Църквата „Св. 40 мъченици” стана средновековен поклоннически лагер

Автор: Здравка Маслянкова Снимки: Авторът

Дворът на църквата “Св. 40 мъченици” и манастирът Великата Лавра във Велико Търново се превърнаха в поклонически лагер. Събитието в края на миналата седмица беше част от фестивала на историческите възстановки “Средновековна България”. Членовете на клуб “Традиция” и варненските реанактори от сдружение “Чигот” разпънаха походни шатри и пресъздадоха атмосферата на средните векове с кухнята, музиката, танците и забавленията от онази славна епоха на Второто българско царство със столица Търновград.

Плочниците, по които преди 785 години търновските боляри са празнували победата в битката при Клокотница, бяха огласени от подвикванията на търговци и минувачи, от смеха на знатни придворни дами и техните слугини, от мъжки победни викове, а уханието на пресен хляб и агнешка чорба завладяващо унасяше всички.
На импровизираното тържище бяха изложени нанизи с “прясно” уловена речна риба, естествено от подмолите на течащата до портите на “Св. 40 мъченици” Янтра. В ролята на рибата бяха пластмасови каракуди, заради жегите, но до тях в кошниците се мъдреха истински зелки, ябълки и летен зарзават.

На няколко крачки от тържището, на каменна колона е приседнал къдрокос младеж, а от мандолината му се лее вълшебна музика. 14-годишният Борис Цонев е новак и това е първото му участие във възстановките.
Открих мандолината на село, пооправих й струните, постегнах я малко и реших да се включа във фестивала, защото историята ме вълнува, разказва Борис. Младежът свири на този инструмент само от три дена, но пък е взимал уроци по китара и въпреки по-различното им устройство и съчетанието на струните им, се справя отлично.

На отсрещния зид се е подпрял кожарят, слушайки нежната музика в очакване на клиенти. До обувките, наподобяващи цървули, погледът привлича красива чанта, направена от магарешка кожа с косъм и телешки бокс.
Петър Стефанов е обут в средновековни ботуши за езда, характерни за XII век. Те са изработват от мека кожа от корема на животното, за да са гъвкави и ездачът да усеща по-добре коня. Подметката е твърда, а шевовете са външни, защото е по-лесно за изработка, обяснява майсторът и посочва, че неговите ботуши под коляното са направени от едва един квадратен метър кожа.

От всяко животно може да се извади кожа, която, обработвайки се по различен начин, става тънка, дебела, мека и твърда, пояснява Петър. За пример майсторът дава, че от гърба на бик се вади кожа с дебелина от 1,5 сантиметра, цепи се и от нея се получават поне три слоя кожа - лицева и още два или три слоя велур.
В епохата на Средновековието мъжете са ходили с кожени обувки, наподобяващи днешните боти с височина около глезена. По-бедните са вземали парче кожа, от което са правили нещо подобно на цървули. 
  
На няколко крачки от него в харанията вече къкри агнешка чорба. Майстор-готвачът е подполковник Евгени Пенчев, командир на курсантски батальон в Националния военен университет и запален дърворезбар. Строгата униформа и пагоните са заменени с бяла кенарена риза с повити ръкави, а оръжието - с огромна дървена лъжица. Агнешката чорба е с булгур и зелени подправки. За да бъде пълно менюто, към чорбата има прясно изпечени питки, безквасен хляб на плоча и пълнозърнести самуни. Десертът е сладък булгур със стафиди и сушени сливи. До тавите с изкушението вниманието привлича усърдието на мъж и жена, които нижат на четири пръчки полупрозрачна тъкан.

Правим средновековен фенер, пробвахме го в къщи - работи, поясняват сръчковците и с типично чувство за хумор заявяват, че успех ще е да не подпалят лагера. В епохата на Асеневци са си правили фенери от дървена рамка, върху която се опъва пергамент или намаслена хартия. За да светне лампата, вътре са слагали свещ или светилник на базата на стопена лой с фитил, намесва се кратко и точно по офицерски Евгени Пенчев и отпива медовина от пръстена паница. 
Изведнъж се чуват викове от току-що приключили борби. Мъжете от “Традиция” демонстрират старинна игра за ловкост. За нея се използва въже, дълго около два метра и вързано на здрав възел. То се кръстосва в средата и в двата му срещуположни края влиза по един мъж.

Целта е да събориш противника на земята, пояснява Иван Иванов. Високият достолепен мъж е категоричен, че ръстът има голямо предимство в тази игра, защото основно се работи с краката. За да имаш по-голяма опора, трябва да се направи голям разкрач и да преодолееш равновесието на противника, поваляйки го на земята. С тази игра се тренира ловкостта и равновесието, които са от значение при ръкопашните битки, коментира Иван Иванов.

Погледите както на мъжете, така и на жените са привлечени от одеждите на Калина Атанасова. Изследователката на средновековното облекло представя своите реконструкции на костюми от Второто българско царство. В епохата на Асеневци жените са носили строги роби, които са били с пищна златосърмена украса, особено по ръкавите, и това обяснява защо гривните не са били често срещано украшение. Златни, сребърни и медни монети, както и скъпоценни камъни са красили главите на жените.

Тъканите са били от всички краища на света, включително и китайска коприна е откривана при археологическите разкопки, пояснява Калина Атанасова. В Средновековието е имало строги правила за цветовете на дрехите и за тяхната кройка. Болярките и придворните дами са носили много широки и пищни ръкави като украса за разлика от жените от простолюдието. Коланът е бил акцент в мъжкото облекло, колкото по-дълъг и с по-богата метална украса е, толкова по-заможен и с висок сан е мъжът, който го носи. Строго се е спазвал византийският етикет кой може да носи орли и бисери по дрехите си, каква кройка да е шапката. Севастократорите са се обличали в синьо, а царското семейство - в пурпурно.

През цялото време всички се възхищават на мъничко момиченце със златокоси къдрици, което без притеснение снове между болярите и болярките. Тя е Ралица и е само на година и седем месеца. Дъщеря е на жената под пагон в Българската армия Валерия Пенчева.
„Човек трябва да се връща към корените си, за да има ясен взор към бъдещето - да знае какво е загубил и какво може да намери. Нашите възстановки са малко бягство от съвременния забързан начин на живот и стреса. От епохата на Асеневци сме загубили по-голямата задружност, в която са живели тогава, държали са много на семейството като единствен начин за оцеляване, а ние днес сме залисани в правенето на кариера“, казва Валерия Пенчева и гушва дъщеря си.  

На Царевец малките посетители на събитието пробваха забавленията на техните връстници от Средновековието - пренасяне на яйце с пръчка до гърненце, хвърляне на камъчета в обувка, теглене на въже, хвърляне на метални кръгове върху рог, чупене на орехи, пускани по дъска. Децата изработваха ножчета и кожени  изделия, торбички и медальони. За тях имаше уроци по калиграфия и реставрация на керамични съдове.
Фестивалът на историческите възстановки “Средновековна България” стартира през юни и е част от програмата за националните чествания на 830-годишнината от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава.

Инициативата е на Община Велико Търново и се реализира от местния клуб “Традиция” с участието на реанакторски групи от страната. На 29 и 30 август акцент във фестивалната програма ще са различните занаяти от българското Средновековие  и демонстрации на битки между мечоносци и копиеносци.
Финалът ще е през октомври в църквата музей “Св. Димитър Солунски” с голяма възстановка, пресъздаваща обявяването въстанието на Асеневци срещу Византия на 26 октомври 1185 г.


В категории: Традиции , Горещи новини