Местните политици изпаднаха в паника заради гражданското недоволство
Автор: Илияна Христова
Голям страх тресе кмет и общински съветници във Варна. Причината – два спонтанни протеста, които за миг изкараха стотици на улицата. Поводът бе предстоящото застрояване на и без това задръстения от кооперации жк „Чайка”. Новият подробен устройствен план на района предвижда вдигането на 16 масивни сгради.
Първият протест бе миналия четвъртък вечерта. Хората се бяха събрали да обсъждат застрояването и бъдещите си действия, но недоволството им „преля чашата“ и тихата сбирка прерасна в шумно блокиране на бул. „Княз Борис I”. В събота, след разгласа, демонстрантите бяха вече близо хиляда.
Те препречиха движението по бул. “Васил Левски”. И се случи нещо не често срещано – блокираните шофьори се солидаризираха с протестиращите. Защото морският град отдавна е презастроен и в него не е останал нито въздух, нито зелена площ.
Жителите на „Чайка” са твърдо решени да не допуснат нови бетонни чудовища и мястото, където живеят, да се превърне в строителна площадка. Планират се и още протести, а жалбите срещу плана, внесени в съда, вече са повече от 100.
Варненци настояват да се използва оригиналният план за устройството на квартала от 1963 г., по който е реализирана цялата територия. Те смятат, че трябва да се допусне само строителство на обектите с обществено обслужващи функции, които не са били осъществени с оригиналния му план. Искат и да се съборят останалите с временен статут постройки в „Чайка”.
Политиците в града има защо да се притесняват. Не само защото предстоят местни избори. „Чайка” е квартал, в който имотите са все още скъпи, хората са сравнително заможни, наследници са на „социалистическата аристокрация” – средна класа в български вариант.
Именно в битката за въздух и пространство тук се роди преди няколко години сдружение „Зелена Варна”, което поведе борбата срещу строителството в Морската градина. От тези протести срещу бетона се роди и енергията, която помете после Кирил Йорданов. Затова и управляващи, и опозиция гледат стреснато на събуденото ново недоволство.
Първо се изплаши БСП. Съветниците на партията подкрепиха плана при приемането му в Общинския съвет преди 3 месеца. Сега обаче лидерът на БСП-Варна Борислав Гуцанов набързо даде няколко пресконференции, в които бурно защити протеста и дори се поскара на подчинените си съветници. Пратениците му нямаха късмет – сляха се с множеството в събота, размахаха плакати, тръгнаха да ги раздават, обаче то не им позволи да превземат и партизират инициативата.
Така планът „Гуцанов” не успя. Демагогията на БСП стигна до там, че да иска преразглеждане на решението, за което и нейните съветници бяха „за”. Ново гласуване обаче да е трудно от юридическа гледна точка.
Не остана по-назад и кметът Иван Портних. Той най-напред нападна Гуцанов – извличал политически дивиденти. След като разбра обаче, че протестиращите не се солидаризират с БСП, каза, че не защитава плана, макар той да е внесен с лично неговия подпис. Към края на паниката си Портних хвърли главния общински архитект Виктор Бузев да се обяснява с медии и недоволни. След като получи обвинения, че е страхлив, градоначалникът насрочи пресконференция със свое участие – но чак следващата седмица, след 5 дни. Очевидно Портних просто не знае какво да прави.
Бузев, от своя страна, тръгна да разправя, че жалбите спирали изграждането на парк. Т.е. подробният устройствен план предвиждал и създаване на градинки и алеи – слаба и нищожна теза, предложена от общинските пиари.
Отнякъде се появи и ранният син трубадур на демокрацията Александър Йорданов. В качеството си на варненец той написа протестно писмо срещу Портних и председателя на Общинския съвет Иван Луков, раздавайки им морални присъди. Нищо, че именно от такива като Йорданов тръгна безразборната реституция, при която вече изградени градинки, паркове и обществени терени станаха частни.
Протестиращите от „Чайка” са гневни и по още един повод. Недоволството им е омаловажавано от повечето медии в града, които са на сочна предизборна хранилка при ГЕРБ. Те тенденциозно намаляват в дописките си числеността на протестиращите и подминават в репортажите същинските им искания.
Така че Варна продължава да стои върху буре с барут.
Чайка е единствения все още приличен жилищен квартал във Варна.Блоковете са стари,но има въздух и зеленина.Подкрепям протеста.Крайно време е да се спре строителната мафия.Кмета ако иска да остане трябва да се съобрази с гласа на жителите на града.Кирил Йорданов направи достатъчно поразии,търпението свършва.
