В народния календар 20 юли е отбелязан като деня на повелителя на небето, господаря на гръмотевиците и светкавиците
На 20 юли православната църква почита свети пророк Илия. Според Стария завет той бил потомък на свещеническия Ааронов род. Живял по времето на израелския цар Ахов, който бил защитник на езическото идолопоклоничество.
Заради прегрешенията на владетеля Господ решил да накаже цялото царство с убийствена суша. Илия получил видение и се явил пред Ахов да го предупреди. Никой не взел думите му на сериозно, в двора дори се подигравали на пророка, докато съдбовните му думи не станали реалност.
Сушата продължила три години и шест месеца. Тогава Господ се смилил над хората и пратил Илия да извести на народа края на бедствието. Според Библията светията се понесъл жив с огнена колесница на небето пред очите на своя ученик Елисей. Това станало през 816 г. пр. Хр. близо до река Йордан.
В народния календар свети Илия се почита като повелител на небето и небесните стихии, господар на гръмотевиците и светкавиците, на небесната влага и дъждовете. Тази власт му била поверена, когато Бог поделял света между светците.
Старите притчи разказват, че когато свети Илия препуска по небесата със своите четири коня и огнена колесница, той причинява мълнии и тътен. Според друга легенда – търкаля бъчви в небесата и така се образуват гръмотевиците. Затова народът ни нарекъл свети Илия „Гръмовник“, „Гръмоделец“ и „Гръмоломник“.
Светецът имал сестра – Огнена Мария, св. Богородица или св. Елена. Според поверието тя никога не казва на брат си кога е неговият празник, защото, ако той знае кой е денят, ще гърми, святка, ще пуска град и дъжд от радост. Съществува и поверие, че небесните стихии, които светецът причинява, се дължат на вечната битка между него и крилати змейове, триглави лами и дявола.
Всяка година на Илинден се колят курбани в чест на господаря на мълниите, като под ножа отива най-старият петел, наричан „баща“. Домакините замесват обредни пити, известни като „боговица“ или „колач за свети Илия“. Трапезата, на която те се слагат, се прекадява от най-възрастния в семейството.
На 20 юли храмов празник чества и Тетевенския манастир „Св. Илия“, разположен в подножието на връх Остреч. Манастирът е строен преди падането на България под турско робство.
Предание разказва, че цар Иван Шишман е дарил на манастира кръст. Той бил от дърво със сребърен обков върху него. В дървото били изобразени няколко библейски сцени. От едната страна – Рождество Христово, Възнесение, Слизането в ада и Благовещение, а от другата – Влизането в Йерусалим, Христос благославя децата, Разпятието, Възкресението, Събор Богородичен, Успение Богородично и Кръщението. От двете страни на кръста е имало по 14 камъка, чиито легла още тогава били празни.
През 1923 г. кръстът е предаден за съхранение в Ловешкия музей. Известно време се е пазел там, но след това следите му се губят. Понастоящем реликвата е намерена и се съхранява в криптата на катедралата „Св. Александър Невски“. Историята обаче доказва, че точно тя не е от Шишманово време, така че всичко около неговото изчезване си остава само мит.
Най-ранният документ в манастира е от 1600 година от йеромонах Василий, който е живял и работил там. Други източници разкриват, че манастирът е от ХІV в. Светата обител е бил важен книжовен център с килийно училище и библиотека. Съхранени са сборници от ХVІ в., съдържащи молитви, заклинания, мъдрости, поучения и летописи. Софроний Врачански намира закрила на два пъти от кърджалийските нашествия. През 1801 г., когато кърджалиите изпепеляват Тетевен, манастирът „Св. Илия“ оцелява по чудо.
Манастирската църква е с интересна архитектура. В нея се съхраняват ценни икони от ХVІІІ в. Най-старата (от 1776 г.) е на св. Архангел Михаил. Тя е рисувана на дъска и е резбована. Съществува икона и на св. Илия. От по-късно време е другата икона на св. Архангел Михаил, която е рисувана от иконописеца Ненчо х. Найденов от Троян (1861 г.). Иконата „Успение на света Богородица” е дело на самоковския зограф Иван Доспевски – син на Станислав Доспевски (1874 г.).
