Рисково ли е алтернативното лечение за онкоболните?
11 Юни 2015, Четвъртък
Дъщеря ми страда от раково заболяване. Близки и познати й препоръчват да се обърне към най-различни лечители и знахари и да потърси помощ
от народната медицина, освен това, което й предписват онколозите като лечение. Можем ли да се доверим на една такава алтернативна терапия?
Мария Макавеева,
Варна
Безобидно и безопасно ли е използването на т. нар. алтернативни средства при лечението на онкологичните заболявания, пита нашата читателка. Центърът по лекарствена безопасност към Изпълнителната агенция по лекарствата у нас има ясна позиция по този въпрос. Той нееднократно е информирал за свързаните с употребата на „алтернативни лекарства“ рискове.
Освен нежеланите реакции, предизвикани от паралелната им употреба с конвенционалните лекарствени продукти, алтернативните средства могат да забавят адекватното лечение и да превърнат в мираж така желаната ремисия или трайния лечебен ефект, на който болните и лекарите се надяват, смятат специалистите.
Проблемът се състои в това, че голяма част от пациентите (72 %) крият от своя лекуващ лекар факта, че наред с предписаните от него медикаменти приемат и алтернативни лекарства.
Широко рекламираните заместители на конвенционалното лечение обаче или изобщо не са проучвани, или са доказано неефективни. Да не говорим, че в по-голямата си част те са и потенциално вредни за болните хора.
Въпреки това, направените проучвания показват, че алтернативните препарати са изключително често използвани от онкоболните. Нещо повече – по една или друга причина през последните години употребата им нарасна. Най-новите данни показват, че някъде между 70 и 80 на сто от пациентите, страдащи от ракови заболявания, наред с конвенционалните редовно приемат и алтернативни лекарства.
За да бъдат установени точните параметри на това явление и за да бъде определен рискът от сериозни нежелани взаимодействия и реакции, преди време бе проведено проучване сред онкоболните в един извънболничен диспансер. В него бяха включени 318 пациенти. Както стана ясно, почти 5 на сто от тях (164 пациенти) са приемали растителни продукти или добавки към храната.
Проследена е и употребата на 133 комбинации от различни субстанции. Оказва се, че 9,8 % от въпросните 164 пациенти са приемали хомеопатични средства, 10,4 % – само растителни продукти, 42,1 % – само добавки към храната и 47,6 % – комбинация от двата вида продукти. Най-популярни сред болните са ехинацеята, маслото от растението нощна свещ, гинко билоба и един вид млечка, витамините А, Е и С, бета каротен, селен, коензим Q10. Половината от пациентите прилагали лечението с цел „укрепване на здравето“ и „борба с рака“. Други смятали, че въпросните средства имат имуностимулиращ или (недоказан) антиканцерогенен ефект. А 32% не били сигурни каква точно е целта на лечението.
Прилаганите комбинации от добавки към храната и алтернативни лекарства са проучвани за потенциален риск от нежелани реакции и взаимодействия.
Като цяло билковите продукти, взаимодействайки си с конвенционалните онкологични продукти, могат да причинят сенсибилизация на кожата към лъчево увреждане, да доведат до резки промени в кръвното налягане и до промени в действието на анестетиците по време на хирургична операция. Рискът от взаимодействие между билките и конвенционалните лекарства е най-висок при пациентите с бъбречни и чернодробни увреждания.
Освен това някои проучвания вече поставят въпроса и за възможността антиоксидантите да взаимодействат с лъчетерапията или с химиотерапията.
Проблемът е, че е доста трудно да се установи с абсолютна точност степента на опасност от нежелани реакции при употребата на алтернативни продукти. Това е така, защото много от тях съдържат две или повече билкови или минерални съставки. В продуктите може да са включени различни видове билки от един и същи клас или различни части от едно и също растение в различни пропорции.
Ето защо е желателно болните предварително да информират лекуващия си лекар какви допълнителни или алтернативни средства приемат. А при най-малките съмнения за нежелани реакции поради приемането на билкови продукти – да изпращат своите въпроси до Центъра за лекарствена безопасност към ИАЛ.
доц. д-р Гео Нешев, дн
Използвани са материали
на Изпълнителната агенция по лекарствата