Икона на всички български светии в храма на мемориалния комплекс „Васил Левски" в Карлово
07 Юни 2015, Неделя
Преди това отбелязваме Деня на всички български светии
През първата седмица след Петдесетница православният свят навлиза в нов постен период – Петровите пости. Тази година те започват от понеделник (8 юни) и продължават до края на вечерното богослужение преди Петровден (29 юни). Ако този празник с фиксирана дата през различните години се падне в сряда или петък, постният период се регулира съобразно това.
В деня преди началото на постите (7 юни) се отбелязват т. нар. заговезни. Петрови заговезни е последният ден, в който християните могат да ядат яйца, месо, мляко и млечни продукти. На този ден свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. На нея той приканил събралото се множество към покаяние. Думите му проникнали в сърцата на слушащите го юдеи и те приели Христовата вяра, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност.
Режимът на Петровия пост е облекчен. В дните, различни от сряда и петък, се разрешава риба. Задължително строго се спазват постите в деня преди Петровден (на 28 юни), но ако той се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и се разрешава олио и вино. Ако 29 юни, празникът на апостоли Петър и Павел, се случи в сряда или петък – разрешава се риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава да се яде само постна храна с олио и вино.
Петровите пости се наричат още „Апостолски“, а навремето – „Пост за Петдесетница“, по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целия свят.
На 7 юни българската православна църква отбелязва деня на всички български светии. Той е подвижен празник. Тогава християните у нас отдават почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Всички те се отличавали с благочестив живот и са обединени от това, че изповядвали в пълнота Христовата вяра и били предани на православието.
Хората на вярата и духа с делата си заздравявали връзката между църква, народ и държава.
Като цяло българските светци символизират националната ни съдба, тъй като всеки период до Освобождението има своите мъченици.
Освен светиите, отбелязани в календара, по българските земи – отпреди покръстването, та чак до най-нови времена – са просияли много светители, преподобни, отшелници, мъченици...
Неслучайно народът ни е успял да съхрани вярата си през безкрайните столетия на турското робство, когато башибозуците без милост са разрушавали и изгаряли манастирите и църквите. Затова на този ден редом с неизвестните монаси и отшелници, отишли си тихо и скромно от този свят, се възпоменават и безбройните безизвестни хора, пролели кръвта си в името на вярата по нашите земи.
Канонизираните за светци българи са общо 104 – 12 български патриарси (епископи), четирима царе и князе – св. княз Боян-Енравота, св. княз Борис Покръстител, св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български, трима воини и 87 мъченици.
