Лаймската болест е била описвана през годините под различни наименования в зависимост от пораженията и симптомите, които се явяват при пациентите. Отделни нейни прояви са отбелязвани на различни места по света поотделно в различни периоди от време.
Още преди Първата световна война са били описани кожните прояви на заболяването, а между двете световни войни немски и френски учени наблюдават възпалението на нервната система след ухапване от кърлежи. През 1975 г. американски лекари станали свидетели на ставните прояви на болестта и я нарекли Лаймски артрит.
По същото време в малкото градче Лайм, щата Кънектикът, масово е регистриран артрит у деца. Описаните случаи били обединени от едно установено обстоятелство – всички деца били ухапани от кърлеж. Малко по-късно, през 1982 г., в САЩ откриват причинителя на болестта – бактерия борелия, и това дава основание възпаленията на отделните органи и системи да се обединят под общото име – Лаймска болест. Като самостоятелна нозологична единица, както става ясно от историята на заболяването, тя е сравнително нова.
Бацилът се пренася чрез кърлежи, които обаче трябва да останат впити в кожата 24 часа, за да възникне заразата. Установено е, че инсектът известно време само поема кръв, след което започва да регургитира, т.е. да връща обратно част от нея. Именно в тази фаза става заразяването, а за това е необходимо време.
Преди това кърлежът трябва да е паразитирал върху диви животни (елени, сърни и др.) или гризачи (мишки, плъхове и пр.). Преносители на заболяването са и домашните животни, които също могат да бъдат заразени.
Когато човек забележи кърлеж по тялото си или по домашния си любимец, трябва внимателно да изтегли паразита с пинсета и въртеливи движения. Не бива да се бърза, за да не се откъсне главата му и да остане под кожата. Не е желателно също инсектът да се пипа с ръка, тъй като може да се спука и пръски кръв да попаднат по лигавиците.
Лаймската болест започва с грипоподобни оплаквания, което представлява първият стадий. На мястото на ухапването се образува кръгообразно зачервяване с диаметър над 5 см, който впоследствие може да достигне и до 40 см.
Зачервеното петно е много типично за заболяването – периферията е по-зачервена, а центърът – по-блед. На мястото може да се появи лек сърбеж. Лимфните възли в близост до ухапването обикновено се увеличават – най-често реагират тези под мишниците или в слабинната област. След първичната реакция се стига до световъртеж, смущения в сърдечния ритъм и накрая се появяват болки в мускулите и ставите.
В началния стадий лечението е ефикасно и евтино – от лекар се предписват антибиотици от тетрациклиновата група, които се приемат 10-14 дни.
При някои хора този стадий се прескача и те се насочват към заболяването малко по-късно, когато болестта се разгръща във втори стадий. При него се наблюдават проблеми в опорно-двигателния апарат, преходни възпаления на ставите, а може да бъдат засегнати също нервната, сърдечносъдовата система или черният дроб и бъбреците.
Третият стадий трае много продължително – от 3 до 5 години, през което време настъпват необратими промени като усложнения в нервната система, пареза, парализа, мозъчни увреждания. Дори може да се стигне до хроничен артрит и инвалидизация.
При домашните любимци болестта протича с бързо повишаване на температурата – до 40-41 градуса, зачервяване на мястото на ухапване с появата на типичното кръгло петно, животното отказва да се храни, умърлушено е, с учестено дишане, болки в ставите, свързани с нежелание за разходки и игра и понижен тонус.
Ако на този етап не се вземат мерки за бързо и адекватно лечение, следва подуване на ставите, учестяване на пулса, тремор, парези и/или парализи и само за 2-3 дни може да настъпи летален изход.
Най-сигурният начин да се предпазим от Лаймска болест е недопускане на ухапвания от кърлежи. За целта, когато се правят преходи през гористи местности, както и по полето, където има високи треви и храсталаци, трябва да се носят дълги панталони и високи стабилни обувки, добре завързани. Препоръчително е да се използват репеленти, отблъскващи насекомите.
На домашните любимци е добре да се поставят противопаразитни каишки или да се обработват всеки месец срещу паразити. Дворовете на вили и къщи, където има засадена трева или ливада, трябва периодично да се косят и пръскат с инсектицидни препарати против насекоми.