От „селски панаир" и „парад на кича", до „символ на Родината" и „триумф на българщината", от „Осанна" до „Разпни го" -
Автор: Камен Колев
така полярни са коментарите на сънародниците ни за провелия се в края на миналата седмица народен събор на Роженските поляни.
Събор, спонтанно възникнал след Освобождението като място за родови срещи на разделените от границата между България и Османската империя семейства, и чакан от мнозина да се състои отново след деветгодишно прекъсване.
Събор, заради който миналия петък над 300 000 българи стиснаха зъби и с часове се придвижваха в задръстването, което се образува на двулентовия път между Чепеларе и Роженските поляни.
Според историческите източници, първият организиран събор на Рожен е бил предшестван от родови срещи на хората от селата Момчиловци, Соколовци и Проглед. Легендата разказва, че принос за това има някогашният кмет на с. Соколовци Тодор Станчев.
По силата на Берлинския конгрес селището е било разделено на две: селото останало в пределите на Османската империя, а най-хубавите му пасища - в Източна Румелия.
От Съединението (1885 г.) до Балканската война (1912 г.) Рожен става гранична територия между България и Турция, което в известна степен затруднява организирането на традиционните събори. На връх Рожен минавала границата между България и Османската империя.
Преди това обаче Соколовци попадало в границите на империята и извън освободена България. Селото било най-близкото до прохода на българо-османската граница и турските граничари карали българите ангария да чистят зимата снега.
Една зима местните хора възроптали срещу робията и не отишли да чистят прохода. Служител на турската жандармерия слязъл в българското село да търси сметка от хората защо не са изринали снега. Станала крамола и кметът Станчев скочил да бие османлията.
Кметът бил арестуван, изтезаван и глобен, но като излязъл от затвора се преместил да живее в чепеларското село Проглед, което било на българска територия. Към него се присъединили и други жители на Соколовци. Фамилиите им били разделени и само два пъти годишно границата се отваряла, за да се видят. От тези срещи тръгнала и традицията на събора в Рожен.
За дата на първото официално събиране се смята 28 юли 1898 г. Идеята била на свещеника от църквата в с. Соколовци Ангел Инджов, съратник на Капитан Петко войвода. Отецът призовал енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси на 27 юли - денят на свети Пантелеймон, защитник на пътниците и покровител срещу болести и огън.
Така Рожен се превърнал в място, където веднъж годишно в периода до 9 август близки, роднини и приятели споделяли преживяното през годината, болки и надежди, радвали се на песни, танци и свирня. Идвали с мулета и магарета и спели под боровете, завити с черги. Срещите били пазени от редовна турска войска, тъй като властта в Османската империя се страхувала от бунтове.
През 1908 г. форумът бил много тържествен - в Османската империя дали „свобода и опрощение" за българските поборници-илинденци, а Чепеларският граничен пост и тамошната интелигенция поканили като официални гости представителите на турския щаб в Смолян.
Турските офицери приели и оповестили опрощението за родопските комити. На събора присъствали известните в целия район комити и прочути гайдари Лакудата от Чокманово, Хвойню от Левочево, Лютата от Смолян. Четири години по-късно съборът загубил политическото си значение на средище за разделени фамилии, но запазил духа на родовите традиции.
Постепенно поколенията превърнали тези срещи в традиционни и в тях се включвали не само хора от околността, но и изселници във вътрешността на страната.
Общонационалният фолклорен събор не се е провеждал само няколко пъти във вече 117-годишната си история - заради затваряне на границата по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., във военно време през 40-те години на XX век и през 50-те години по настояване на комунистическата власт. В съвременния си вид съборът се провежда от август 1961 г., когато тук е организирано надпяване в рамките на три дни.
На него най-напред се събират народни певци от Смолянския край, правят се и възстановки на народни обичаи, като откриването на събора по правило става с песента "Бела съм, бела, юначе", наричана още "химна на Родопите".
