И до ден днешен никой не знае къде са положени тленните му останки
На 16 юли православната църква почита паметта на св. мъченик Йоан Търновски.
Йоан Търновски е българин от град Осман пазар (дн. Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а баща му Димо. Те въртели голяма търговия с Германия и Италия. През 1812 г., поради обезценяване на тогавашната монета флорина, семейството фалира.
Починал бащата, а не след дълго и майката. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съдружник на някакъв тухлар и керемидар.
Като млад Йоан се увлякъл в завера за освобождението на поробената си родина. Турците го арестували и обесили сподвижниците му. Когато дошъл неговият ред, той припаднал от страх. Турците го свестили, но го измамили да приеме исляма, ако иска да остане жив. Йоан толкова бил уплашен, че изпълнил обещанието.
Осем месеца по-късно заговорила съвестта му. Той не намирал покой нито денем, нито нощем. Никой от християните не смеел да му помогне със съвет, защото голяма била отговорността пред корана и турските закони, ако християнин посъветва вече потурчения отново да приеме Христовата вяра.
Единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си позволил да го насочи да се пресели някъде, където не го познават, и там с пост и молитва да се приготви за мъченичество.
Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, за да я продаде, защото му трябвали пари. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците започнали да издирват откъде може един мохамеданин да има такова нещо.
Издирването стигнало дотам, че Йоан публично изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамед. Това било съобщено на градоначалника. Йоан бил отново разпитван, но този път останал непоколебим в своята християнска вяра.
Подложен бил на продължителни и жестоки мъчения. Той не издал нито един стон – само тихо говорел: „Помени ме, Господи, в царството Си!“ А след като мъчението свършило, за почуда на всички Йоан скочил на крака, като че ли нищо не е било.
Окован в тежки железни вериги, той бил хвърлен в тъмница, където имало много затворени за неплатени данъци. Те свидетелстват, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му голяма светлина. В продължение на дни Йоан не вкусил от турците ни хляб, ни вода.
След седем дни управителят отново изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с ласки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал дори куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било напразно.
Мъченикът отново изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал пак жесток побой и поругание, които св. Йоан като истински християнски мъченик приемал с радост. Особено нощно време мъките в тъмницата били тежки, жестоки. Но мъченик Йоан непоклатимо пребъдвал в християнската си вяра.
Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: „Мохамеданин ли си или християнин?“ Той и трите пъти отговарял „Християнин съм и желая да умра за Христа!“ Тогава съдията произнесъл смъртна присъда – да бъде обесен на определено място вън от града.
Когато войниците водели осъдения, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел прошка и се молел. Пред бесилото помолил да му се разреши да си направи последна молитва.
После казал на войниците „Сега изпълнете заповедта!“ И те го обесили.
Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа през деня, 16 юли 1822 г. Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно къде са го положили.
