За пореден път гигантският Зак Уайлд ще отнесе феновете
Автор: Веселин Максимов
Както бях писал преди няколко броя, феновете на тежката музика у нас нямат никакво право да се оплакват от това лято. След двудневната радост в Каварна и концертите на титаните „Джудас Прийст”, поредното избухване е на 26 юли. „Обществото на черния етикет” (Black Label Society), групата на гръмотевичната фигура Зак Уайлд, ще ни връхлети в зала „Универсиада”.
Не за пръв път Зак идва при нас (правил го е с различни компании), но за твърдите почитатели неговото присъствие никога не е достатъчно. И има защо. Всеки би искал да чуе още и още от впечатляващия му мощен вокал и уникалната му, супервиртуозна техника на свирене.
Концертът е част от турнето по повод последния албум на групата „Катакомбите на Черния Ватикан”, а съставът е следният: Зак (соло вокал, соло китара), Дарио Лорина (ритъм китара, бек вокали), Джон де Сервио (бас китара, бек вокали) и Джеф Фал (барабани).
Въпреки че акцентът ще бъде в подкрепа на последната им творба, феновете вече коментират, че едва ли ще се разминат с мощните тупалки от предишните албуми.
Всеки си има по нещо любимо от тях (моите са най-вече „По реката”, „Мъртвороден”, „Ангел на милостта”, „Супергосподар” и настръхващата „Кръвта е по-силна от водата”) и ще го очаква с подскачане.
Както за повечето силни фигури в съвременната екстремна музика, така и за Зак бихме могли да изпишем девет-десет страници. Но не е нужно, защото който е в курса, знае за каква (вече) митична фигура говорим.
През 1988 г., на невръстна 19-годишна възраст, г-н Зак Уайлд става соло китарист на Негово Мрачно Величество Ози Осбърн. По-големите на години милиони фенове по света все още с умиление си спомнят първите появявания пред медиите, когато са се питали „Какво, за Бога, прави това мило русичко детенце с Бащицата Ози?!?”
Но след отговора „Няма почивка за злия” всички въпроси стихват като отрязани с нож. Няма да изброявам албумите с Ози, брилянтните изпълнения с виртуоза пианист Дерик Шериниън и собствените творби.
Зак Уайлд много, много отдавна е марка, име, на което подражават стотици хиляди млади музиканти по света. А ако се случи това, за което до момента има само недомлъвки – реюниън на „Пантера” със Зак, на мястото на застреляния на сцената негов приятел-брат (самият той го заявява) Даймбег Дърел, със сигурност ще се стигне до революция в тежката музика.
Днес Зак Уайлд изобщо не прилича на миловидното създание, с руса, топирана коса и трапчинка на брадичката. Четиридесет и осем годишният мъж, с огромна брада и коса и впечатляващи бицепси, си спечели прякора „Викинга”.
Присъствието му на сцената е колкото стабилно, толкова прецизно и изпипано. Разбирачите твърдят, че понякога солата му са прекалено дълги и претрупани с еклектика. И май наистина е така, като се замисля.
Но на кого му пука за такива напълно излишни разсъждения, когато става въпрос за такава фигура? Елате да го видим заедно! Ще ни отнесе, обещавам ви. В друг свят. По-хубав.