Иконите са вградени в иконостаса, който е от две части. Орнаментите са със сюжет от растителния свят, а авторите са от прочутата Тревненска резбарска школа. Уникалното е, че разваленият контракт по неговото последно изписване дава възможност да се видят отделните етапи на стенописване – факт, който не може да се срещне не само в България, но и в Европа.
tesi koito poshitat balgarskite svetzi sa na p[rav pat no mogat da poshitat i nebalgarski svetzi ako tova im se podskasva i dava i rasreshava ot boga .
taj kato na sveta ima naj malko desetki hiljadi svetii na koito se moljat raslishni narodi to trjabva da se saobrasjavame s tova
i za da imame shista savest pri zashtita na lishni mnenia vasgledi interesi i da ne natrupvame negativni karmishni posledstvia to e dobre da se kasva kojto kakvoto e raspravjal za mene to i za nego da se razpravja podobno ,
kojto kakvoto mi e poshelaval i poshelava i na nego tova da se poshelava podobno ,kojto kakvoto mi e daval i dava to i na nego da mu se dava podobno ,kojto kakvoto mi e vsemal to i na nego da mu se vsema podobno
az lishno poshelavam na vsishki moi prijateli i rodnini po zjal svjat da imat tova koeto shelajat i obishat no bes da preshat na moeto shtastie da imam tova koeto shelaja i obisham
3
playboy cosmopolit patriot s t
26.07.2015 12:17:22
0
0
ako edin den pisha memeoari za desetki godini shivot v balgaria i germania trjabva da spomena she v doma mi v balgaria i germania vlisali i slava bogu islisali isdateli agenti spioni predateli kradljovzi na targovski i drugi informazii ot raslishni narodnosti za da gledat dali ima neshto ot koeto da pravjat pari i medali zatova si sloshih dedektori
tip siva mangusta i lisisha mangusta da identifizirat koj za kogo i kak raboti
i svarsanite s nego hora i narodi.i taj kato nito ,,,spartak,,,nito spartan,,,
mi pomognaha kasah na lelite mi shishovzite mi bratovshedite i bratovshedki i bratjata i sestrite mi po zjal svjat da mi donesat dostatashno pari i mladi ,,doktorki,,predposhitani evropejski vid hristianki moshe i balgarki za da lekuvat i izlekuvat mene ako imam njakoi telesni psihishni parishni i drugi vidove porashenia
2
privat opinion from of shore p
23.07.2015 04:50:38
0
0
njakoi ot prishinite zashto varvi v balgaria kato pri OREL RAK I SHTUKA sa
she orela darpa kolata nagore raka nasad shtukata nadolu pri mene i pri mnogo balgari ne varvi zashtoto ima protivoreshia na interesite koito se vlijajat ot interesite kakto pri targovzi sadii advokati arbitri mediatori referi i podobni na mene kato mi kashat she gubja ako sam za balgaria a peshelja ako sam za turzia rusia usa ili mi kashat badi turshin evrein ili komunist tam imash poveshe shansove za CHANSONI,,inashe otivash v plemeto na SHUSHONI ,,,
i eto ti protivoreshiata meshdu NAZIonalna prinadleshnost i lishni interesi
zatova reshih da sam kosmopolit s balgarski proishod kojto rabotil desetki godini za za off shore kompanii svarsani s desetki narodnosti koito imat da mu davat s obratna data pari ot zjal svjat za rabotata mi kato honorar konsultant ,honorar gubernator ,honorar ljubovnik .honorar mediator ,honorar targovez i drugi honorar i honnor prinosi za peshalbi
po prinzipa 5 twins and triplets open 55 hidden 555 deep hidden 5555 deepest hidden .DEI GLORIA VASKO LEGIBUS SOLUTUS ,DOMINUS MANERII SUPREME OMNIPOTENT
1
playboy cosmopolit patriot s t
22.07.2015 17:29:12
0
0
NASHITE POLITIZI TRJABVA DA BADAT I TARGOVZI ZASHTOTO POLITIKATA E VID TARGOVIA
I TRJABAVA DA SE USHAT OT TAKIVA SULTANI KATO SULTAN PUTIN -SULTAN ERDOGAN I PODOBNI SULTANI KOITO V IMETO NA NAZI ATA SI
SE PASARJAT S VSEKI OT KOJTO IMAT POLSI NO NE SE PASARJAT S TAKIVA KATO BRATJA
ZEEVI KOITO KUPIHA NA BESZENIZA ,,,AVIOKOMPANIA BALKAN ,,zashtoto moshe da zagubjat A SE PASARJAT S TESI OT KOITO MOGAT DA PESHELJAT I TE I TJAHNATA NAZI A ,zatova vseki balgarin nazi oder nicht nazi e dobre da se pasari za sebe si a darshvnite slushiteli za darshavnite interesi i taj akto mnogo ot balgarite imat konkurentni borbi sas sanarodnizi i nesanarodnizi v balgaria i isvan balgaria to e dobre da badat podgotveni za konkurenziata si da ne ja podzenjavat i da ne ja nadzenjavat i taj kato vsjaka konkurenzia se stremi da vkara v okrashenieto i obkrashenieto na konkurenziata si svoi pevzi to e dobre da se znajat koi sa i ili da se otstanjat naj ljubesno ili da im se probutvat
mnenia i svedenia koito sa ot polsa za sobstvenika na mnenia i svedenia
