Автор: доц. Д-р Гео Нешев, дн, специалист по клинична фармакология и терапия
Може ли захарната болест да се лекува с хранителни добавки?
Ружка Стефанова, Русе
Виолета Христова, София
Продължение от миналия брой
Докато в миналия брой, в желанието си да бъдем по-полезни на нашите читателки, запитали ни за синдрома „диабетно стъпало“, разяснихме най-важното, което трябва да се знае за болестта захарен диабет, в днешния брой отговаряме пряко на зададения ни въпрос.
Най-честото усложнения на захарния диабет е т. нар. диабетна полиневропатия. Тук нещата са вече много по-сериозни и затова ще се спрем по-задълбочено върху този болестен проблем.
Пациентите обикновено се оплакват от изтръпване – най-често на крайниците, чувство за парене или болки. „ Диабетно стъпало“ е клиничен термин, отразяващ пораженията на долните крайници в резултат на усложнения на захарната болест. То бива невропатично и исхемично, а в 42% от случаите е комбинация от двете.
Невропатичното стъпало е клинично състояние, представляващо костоставни и кожни нарушения в резултат от диабетната невропатия. Най-сериозното му усложнение е невропатичната язва, която води до тъканна некроза или гангрена. Самата тя е последица от сетивна, двигателна или автономна невропатия. Намалената или липсваща сетивност води до безболезнени травми от термално естество (гореща вода), химично естество (вроговяващ кожата агент) или механично естество (неудобни обувки). Следствие на атрофията на мускулите и деформацията на стъпалото се стига до нарушение на походката със създаване на по-голямо налягане върху него.
Невропатичната язва
има характерно разположение. В 90% от случаите тя е локализирана върху плоската повърхност на стъпалото, при което се поразява предната му половина. В комбинация със съдовите (исхемични) нарушения, именно невропатичната язва е причина за 50% от ампутациите на долния крайник.
Диабетната гангрена може и трябва да бъде предотвратена чрез профилактика от самите болни, за което те следва да бъдат добре обучени. Тя включва ежедневни грижи за хигиената и комфорта на краката. За предпазването им е много важно крайниците редовно да бъдат намазвани с хидратиращи средства (но не между пръстите) и да се носят подходящи чорапи и обувки от несинтетична материя. Задължително е краката да се оглеждат внимателно всеки ден след къпане.
При пациенти с напреднала невропатия температурата на водата, която използват за хигиенни нужди, трябва да се проверява от някой близък или с термометър. Кисненето на краката във вода не се препоръчва.
Задължителен е и добрият контрол върху нивото на кръвната захар, тъй като при хипергликемията (увеличение на кръвнозахарното ниво) глюкозата се разгражда по пътища, които са независими от инсулина, и то с натрупване на продукти, които увреждат капилярите, кръвоснабдяващи нервите, и нарушават тяхната структура и функция.
Съвременната медицина разполага с достатъчно медикаменти, които повлияват благоприятно диабетната полиневропатия. На първо място се препоръчва провеждането на специфичната терапия, в зависимост от типа диабет – било с различните видове инсулин, било с широка гама от медикаменти, известни под наименованието „перорални (приемани през устата) противодиабетни средства“. В съображение влизат и витамини от групата В, нестероидни противовъзпалителни средства, трициклични антидепресанти и други.
През последните години се натрупаха достатъчно научни доказателства за ефективността на веществото алфа липоева киселина (АЛК) като специфично средство за лечение на диабетната невропатия и по-специално на диабетното стъпало. Популярна още като тиоктова, тази киселина представлява нискомолекулярно вещество, което се приема и подобрява използването на глюкозата от организма чрез оптимизиране на инсулиновите механизми. Приложението й предотвратява дефицита в скоростта на провеждането на нервните импулси и кръвотока към периферните нерви.
АЛК подобрява и гликемичния контрол, като увеличава усвояването на глюкозата от тъканите. Лечението с нея е безвредно и води до достоверно подобряване както на субективните оплаквания на болните, така и на изследваните обективни неврологични показатели.
Как се прилага алфа липоевата киселина
За целта цитираме компетентното становище на проф. д-р Цветелина Танкова, дн – началник на Клиниката по диабетология към Университетската болница по ендокринология при Медицински университет – София: „Алфа липоевата киселина се предлага в две форми – ампули и флакони за интравенозно приложение (600 г) и таблетки (600 г). У нас популярност има следната схема на приложение: 5-10 дни по 1 ампула (600 мг) венозно, последвана от 3 месеца по 1 таблетка (600 мг) дневно.
По тази схема се намаляват не само болките, но и загубата на сетивност, с което се осигурява превенция по отношение риска от развитие на язви на стъпалото...
Международна група от водещи експерти в областта на диабетната невропатия посочи през 2010 и 2011 г., че единственото патогенетично лечение на диабетната невропатия е приложението на АЛК, чиято ефективност е потвърдена в множество рандомизирани, контролирани проучвания и в метаанализ, като тази терапия е с най-високо ниво на доказателственост – клас А“.
АЛК се препоръчва за лечението на диабетната невропатия и от Международната диабетна федерация, както и от Българското дружество по ендокринология. През април тази година обаче сдружение „Диабет, преддиабет и метаболитен синдром“ тревожно алармира, че е задействана процедура по изключване на два медикамента с алфа липоева киселина, заплащани от НЗОК, поради това, че на пазара се е появила хранителна добавка с АЛК (!?), която да замени лекарствената терапия (!?).
По този повод председателката на Сдружението Мариана Александрова коментира: „Преди години на болните са правени вливания, но след постепенно намаляване броя на платените процедури, клиничната пътека е спряна в началото на 2014 г. Сега пациентите имат достъп само до перорално лечение, като таблетките се реимбурсират от НЗОК с 25% или с 8-9 лв. Остатъкът от близо 22 лв. е изцяло за сметка на болния. Ако обаче и наличните медикаменти отпаднат... терапия реално няма да има“!
Възможно ли е диабетът да се лекува с хранителни добавки
Това ще се запитат вероятно по този повод нашите читатели. Отговорът предоставяме на републиканската консултантка по хранене и диетика проф. Стефка Петрова, дн: „Хранителните добавки не могат да имат лечебни претенции... Защото могат да станат причина пациентът да не получи навреме медицинска помощ!“.
Това нейно становище се подкрепя от международни и наши подзаконови актове: „Кодекс алиментариус“ на Световните здравни и търговски организации; Директива на Европейската комисия - 2004 (24) ЕС и Наредба № 47 на нашето Министерство на здравеопазването.
