската партия. Но и тук нещата не са еднозначни. И правителството на Сакскобургготски, и всички следващи можеха да ги развалят или поне да ги променят така, че да не се бърка така дълбоко в джоба на хората. Но не го направиха.
- Нали ги предоговориха в последно време?
- Само палиативно, за съжаление. Аз отчитам желанието на правителството да промени нещо, но не това е пътят. Защото най-радикалният и правилен начин и тук е дългосрочните договори с американските централи да попаднат от ударите на европейското законодателство. Както това вече се случи в Полша и Унгария. Много противници на тази идея казват, че България била уникален случай и не бива така просто и в тази област да се копира чуждият опит. Да, съгласен съм, България наистина е уникален случай. Но само и единствено в корпоративната наглост. Цената на тока в тези централи достига на моменти до 200 лв. за мегаватчас. Популярно обяснено, правилно е тя да бъде разделена на две.
НЕК трябва да им плаща по пазарната цена за произведената от тях електроенергия, а всичко останало те да го докажат, за да си го получат. А аз твърдя, че те нямат аргументи за може би 60 процента от сегашната си цена.
Ето някои детайли, които да прояснят картинката. По договор тези централи имат скандалната за такъв дългосрочен контракт гарантирана норма на възвращаемост от 16% спрямо оборота им. В енергетиката е нормално тя да е наполовина по-малка.
Второ. Да вземем ТЕЦ „Марица-Изток – 1“. В публичния й баланс се вижда рязък контраст между 580 млн. лева приходи и само 70 млн. лева, платени за основната й суровина – въглищата. По статистически данни нормалният разход на електроцентрали от този род е 60 до 70% от прихода. И конкретният пример е много близо до нея – това е държавната „Марица-Изток – 2“. Тя е два и половина пъти по-мощна, но прави почти същия оборот на година. И е платила за въглища 330 млн. лева. Но при американските централи има и още нещо. На тях им се плаща повече, за да не работят...
- Как така?! Та това направо си е грабеж!
- Това се нарича разполагаема мощност. Казано простичко – плаща им се, защото са там. Защото някой навремето е измамил всички, че тази централа е така необходима за нашата енергетика, че ние трябва да й плащаме, за да я има.
Нека поясня. Разполагаемата мощност е нещо нормално във всяка енергийна система. Финансира се готовността централата или част от нея да бъде включена във всеки един момент и да почне да произвежда ток. Само че ние нямаме нужда от тази мощност. Имаме си достатъчно много буферни електроцентрали, които обаче не работят. Тогава защо да плащаме огромни пари на някой, само за да съществува?
- Тоест наливаме там грешни пари, съдрани от гърба на народа, просто за да си ги имаме тези централи, да си ги отлеждаме, така ли? Какво пречи да се прекратят тези договори?
- Явно много неща. Но основното, което може да задвижи радикално такъв процес, е наличието на политическа воля. А такава поне досега няма. Нещо повече. Като енергиен министър Румен Овчаров заложи в тези централи 13,5 млрд. лева пари на данъкоплатците. С тях той им гарантира, че дори НЕК да фалира и да не може да им плаща, те имат право да си приберат тази сума от държавата. Не малка е ролята и на друг един министър на енергетиката – Милко Ковачев. Буквално нямаше правителство, което да не е помогнало това да се случва.
- Вие говорите чудовищни неща...
- Може и така да се каже. Почти не остана време да говорим за ЕРП-тата, които също имат съществен дял в натоварването на сметките на хората. Само повърхностно погледнато, той възлиза на 24 на сто – 9% за търговеца на ток и 15% за мрежовия оператор. Което на практика е същото. Сега тези дружества отново искат цената на тока да се вдигне, като им се признае по-голям процент загуби. А те идват от това, че на тях им е по-лесно да не сложат ред в собствената си къща и да спрат кражбите на ток, включително и от страна на техни собствени служители.
- Но това е истински геноцид! Аз друга дума не намирам...
- Това наистина е геноцид над нашия народ. Аз съм човек, който уважава частния бизнес, но смятам, че ЕРП-тата у нас трябва да бъдат национализирани. По света такива дружества обикновено са общински, покриват много по-малка територия и съществува ясен и известен на всички механизъм, по който всеки може да смени доставчика си.
- Слагането на край на това безобразие е въпрос на политическа воля. И искам да кажа, че ако в следващия парламент Патриотичният фронт има мнозинство, мога да гарантирам, че тези всичките кърлежи ще бъдат изтръгнати от тялото на народа само в рамките на няколко месеца.
- Вярвам ви, защото виждам вашата принципна политика. Но и сега имаме шанс да направим нещо. В тази връзка искам да помоля хората да имат още мъничко търпение. Тази година е първата от тоталния терор върху българите, в която имаме реален шанс на 1 юли да не осъмнем с нови цени на тока. И ние, и вие, и още много хора се борим за това.
