Силвия Вълчева върти семейство, успешен бизнес и учи за доктор на аграрните науки
Защо една млада и крехка жена с перфектен немски език се е завърнала от гурбета си в Австрия, за да почне от нулата и да създаде и обработва ябълкова градина? Как успява 31-годишната Силвия Вълчева да гледа двете си деца, да се грижи за съпруга си, да бъде успешен млад фермер и да мисли за нови проекти за модернизация на стопанството си?
Силвия е живото доказателство, че чудеса са възможни. Тя е магистър по „Лозаро-градинарство“, управлява семейния аграрен бизнес и изследва като редовен докторант по ентомология към катедрата „Растителна защита“ в Аграрния университет новия за България карантинен неприятел – оризовата нематода (afelenhuides bensi).
Тя бе сред най-блестящите ни студенти, казва за Силвия нейният преподавател и декан на факултета по агрономство доц. Божин Божинов. Българката завършва с пълно отличие випуск 2012 и получава специалната награда за постижения на ректора на Аграрния университет проф. Димитър Греков.
Но нейният път към академичните високи и успехите й като млад фермер започва много назад в годините. Едва 18-годишна, около завършването на Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, Силвия ражда първото си дете.
„Дори на абитуриентската си вечер не успях да отида“, разказва младата жена. Преди 12 години тя решава да замине и работи в Австрия. „Заминах заради пари и не ме е срам да го кажа. Тогава имаше голяма разлика между заплащането тук и в чужбина“, допълва Силвия.
Там тя се занимава с различни неща, предимно нискоквалифицирана работа в хотели и ресторанти. Живее у австрийско семейство, сближава се с дъщерята на любезните си домакини, говори добре немски, защото е учила в езикова паралелка, но не успява да припознае като свой света на западноевропейците. „Просто не можах да свикна, исках да си се прибера в България“.
Идва си в Родината през 2007 г. и решава да продължи образованието си. „Реших да запиша агрономия, защото прецених, че селското стопанство у нас има добри перспективи. Вярвах, че нещата ще се променят към по-добро и ще има шанс за младите хора да се занимават със земеделие“, разказва Силвия. Решението си е изцяло нейно – никой в рода й не е агроном, нито се занимава със земеделие. Родителите й са машинни инженери.
И като бакалавър по лозаро-градинарство, а след това и като магистър, тя учи задочно, защото работи през цялото време, за да плаща образованието си.
Работа й дава зърнопроизводителят от община Съединение Атанас Пелтеков. В неговия фуражен завод Силвия помага за организиране на производството, а земеделецът я подкрепя и учи на полезни неща през цялото време.
Година преди 2009 г., когато Силвия Вълчева ражда и сина си, тя подготвя проект по мярката „Млад фермер“ за създаване на ябълкова градина в община Съединение.
Проектът е одобрен почти 12 месеца по-късно – „тогава нещата ставаха много бавно и много се чакаше“. Впоследствие към градината от ябълки младата фермерка добавя и орехови насаждения. Ябълките са стандартни устойчиви сортове – най-вече „Флорина“, и такива, с които българският потребител е свикнал.
За развитието на градината използва банков заем. „И ще взема кредит отново, просто няма как – земеделието е много скъпа инвестиция, за да бръкнеш в задния си джоб и да решиш проблема. Без банки просто няма как, един трактор струва колкото един апартамент“.
По думите на Силвия, стопанството не е много голямо: около 52-53 декара, снабдени с капково напояване. Градината й вече втора година е в преход към биологично производство.
Семейството лично се занимава с продажбата на ябълките от градината, голяма част от плодовете се търгуват на борсата. Но работата е много за сам човек и Силвия наема сезонни работници.
Съпругът й е човекът, който я подкрепя най-много – неговата професия е далеч от агрономството, но се е заел с всички процеси в градината, наставлява и работниците.
„Без помощта на семейството си нямаше да успея – помагат ми както мъжът ми, така и баба ми и родителите ми – дори само да вземат детето от градина, това е голяма помощ за мен“, благодарна е Силвия Вълчева.
Така в началото на март тя става редовен докторант в Аграрния университет, а и е убедена, че аграрният бизнес иска здрава теоретична подготовка.
"Няма смисъл да учиш толкова години само и само за да вземеш една диплома. Ако ще правиш нещата, ги прави както трябва“, категорична е Силвия. Бъдещето на селското стопанство в Южна България тя вижда в зеленчукопроизводството и овощарството. „Това трябва да са приоритетните сектори в тази част на страната, казва Вълчева – за съжаление в предишния програмен период и двата сектора бяха много пренебрегвани.“
В момента младата фермерка обмисля предложение за работа в международна фирма за изпитване на нови препарати за растителна защита.
И това не е всичко: „Подала съм нов проект по мярка 4.1 за модернизация на земеделските стопанства – кандидатствам за трактор, пръскачка и почвообработваща машина. Вероятно ще подам втори проект при втория прием по същата подмярка от ПРСР наесен, но за други овощни видове – в момента ситуацията е такава, че няма пазар за българската ябълка“.
Силвия планира новата й градина да е близо до сегашната, защото „има много разходи, нови сонди, пръскачки, пазачи, много работа, а аз нямам възможността да се мултиплицирам.
За мен е много важно двете градини да са близо една до друга – в сегашната градина имам изградени навеси, бетонни резервоари за вода, всичко.“
Тя гледа и по-далече в бъдещето. „Препоръчително за докторантите е да направят специализация в чужбина, аз също мисля за такава възможност, но ще събера още малко опит“.
И добавя смело: „Ще направя каквото ми покаже Господ, обичам предизвикателствата и новите неща, така че съм готова да посрещна каквото и да е“.
