Автобус „Икарус“, модел от 1959г., изложен като музеен експонат в унгарския град Мишколц
02 Юли 2015, Четвъртък
Шофьори от „Столичен автотранспорт“ са опитвали да получат отговор от ръководството защо се режат годни за експлоатация автобуси „Икарус“,
но им е казано да не задават много въпроси...
Компанията предвижда да ликвидира десетки от култовите рейсове, които вместо да бъдат реновирани или най-малкото оставени като музейни и атракционни експонати и да привличат туристи, както се случва във Виена, Будапеща и на други места, по всяка вероятност ще станат плячка на фирмите за скрап.
Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт многократно алармира в последната година за случващото се разпарчетосване на подвижен състав от столичния авто- и електротранспорт (бяха нарязани 40 броя български трамваи, а бяха закупени едва 20 бр. полски).
В проекта за закупуването на нови тролейбуси е записано, че „чрез новите тролейбуси ще се намали размерът на тролейбусния парк“. Същото се случва и в автотранспорта с унищожаването на емблематичните икаруси, модел 280. Те продължават да се експлоатират успешно в Унгария, и там има цели клубове, които колекционират подобни превозни средства, а и самите общински и държавни власти насърчават запазването на стария подвижен състав. Там могат да бъдат видяни автобуси отпреди Втората световна война.
В София, от друга страна, са запазени само 3 трамвая отпреди 1944 г. и нито един автобус или тролейбус от тези, които са се движили в столицата отпреди 1980 г.
Затова настояваме в Столична община и „Столичен автотранспорт“ да бъде извършен публичен одит с поканени независими експерти, които да оценят дали всички автобуси действително са изцяло амортизирани и невъзможни за ремонт, или за пореден път се извършва „захранване на определени кръгове от фирми”.
Продължава да не се коментира и въпросът защо нито едно от депата/гаражите на „Столичен електро/автотранспорт” не е със закрити халета. Това означава колосално пилеене на обществени средства, тъй като превозният състав е изложен на всякакви метеорологични условия (дъжд, сняг, лед, вятър) и се износва и поврежда много по-бързо, отколкото ако бе приютяван на сухо и на закрито. София е може би единствената европейска столица с подобно отношение към подвижния автобусен, тролейбусен и трамваен парк. Интересното в този контекст е, че за сметка на това, за метровлаковете са осигурени такива закрити халета.
Затова сме притеснени, че икарусите, издържали над 25 години по разбитите софийски улици и без необходимата поддръжка и резервни части, ще последват съдбата на новите автобуси, които бяха закупени наскоро? Тези например, с които Столична община се сдоби през 2003 и 2005 г., вече са тежко амортизирани заради системната липса на поддръжка.
Скандална е реакцията на Транспортната комисия към Столичен общински съвет, където въпросът по наше писмо е бил разискван без ние, вносителите, да бъдем известени и поканени, за да защитим позицията си. Съответно, решението за нарязване на подвижен състав е било потвърдено, като евентуално ще бъде запазено по едно превозно средство.
Опитът от запазването на един-единствен екземпляр се е доказал като неуспешен в София, тъй като много от трамваите, обявени за музейни експонати, впоследствие са нарязани на скрап. В момента например,София няма нито един от българските трамваи ДТО, произведени преди 1944 г., след като двата музейни експоната са били откраднати от депото преди повече от 10 години.
Гражданска инициатива
за обществен и релсов транспорт
