Стара литография, изобразяваща момента с „Историческата плесница”
03 Юли 2015, Петък
Големите френски фирми никога не са напускали бившите колонии на Франция, затова е утопия да се очаква Париж да вземе твърда позиция срещу ислямизацията на страната
Автор: Жан Соломонов, Лион
Само преди шест месеца французите възкликваха ужасено: „Как е възможно? Как стигнахме до там? Каква невероятна касапница!”. Спонтанните манифестации и категоричните изявления на политиците убедиха, или почти, гражданите на Петата република, че разстрелът в редакцията на „Шарли ебдо” и в еврейския супермаркет са последните прояви на див фанатизъм в страната им.
Уви! Светът отново бе потресен, след като миналия петък сутринта на желязната ограда на фабриката „Ер продукт” в Изер, край Лион, бе набучена главата на Ерве Корера с окачени до нея черно-белите знамена на Ислямската република. Политическото послание е ясно! Жертвата не е нито известен политик ксенофоб, нито дори хуморист, осмял исляма, а един обикновен 54-годишен собственик на транспортна фирма! Предполагаемият му палач е един от неговите шофьори – Ясин Салхи, 35-годишен, баща на три деца. Човек, познат в квартала като тих и любезен съсед без истории, с чисто съдебно досие.
Известно е, че мюсюлманите, били те алжирци, тунизийци или мароканци, живеят заедно с французите из цялата територия на страната. Преди седмица започна големият празник Рамадан. По традиция радикалните ислямисти отбелязват началото и края му с някакъв атентат. „Тогава! Кой е следващият?” – този въпрос е на устните на всички.
Но ако се четат само днешните вестници, не може да се стигне до зародиша на конфликта. Във френско-арабските отношения трябва да се започне от „Историческата плесница”.
Така политолозите наричат casus belli (в превод от латински „повод за война“, б. р.), позволил на Франция да сбъдне една своя стара мечта още от Наполеон – да откъсне Алжир от Отоманската империя.
Детайлите на спора отдавна са се загубили, но това, което е останало е, че на 29 април 1827 г. управителят на Алжир Хюсеин бей пренебрежително удря с ветрилото си лицето на френския консул Пиер Денал. Спорът бил за една доста солидна сума, която някъде се „загубила”, но плесницата свършила работа. Няколко месеца по късно на 12 юли Франция стоварва огромна за времето си войска и от този ден Дамоклевият меч виси над главата й. Или бомба със закъснител, казано на модерен език. Както ви се хареса.
Последвала окупация, после освободителна война, Евианското споразумение от 1962 г., после преселение на бившите жители на този департамент в Метрополията. Това всички го заем от историята. След алжирците във Франция идват и хиляди преселници от останалия Магреб – всички със своите надежди, особености и изисквания.
Така, поради липса на цялостна и ефективна програма, проблемите се наслагват ден след ден и се решават „на парче”. Но това е само върхът на айсберга. Истината е, че големите френски фирми, независимо от политическите промени в картата на бившите френски колонии и доминьони, никога не са напускали тези страни. Стотици предприятия продължават да работят там, където са от години заради евтината работна ръка и изобилието на суровини. По принцип някои от тях отдавна са международни корпорации, но основният пакет акции в тях е френски.
Как се разпределят сферите на влияние в двукамерния парламент и срещу какво лобират явните и тайни лобита на тези финансови гиганти може само да се гадае.
Затова да се очаква, че Франция ще вземе твърда позиция срещу ислямизацията на страната е повече от утопия. Политиката й по този въпрос се следи под лупа и ако твърдият тон надделее, първите жертви ще бъдат големите предприятия вън от Метрополията.
За атентатите на френска територия даже не искам и да мисля. Всичко е оставено на полицията, която си върши чудесно работата – залавя престъпниците. Ето – миналата седмица бе заловен Абу Нидал, мозъкът на атентата на улица „Розие” в Париж на 9 август 1982 г. Днес той изглежда като престрелка между стражари и апаши. Но да се очаква, че френската полиция ще започне да решава политическите проблеми на страната е повече от грешка. „Разделението на властите” е дефинирано още през ХVІІІ век от един друг французин – Шарл дьо Монтескьо. Затова думата имат политиците!
Днес мюсюлманското население във Франция по официални данни наброява 6 милиона, но неофициално то надхвърля 10 милиона души. Етнос, на който никой не е слагал прът в колелото към успеха. Напротив – който иска, може да учи и да върви нагоре. В списъка на всяко френско правителство от последните 30 години ще намерите достатъчно назначени държавни служители или други на изборни длъжности с арабски произход. А списъкът на адвокати, архитекти, учители, лекари, чиито имена съвсем точно издават магребския им произход, сигурно наброява над милиони. Пък и кой ли се е хванал да ги брои?
Между представителите на този етнос, разбира се, има и бедни. Но ще е голяма грешка да ги сравняваме едно към едно с нашите цигани. Всъщност, нима всички французи са милионери? Тогава? Къде е коренът на злото?
Според историци и политолози, той трябва да се търси в политиката на Франция по отношение на гражданите си мюсюлмани. Свободата на религията на всички е гарантирана от конституцията. Само в Сент Приест – квартала на убиеца, преди десетина години бе вдигната най-голямата джамия в района с общо над 9000 кв.м площ. Но и протестантите, католиците, евреите или арменците също си имат свои храмове. Да сте чули някой от тях да е извършил такова зверство?!
Проблемът е, че френското правителство върви от години по пътя на непрекъснатите отстъпки само и само да си запази гласовете на мюсюлманите – главно за урните на социалистите и другите леви движения. Отстъпките в тази насока са безкрайни и не му е тук мястото да ги изброявам (любопитният читател може да си припомни есето ми „Къде живее мосю Дюпон?”, публикувано на 6 март т. г. във в. „Десант”, б. а.). От своя страна в джамиите имамите непрекъснато разпалват огъня на омразата. А има и интернет, както всички знаем.
За момчетата от квартала, които са без работа, защото квалификацията им е равна на нула, всичко е ясно. През деня те са на футболното игрище, а смрачи ли се, тичат към джамията. Затова пък винаги оправдават мястото си в обществото с „расизма на франсетата”.
Но в списъка на хора с фиш „ S” ( т. е. опасни за обществения ред), който полицията води от 1969 г., има много персони с висше образование. Ето това е голямата катастрофа, която никой в Матиньон в момента не знае как да оправи.
По повод последните атентати, защото за никого не е тайна, че касапницата в Изер и разстрелите в Тунис и Кувейт са свързани, френският министър-председател Маниел Валс призна публично: „Ние сме въвлечени във война между две цивилизации. Трябва да браним ценностите на нашето общество, на нашата цивилизация, на нашата култура.”
Всъщност, той само повтаря думите на почетния директор на Интерпол Раймонд Е. Кендал, изречени пред група журналисти преди десетина години. „Това не е борба с гангстерите от доброто старо време – каза той тогава. – Това е война на две култури и ние не сме готови за нея”!
Жалко, че тогава никой не пожела да го чуе и списъкът с атентатите непрекъснато набъбва. Дали бомбата вече не е избухнала? Не зная и не искам да бъда лош пророк. Те обикновено свършват зле.
za balgaria e vashno na koja strana na barikadite e ofizialno na stranata na frenskite ni sajusnizi po linia na nato i evropasajusa i kak moshe da predovrati mussulmani s balgarsko grashdanstvo da sa na stranata na teroristite protiv franzia i drugi sajusnizi i kak sajusnizite mogat da podpomognat finansovo i po drugi nashini balgarskia prinos protiv protivnizite na sajusnizite
