Доказателството е, че неговият паметник получи горещото одобрение на цялата нация, казва изтъкнатият ни историк
Автор: Интервю на Диана Славчева
Проф. Пламен Павлов е експерт по средновековна история и дълги години сериозно изследва епохата на Самуил.
Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където от 1984 г. преподава история на Византия и средновековните български държави. Той е автор или съавтор на около 140 научни и научнопопулярни студии, книги, учебници, енциклопедии и художествена литература. Консултант и сценарист е на поредица документални филми, излъчени по БНТ, Евроком и СКАТ.
Негови са инициативите за издигането на паметниците на кан Кубрат при украинското село Малая Перешчепина и на св. св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия), а също и за учредяване на наградата „Св. Злата Мъгленска“ за българка на годината от средите на българските общности зад граница.
От 2003 г. проф. Пламен Павлов е автор и водещ на предаването „Час по България“ по Национална телевизия СКАТ.
- Броени дни преди откриването на паметника на цар Самуил, в интернет се разрази ожесточена дискусия трябва ли да има такъв мемориал. Бяха изречени тежки думи, че едва ли не този наш владетел е закопал държавата ни и че името му се свързва с тежко поражение, сложило край на Първата българска държава. Каква всъщност е историческата истина?
- Кощунствено и грозно е да се правят такива внушения, и то за цар Самуил! Доживяхме и такъв резил – група интелектуалци, с други думи – хора, призвани да бъдат разум и съвест на нацията, да отричат по един или друг начин един от най-великите български владетели и държавници! Заслепени от егото си, да се отнасят с високомерие към националните ни ценности и герои...
„Оня прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите...” – пише Йоан Ставракий два века след „Българската епопея”. „Ненадминат по сила, недостижим по дързост...” – възкликва друг византийски автор, а европейските историци от XIX и XX в., включително и днес, смятат Самуил за моралния победител в битката с Василий Българоубиец и за олицетворение на гордия дух и свободолюбието на българския народ.
- Едни от възраженията срещу монумента бяха насочени срещу това, че мястото му не е в центъра на София. Имаме ли основания да твърдим, че някогашният Средец и настояща българска столица е родно място на Самуил и затова е напълно естествено памeтникът му да бъде издигнат тук?
- Самуил и братята му принадлежат на един клон на Крумовата династия с нейните древни български корени. Баща им – комит Никола, най-вероятно е син на Гаврил, по-голям брат на цар Симеон Велики. Анна Комнина свързва Самуил с кан Крум и царския род от Плиска и Велики Преслав.
Да, напълно възможно е Средец/София да е родно място на Самуил, доколкото комит Никола е управлявал обширна област с център този град. И още нещо – през 971 г. българската аристокрация определя Средец за временна столица на царството (по това време Преслав е окупиран от император Йоан Цимисхи), а патриарх Дамян търси убежище в свободните земи и се установява именно в Средец – там, където е властта, олицетворявана от Самуил и братята му!
И тогава древната базилика „Света София" е патриаршеска катедрала на българската църква, олицетворение на България! С други думи, на цар Самуил и неговите съратници.
Една от най-важните битки по време на десетилетната „Българска епопея” е именно за този български град и приключва с победата на Самуил над Василий в прохода Траянови врата през лятото на 986 г. Именно Самуил и патриарх Герман-Гаврил пренасят в този храм мощите на св. Иван Рилски през 992 г. Да се оспорва връзката на Самуил със Средец/София и величествения храм, дал по-късно днешното име на града, е несъстоятелно.
Отделно, че беше крайно време в София, столицата на България, най-накрая да има паметник на велик наш държавник, при това един прекрасен монумент, дело на даровит скулптор като Александър Хайтов. Да благодарим и на един модерен човек – обстоятелство, което очевидно не му пречи да е патриот и родолюбец, какъвто е д-р Милен Врабевски – двигателят на една инициатива, която самата държава не намери воля да осъществи толкова години.
- Проф. Ивайло Дичев възрази в една своя статия, че с откриването на Самуиловия мемориал „националният мазохизъм ще получи нов източник на вдъхновение“. За национален мазохизъм или за национален нихилизъм става дума в случая?
- Като френски възпитаник, нека Дичев обясни какво е отношението на французите към Наполеон – нали и той е „провален владетел”? Или пък може би героинята и мъченицата Жана д’Арк е срам за Франция? Или „Смелото сърце” Уилям Уолъс, екзекутиран по зверски начин, е повод за „мазохизъм” за гордите шотландци? Не, не и пак не! Да не продължавам с примерите, а само да запитам: Ботев загина в бой с турския поробител, Левски беше обесен от враговете на България – и те ли са „източник на вдъхновение” за национален „мазохизъм”?! Абсурдно е да се разсъждава в маниера на Дичев и другите представители на „естетическата талибанщина”, както с основание се изрази колегата Петьо Цеков във в. „Сега”.
- Какъв паралел може да направите между наличието на паметник на Самуил в Скопие и присъствието му на софийска територия – като основание да съществува и като обществен резонанс на появата му?
- Няма нищо общо между двата случая, но е добре в Скопие да има паметник на цар Самуил – на „Самуил Българина”, както го наричат тогавашните византийски автори. Нека онези наши сестри и братя в Македония, които все още са заслепени от черната магия на македонизма, да прогледнат за истината. На откриването на паметника в София, както показа и телевизия СКАТ, имаше десетки българи от Македония, от Западните покрайнини, от Бесарабия – и след хиляда години великият цар продължава да ни обединява, нали?
Какво по-голямо доказателство от това, че неговият паметник получи горещото одобрение и на гражданите на София, а и на цялата нация, и то повече от категорично?
На всичко останало отговор е дал още Отец Паисий: „О, неразумни и юроде...”
