То е основано от бежанци, които дотогава често си устройвали седенки, карнавали и различни народни веселия
Автор: Никола Филипов
В навечерието на 24 май читалище „Кирил и Методий“ в асеновградския квартал Горни Воден чества своя 80-годишен юбилей. Периодът на съществуването му не е дълъг, но за това време то е успяло да завоюва редица национални награди и бе класирано на челно място в страната сред читалищата от съставните селища.
Когато то се ражда, Горни Воден още е самостоятелно село. То подменя изцяло населението си през 1924 г. по силата на Спогодбата за взаимно изселване на малцинствата между България и Гърция. Тук се заселват бежанци от Македония и Тракия, прокудени от родните си места заради наложения ни Ньойски договор.
Въпреки битовите несгоди, бежанците продължават своите народни традиции като устройват седенки, карнавали, народни веселия... В училището се подготвят и изнасят вечеринки. Така възниква и идеята за учредяване на читалище – уникалната форма за културно-просветна дейност по българските земи.
Инициатори за учредяването са учителят Момчил Стоев и кметът Тодор Кардамин. Така на 30 януари 1935 г. читалището вече е основано, започвайки да се нарича „Кирил и Методий”. Актът е отбелязан и във вестник „Родопско ехо” в броя му от 4 февруари. Сред първите негови членове са: Тодор Мичоров, Калина Стоюва, Киро Грудев, Петър Макулев, Димитър Трендафилов, Петър Струменлиев, Спиро Демерджиев, Борис Авков, Дино Стоев, Янко Гюзелджов и др.
За първи председател на читалището е избран свещеник Златан Тодоров. Отделени са и сто декара общинска обработваема земя за осигуряване на издръжката му.
Закупени са сто и петдесет прочитни книги и шкаф за съхранението им. Библиотеката се помещава в училището и за нея, както и за изградения драматичен състав, се грижи Момчил Стоев. През следващата година съвместно със Съюза за закрила на децата е построен салон с малка сцена. Закупен е и първият в селото радиоапарат, около който вечер се е събирал доста народ.
От годишния отчет на читалището за 1942 г. разбираме, че са изнесени пиесите „За теб, Македонийо” и „Калин Орелът”. Поверителната комисия докладва, че читалището има библиотечен шкаф с 261 книги, 45 стола, маса, завеса, декори, платна, пет рамки с портрети и радиоприемник „Филипс”. В читалищната дейност вземат участие всички учители, включват се и по-големите ученици.
По-късно се създава смесен хор със сто и десет участника, ръководител на който е Димитър Циронков от Асеновград. Съставът е неколкократно награждаван на районни и окръжни прегледи на художествената самодейност, като през 1950 г. завоюва първо място в окръжния преглед. Като солисти към хора се изявяват Мара Зайкова, Тодора Начкова, Катерина Траева Христева, Станка Сапунарова, Димитър Пройчев.
Патронният празник на горноводенското духовно средище съвпада с Деня на славянските първоучители Кирил и Методий, който ежегодно се чества най-тържествено. Тогава входовете на училището и читалището се обкичват с венци и цветя. Организира се тържествено утро с програма. Провежда се шествие, при което всички ученици, начело с учителите, обикалят селото празнично облечени и под строй. Пред читалището се извиват кръшни хора под звуците на народен оркестър до късно вечерта.
В първите години на съжителството на тракийски и македонски българи, всеки е играел по различному – македонците например по-бавно, със спирания и паузи, с прикляквания и завъртания. Постепенно танците се уеднаквяват, но този процес трае две-три десетилетия. Македонските хора остават като монопол на танцовия състав, а на мегдана навлиза най-вече правото българско хоро.
Десетилетия наред в читалищния салон се прожектират филми от така нареченото подвижно кино. На читалищното дело изцяло се посвещава Ангел Пеев, който е или в библиотеката, или в гримьорната, или подготвя декори на сцената, събира музейни експонати, оборудва фотолаборатория и т.н. Той съчининява и песен за Горни Воден. На него дължим и летописната книга на читалището, съхранила дори такива събития като закупуването на първия мотоциклет или първия телевизор в селото.
През 1962 г. за председател на читалището е избран учителят Веско Демерджиев. По негова инициатива, със средства от така нареченото самооблагане и с много доброволен труд, през следващите две години е извършено разширение на читалищния салон. Сцената е пристроена изцяло на нов терен, а за гримьорна е издълбан изкоп отстрани. На 3 юни 1964 г. обновеният читалищен салон е открит с подобаващо тържество.
Театралният състав, вокалната група и танцовата трупа изнасят редовно постановки и концерти пред жителите на Бачково, Боянци, Брестник, Брестовица, Долни Воден, Златовръх, Козаново, Куклен, Крумово, Лясково, Мулдава, Орешец, Павелско, Патриарх Евтимиево, Перущица, Руен, Тополово, Червен, Асеновград и др. Особен успех жънат постановките: „Анга”, „Хайдути”, „Хан Татар”, „Сребърният пръстен”, „Зимна балада”, „Железният светилник”, „Тамара”, „Третата дума”... Като много добри актьори се изявяват самодейците Вангел Бинев, Илия Танков, Атанас Струменлиев, Атанас Трайков, Руска Петрова, Елена Струменлиева, Кирил Стоянов, Станка Гюзелджова, Елена Божинова...
Танцовият състав, ръководен от Христо Бинев и Христо Николов, играе под музиката на стария гайдар бай Крум Танков. Към вокалната група, ръководена от акордеониста Трайчо Аргиров, а по-късно от Никола Филипов, в отделни години изпъкват като солисти: Катя Митроколева, Станка Гюзелджова, Фанка Делева, Фанка Мавренчева, сестрите Сийка и Величка Гьореви, Вълчо Стамболиев, Елена Гьорева, Недялка Борукова, Георги Гьорев, Димитър Хр. Кехайов и др. Сестрите Гьореви стават известни в цялата страна с грамофонните си плочи и изпълненията по радиото и телевизията. Съществуват и китарен състав с ръководител Ангел Пеев, фотокръжок, школа по акордеон, група за художествено слово и др.
През 1971 г. в разширената административна сграда са открити младежки клуб и нова библиотека със 7700 тома. В материалната база на читалището по това време фигурират три акордеона, две гайди, три електрически китари, комплект барабани, усилватели, магнитофони и др.
Заради богатата си дейност, на проведения „Преглед за най-добро читалище 1969 -1971 г.” читалището е обявено за национален първенец в групата на съставните села, дългогодишният му председател Веско Демерджиев получава орден „Кирил и Методий” – ІІІ-та степен, секретарят на читалището Ангел Пеев – значката „Отличник на Комитета за изкуство и култура”, а библиотекарката Божанка Ангелова – диплом и значка.
Като национален първенец то е посочвано за модел, а библиотеката за базова, поради което започват да го посещават делегации от страната и чужбина.
Читалищните дейци от Горни Воден съдействат за провеждането на народни кукерски празници, коледуване, лазаруване и други традиционни обреди. Мъжката коледарска група участва в окръжни прегледи на художествената самодейност. Златен медал получават и участниците в Петия национален събор на народното творчество в Копривщица през 1986 г., представили старинен тракийски женски и русалийски мъжки костюми.
На 7 май 1974 г. читалищното ръководство организира тържественото отпразнуване на полувековния юбилей от заселването на бежанците в Горни Воден.
Именно на тази читалищна сцена показва най-напред своите акробатични номера световноизвестният цирков артист, неколкократно записван в Книгата на Гинес за рекордите - Георги Кехайов. Той е роден и израснал в селото. През 1969 г. основава акробатична трупа Кехайови, с която поставя през 1975 г. първия рекорд - салтомортална колона от шест човешки ръста, а на 12 юни 1986 г. регистрира и световен рекорд с колона от седем човешки ръста, като той лично е най-отдолу и издържа върху себе си шест човека!
След присъединяването на Горни Воден като квартал на Асеновград започва строителството на пристройка към училището в комбинация с читалищен дом, но станалите политически и икономически промени в страната попречиха за плановото му довършване.
На тържественото отбелязване на 80-ата годишнина на 23 май тази година се събраха стотици. Програмата бе открита с песента „Питат ли ме дей зората” и танци на децата от ОУ „Райна Княгиня”. Извършен бе водосвет за здраве.
