На Черешова задушница почитаме починалите ни близки
29 Май 2015, Петък
Тази година според православния календар тя ще се чества на 30 май
Всъботата преди Петдесетница Българската православна църква извършва специално богослужение в памет на починалите християни, известно още като Черешова задушница. Народът нарича обичая също така и Спасова задушница, Русалско или Спасовско одуше. Тази година според православния календар тя ще се чества на 30 май (събота).
Според ритуала, на този ден се отива в църквата рано сутринта. Преди да излязат от дома си хората отварят прозорците, за да не остане някоя душа в къщата. В храма се записват имената на починалите близки, за да отслужи свещеникът панихида за тях.
Може да се занесе и храна, която се подрежда на специални маси и след прочитане на молитвите, се раздава на присъстващите или се оставя в храма за помен и успокоение на душата на починалия. След панихидата се отива на гробищата. През целия път до там се мълчи. Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга дяволът, прелива се с вино или вода, пали се свещичка или кандило. По принцип на гроба не се яде и не се пие. Не трябва и да се оставя храна, за да не бъде осквернен той от безпризорни кучета.
Характерното за този помен е, че подобно на Великден отново се боядисват червени яйца. На някои места това се прави още на Спасовден. В подавката, освен варено жито и хляб, украсен с кръст, има и череши. Предците ни нарекли тази задушница Черешова, защото първото опитване на черешите става, след като първи „опитат“ от тях покойниците. На много места в страната тази традиция строго се спазва и до този ден не се ядат череши.
На следващия ден е Петдесетница – петдесетият ден от Великден. Църквата чества слизането на Светия дух над апостолите и Дева Мария. Предание разказва, че на този ден дванадесетте апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос.
Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата сграда, а над главата на всеки от молещите се се появили пламъци, приличащи на огнени езици. Така апостолите се изпълнили със Светия дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.
Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват учението на всички народи. Така били поставени основите на църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.
В понеделник след Петдесетница е празник, посветен на Светия дух. На иконите той се изобразява като гълъб. Според народните вярвания на този ден душите на покойниците, пуснати на Великден, се прибират. Жените носят на гробищата орехови листа, които разстилат върху гробовете, за да направят сянка на мъртвите от оня свят.
В храмовете се отслужва тържествена литургия и вечерня. Свещениците хвърлят орехова шума като символ на слизането на Светия дух над апостолите. След службата „синорниците“ се обикалят с икони и хоругви, за да се предпази реколтата от градушки и пожари.
В народните представи от Велики четвъртък до Свети дух душите на всички мъртви са на свобода по земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата. На Свети дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. Народът ни нарича празника Духовден. Денят се почита и като празник на рода.
С този ден започва Русалийската седмица, считана за особено опасен период. Тогава идват русалийките, които според народно поверие били душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди. Затова има забрани и обредни действия, характерни за тази седмица.
За да се предпазят от нечистите сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода.
