Рисково ли е алтернативното лечение за онкоболните?


Рисково ли е алтернативното лечение за онкоболните?
11 Юни 2015, Четвъртък


Дъщеря ми страда от раково заболяване. Близки и познати й препоръчват да се обърне към най-различни лечители и знахари и да потърси помощ



от народната медицина, освен това, което й предписват онколозите като лечение. Можем ли да се доверим на една такава алтернативна терапия?
Мария Макавеева,
Варна

Безобидно и безопасно ли е използването на т. нар. алтернативни средства при лечението на онкологичните заболявания, пита нашата читателка. Центърът по лекарствена безопасност към Изпълнителната агенция по лекарствата у нас има ясна позиция по този въпрос. Той нееднократно е информирал за свързаните с употребата на „алтернативни лекарства“ рискове.

Освен нежеланите реакции, предизвикани от паралелната им употреба с конвенционалните лекарствени продукти, алтернативните средства могат да забавят адекватното лечение и да превърнат в мираж така желаната ремисия или трайния лечебен ефект, на който болните и лекарите се надяват, смятат специалистите.
Проблемът се състои в това, че голяма част от пациентите (72 %) крият от своя лекуващ лекар факта, че наред с предписаните от него медикаменти приемат и алтернативни лекарства.

Широко рекламираните заместители на конвенционалното лечение обаче или изобщо не са проучвани, или са доказано неефективни. Да не говорим, че в по-голямата си част те са и потенциално вредни за болните хора.
Въпреки това, направените проучвания показват, че алтернативните препарати са изключително често използвани от онкоболните. Нещо повече – по една или друга причина през последните години употребата им нарасна. Най-новите данни показват, че някъде между 70 и 80 на сто от пациентите, страдащи от ракови заболявания, наред с конвенционалните редовно приемат и алтернативни лекарства.

За да бъдат установени точните параметри на това явление и за да бъде определен рискът от сериозни нежелани взаимодействия и реакции, преди време бе проведено проучване сред онкоболните в един извънболничен диспансер. В него бяха включени 318 пациенти. Както стана ясно, почти 5 на сто  от тях (164 пациенти) са приемали растителни продукти или добавки към храната.

Проследена е и употребата на 133 комбинации от различни субстанции. Оказва се, че 9,8 % от въпросните 164 пациенти са приемали хомеопатични средства, 10,4 % – само растителни продукти, 42,1 % – само добавки към храната и 47,6 % – комбинация от двата вида продукти. Най-популярни сред болните са ехинацеята, маслото от растението нощна свещ, гинко билоба и един вид млечка, витамините А, Е и С, бета каротен, селен, коензим Q10. Половината от пациентите прилагали лечението с цел „укрепване на здравето“ и „борба с рака“. Други смятали, че въпросните средства имат имуностимулиращ или (недоказан) антиканцерогенен ефект. А 32% не били сигурни каква точно е целта на лечението.

Прилаганите комбинации от добавки към храната и алтернативни лекарства са проучвани за потенциален риск от нежелани реакции и взаимодействия.
Като цяло билковите продукти, взаимодействайки си с конвенционалните онкологични продукти, могат да причинят сенсибилизация на кожата към лъчево увреждане, да доведат до  резки промени в кръвното налягане и до промени в действието на анестетиците по време на хирургична операция. Рискът от взаимодействие между билките и конвенционалните лекарства е най-висок при пациентите с бъбречни и чернодробни увреждания.

Освен това някои проучвания вече поставят въпроса и за възможността антиоксидантите да взаимодействат с лъчетерапията или с химиотерапията.
Проблемът е, че е доста трудно да се установи с абсолютна точност степента на опасност от нежелани реакции при употребата на алтернативни продукти. Това е така, защото много от тях съдържат две или повече билкови или минерални съставки. В продуктите може да са включени различни видове билки от един и същи клас или различни части от едно и също растение в различни пропорции.

Ето защо е желателно болните предварително да информират лекуващия си лекар какви допълнителни или алтернативни средства приемат. А при най-малките съмнения за нежелани реакции поради приемането на билкови продукти – да изпращат своите въпроси до Центъра за лекарствена безопасност към ИАЛ.
доц. д-р Гео Нешев, дн
Използвани са материали
на Изпълнителната агенция по лекарствата


В категории: Горещи новини , Алтернативно лечение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки