От селскостопанските науки до най-високите върхове в света
14 Юли 2015, Вторник
Един млад български агроном успя да изкачи много върхове. От магистър по „Растителна защита“, Атанас Скатов стига до доктор на селскостопанските науки
Автор: Атанас Скатов
към Хумболдтовия университет в Берлин, работил е като научен сътрудник в България и Германия, като университетски преподавател в Лесотехническия университет в София и като мениджър и ръководител в частния сектор на България и Германия.
Освен професионалните постижения, 37-годишният учен е покорил и толкова върхове на най-високите планини в света, за колкото обикновено не стига цял един живот.
За по-малко от две години той успява да изкатери шест от седемте най-високи върха на всички континенти - Аконкагуа (Южна Америка), Ухуру (Африка), Елбрус (Европа), Винсън (Антарктида) и Карстенц Пирамид (Австралия).
В навечерието на най-светлия български празник - 24 май, миналата година Скатов се „разписва“ и на най-високия връх на Земята – Еверест. Той е и първият български веган, стъпил на покрива на света.
Всъщност любовта и любопитството на Наско към растенията го отвеждат навремето в Аграрния университет в Пловдив. Има и семейна „закалка“ – неговият баща Георги Димитров е доктор по „Растителна защита“ и през 1971 г. завършва същия ВУЗ, известен навремето като Висш селскостопански институт.
Благодарение на Димитров в България се появяват десетки хиляди декари лозя и градини, участва и в създаването на 9000 дка ябълкови насаждения за Муамар Кадафи в Либия. Така „вкусът“ към земята и растенията, които тя ражда, се предава на сина по наследство. Атанас Скатов завършва Аграрния университет, през 1999 г. печели стипендия по програма „Темпус“ и става студент в Хумболдтовия университет в Берлин.
На следващата година продължава образованието си по линия на „Еразмус/Сократ“. Междувременно през 2001 г. се дипломира в АУ в Пловдив с професионална квалификация „инженер агроном по растителна защита“.
Младежът от Сливен е отличен като първенец на випуска по „Растителна защита“ за 2001 г. Веднага продължава с научна кариера – от 2001 до 2005 г. е стипендиант на Deutscher Akademischer Austauschdienst (DAAD) и прави докторантура в Хумболдт университет в Берлин към катедрите „Градинарство“ и „Растителна защита“.
Темата на дисертацията му е „Интегрирано производство на домати в оранжерия при особено внимание към интегрираната и биологичната борба срещу оранжерийната белокрилка“.
Изследователската и научната дейност на Атанас Скатов са в сферата на морфологията, биоекологията и борбата с оранжерийните неприятели по културните растения. Изследва инсектицидното действие на някои растителни екстракти като масла от бор, рицина, лавандула, квазия, пиретрум, азадирахтин.
Проучва полезните насекоми, ентомопатогенните гъби, неприятелите по складираните продукти, работи и по хидропонни методи на отглеждане на културни растения в култивационни съоръжения.
„В сърцето си съм агроном – където и да отида – в планината, или на някои острови, когато видя растение, веднага преценявам фитосанитарния му статус, болести, неприятели“, разказва Атанас Скатов.
През 2006 г. става вегетарианец и спира да консумира месо и риба. Като агроном Наско е особено чувствителен по темата с прехраната.
„На една научна конференция в Мюнхен бе направена прогноза, че до 2020 г. населението на планетата ще достигне 7 милиарда. Но стана така, че към днешна дата, 5 г. по-рано от прогнозираното, човечеството е достигнало 7,3 милиарда души. На всеки 18 години числеността се удвоява. В момента над 50% от селскостопанските площи се използват за отглеждане на животни. Ако намалим броя на животните, ще има повече свободни площи за засаждане на плодове и зеленчуци, които да осигурят на човечеството растителна храна“, смята Скатов.
В началото на 2012 г. докторът на селскостопанските науки решава да стане веган, като напълно изключва от менюто си храни от животински произход – мляко, сирене, кашкавал, яйца…
Тогава решава да проведе научен експеримент и да изследва дали е възможно изкачването на първенците на седемте континента без консумация на месо или животински храни. Целта му е да проучи как изцяло растителната храна влияе върху физиката и психиката в планински условия. И съвсем скоро по чиста случайност той се оказва в ситуация да се храни не просто с продукти от растителен произход, но с такива, които почти не съдържат протеин.
По време на експедицията си до Еверест се запасява с боб, грах, леща, нахут, но при преминаването на китайско-непалската граница в Тибет китайски митничар конфискува кашоните. Когато Скатов разбира това, е твърде късно да пазарува отново и му се налага да изкачи най-високия връх в света, изхранвайки се само с ориз, картофи и спагети.
За целите на проучването алпинистът си прави кръвни тестове на всеки шест месеца.
Всеки ден си водя дневник, в който описвам действията си, как се чувствам, каква храна съм консумирал, разказва Скатов. Началото на изследването за влиянието на веганската храна върху алпиниста е 1 март 2012 година, а крайната дата за приключването му е 31 декември 2015 г. Резултатите от експеримента ще бъдат публикувани в книга.
„Проектът ми не е само планини и веганство, той изследва и силата на духа, тъй като психиката е едно от най-важните неща – не вярваш ли в успеха, няма да го постигнеш. Но преподавателската работа ми липсва. Отделил съм много време на растителната защита и в сърцето си зная, че ще се върна към професията на агронома".