От този събор тръгва и историята на легендарния оркестър "100 каба гайди", създаден от покойния Апостол Кисьов. Историята не е на едно мнение чия е идеята за основаването на оркестъра - дали на музиканта Кисьов, или по настояване на комунистическата партия. Така или иначе, първият български гайдарски оркестър е факт и в първоначалния му вид в него са включени възрастни свирачи от всички краища на Ропите. Пак на събора в Рожен през 60-те години на миналия век дебютира и ансамбъл "Родопа".
Негова солистка е народната певица Валя Балканска, която става известна тъкмо на поляните край Рожен. Балканска се прочу с песента си “Излел е Делю хайдутин”, която бе изпратена в Космоса. На това историческо място в продължение на седмица са правени снимки за филма "Време разделно". Тук са запечатани кадрите с една от най-популярните сцени от филма - венчавката на дъщерята на дядо Глаушко Елица и кехаята Манол. Караибрахим напада с хората си сватбата, връзват първенците и ги заключват в конака, почват дни на жестокост и зверства.
Музикантът от "100 каба гайди" Тасо Иванов водел гайдарите в сцената с посрещането на стадото. Свирачът изработил и гайдата, която във филма Караибрахим прострелва, докато е в ръцете на друг голям гайдар - вече покойният Дафо Трендафилов от село Гела. През 1993 г. съборът бе обявен за Национален. За участие в него бяха поканени изпълнители от цялата страна, за да покажат огромното фолклорно наследство на България.
Последното издание на събора през 2006 г. бе грандиозно и се предаваше наживо по интернет за целия свят. Тази година на дълго чакания събор на народното творчество и животновъдството се събраха дори повече гайдари от онези 333-ма, които поставиха рекорда в книгата "Гинес" преди 3 г. Събитието бе открито от 400 изпълнители на гайда, които в четири лъча тръгнаха от върха и се събраха на основната сцена. Полите на планината зад нея бяха "облечени" в гигантски трикольор.
“Космическите гласове на България” изпълниха химна на Родопите “Бела съм, бела, юначе”, а Валя Балканска и две деца пяха “Излел е Делю хайдутин”. В програмата тази година бе включен фолклорният конкурс "Рожен" за автентичен фолклор, демонстрации на традиционни занаяти, етнографски и музейни експозиции, изложение на овце, кози, биволи, кучета, коне, фермерски продукти, народни борби, чевермета, конни атракции, нестинарски танци. За първи път бяха показани на ревю автентични народни носии от цялата страна, част от колекцията на Ангел Низамски - танцьор във Фолклорния ансамбъл „Жар“ и гардеробиер към читалище "Д-р Петър Берон 1926 г." в София.
Искаме да запазим тази българска традиция в нейната мащабност и да я завещаем на поколенията, каза кметът на Смолян Николай Мелемов. Затова е обидно, че националните телевизии в продължение на три дни предаваха основно километричното задръстване по пътя Чепеларе-Рожен. А после и новина за тоновете боклуци, извозени от контейнерите. Обидно е, че сноби със запушени носове коментираха в мрежата "обидното" за тях присъствие на кебапчета и скара.
"Селяния и езичество" нарекоха трети възстановките на кукерските обичаи и нестинарските танци. Четвърти дори написаха, че зад щандовете с терлици, дървени лъжици, халища и народни носии стояли само цигани. Така за събора се изказаха само хора, които не бяха там. Тези, които издържаха изтощителното дълго пътуване до Рожен в адската жега, знаеха защо отиват. Знаеха и тези, които три дни спаха в палатки под открито небе или направо на влажната земя.
Знаят и хилядите танцьори и певци, прекарали часове с калпаци и дебели шаечни носии на поляните под жежкото юлско слънце. И тези, които стискаха до побеляване в ръцете си националното знаме - денем и нощем. Знаят, защото просто са българи.
