От легендарната българска роза се получават различни лечебни продукти
24 Юни 2015, Сряда
Българската природа е дала на света много лечебни растения
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Красотата на нашата родина не би била пълна, ако не беше богатството на нейната растителна природа – богатство, прикътано в пазвите на една плодородна земя. Дали магическото действие на добрите духове, населявали древния Хемус, не е създало тези омайни растения, изплели нанизи от дъхави огърлици по гори и поля? Може би да, може би не! Но едно е сигурно – в тях тече живителният сок на земята на българите и затова те носят здраве и сила, красота и мъжество, любов, а понякога и омраза...
Българските билки са надживели вековете, а с тях до нас идват и легендите. Още в стари времена хората са търсили начини да се спасят от тежки болести, за които тогава са вярвали, че са... зли духове. И още в древните векове започнали да говорят за разковничета, за целебни билета и пр. И до днес в нашите народни песни се пее за омайни билета, брани наранина от млади моми и момци. И до днес нашият народ тачи цветята и растенията, които са неразривно свързани с неговите вярвания и обичаи.
Напразни обаче ще останат усилията на безпросветни търгаши, халтурници и на невежи до опростяване вестникари да търгуват от медиите с тях, като им приписват несъществуващи възможности по един престъпен за болните хора начин. Иначе българските билки заемат достойно място в борбата за човешкото здраве и живот, но само тогава, когато вездесъщата наука ги е предоставила в ръцете на професионалистите – лекари, а не търговци!
И ние сме дали нещо на света, по-точно дала го е българската природа. В благословената местност Рупите (която е доказано ендемитна зона) учени от лаборатории на БАН отглеждаха сладководните водорасли Хлорера вулгарис и Сценедезмус акуминатус. Първоначалното им приложение бе да се изсушават и стариват на прах, след което да потеглят за Япония. Жителите на Страната на изгряващото слънце са умни хора. Защо ли купуваха тъкмо нашите сладководни водорасли?
Намериха се обаче българи, които отговориха на този въпрос. След задълбочени фармакологични проучвания се оказа, че те имат фантастичен ефект при лечение на трудно заздравяващи рани – например от диабет и разширени вени. Научните експерименти се проведоха в бившия Висш военномедицински институт първоначално върху опитни животни с бойното отровно вещество дихлордиетилсулфид (иприт), което причинява обикновено незаздравяващи рани. Към така приготвената маз учените добавиха и българско розово масло. И чудото стана. Раните на животните зараснаха за 4-5 седмици, какъвто ефект не е описван в медицинската литература.
Всичко това даде основание на учените да приложат комбинирания мехлем от водорасли и розово масло и върху хора, страдащи от възпалени дермоидни кисти и трофични рани от съдов произход на долните крайници, както и т. нар. атонични рани на коремната стена (усложнения след тежки операции). Лечебният ефект на прилагания мехлем бе наблюдаван още след втората превръзка (в края на първата седмица от началото на лечението).
Към края на четвъртата седмица на мястото на раната се образува т. нар. цикатрикса, като възпалителният процес постепенно стихваше до пълното му отзвучаване. Тук е мястото веднага да посочим, че по литературни данни тези рани, особено атоничните, зарастват много трудно, и то след лечение в продължение на 23-24 седмици, като понякога се стига до ампутация на заболялата част на крайника или на самия крайник.
Ароматните растения съдържат етерични масла, смоли, балсами и др. съставки с разнообразни лечебни свойства. По тази причина ароматерапията в наше време все по-сериозно навлиза в областта на медикаментозната наука.
Прочута в това отношение е българската роза, създадена чрез дългогодишна селекция. От Казанлъшката роза се използват венечните листа. От нея се получават различни лечебни продукти. Един от тях е легендарното розово масло. То представлява прозрачна бледожълта полутечна маса с приятна миризма. Действа противомикробно, жлъчогонно, антиаритмично, антагонистично на калциевия йон.
Българското розово масло превъзхожда всички познати досега спазмолитични, противоспастични вещества, тъй като освен че потиска спазмите на гладката мускулатура – черва, пикочопроводи, матка, има и противомикробно, антисеротониново и др. свойства. То показва много добър лечебен ефект при възпаления на жлъчния мехур и жлъчните пътища, при прегъване на жлъчката, при бронхиална астма. При възпалителен процес на жлъчката обаче прилагането му изключва използването на две лекарства: антибиотик и болкоуспокояващо – спазмолитик.
Но върхът бе достигнат, когато българските учени доказаха, че българското розово масло потиска причинителя на стомашните и дуоденалните язви, както и на рака на стомаха – бактерията Хеликобактер пилори. Това става не чрез унищожаване на бактерията, а именно чрез потискане на нейната болестотворност. Така българските лекари, заедно с английските си колеги, за първи път в света създадоха нова група лекарства – антивирулентни.
Приложение в медицината има също така сокът от свежи розови листа – против жълтеница, сърцебиене, зъбобол, рани от изгаряния.
Потвърден е и добрият слабителен ефект на праха от изсушени розови листа. Освен това розовите продукти могат да се използват като очно лекарство, като болкоуспокояващо, противоглистно, противогнилостно средство и др.
Освен розово масло у нас се произвеждат още розова вода (която се използва за промиване на очите, за жабурене на устата и др.), мед розариум, т. е. мед от рози (той се прилага за лечение на стоматит и кожни възпаления); розов конкрет, представляващ вазелиноподобна маса, отделяна при стария метод за получаване на розово масло чрез петролен етер (той е подходящ за лечение на възпалителни кожни заболявания); прах от изсушен цвят на бяла роза (много добро очистително средство), както и сладко от рози (явяващо се меко слабително средство).
За съжаление след 1989 г. на всички тези проучвания бе сложен край.
