Антраксът е заразно заболяване по животните и човека, което се явява обикновено спорадично (единични случаи) и се причинява от антраксния бацил.
Автор: д-р Валентин Иванов, квмн
Болестта се споменава в съчиненията на Омир (”Илиада”), Гален, Целзуе, Вергилий и др. като „свещен огън”. В миналото много легенди и митове са били свързвани с болестта, която е предизвиквала страховете на хората.
Боледуват предимно тревопасни животни – домашни и диви. При естествени условия боледуват козите, овцете и елените, след това говедата, биволите, камилите и конете. При отваряне на трупове от заразени животи причинителят образува спори, които са изключително устойчиви на външната среда – с десетилетия (70 и повече години).
Източник на инфекцията са болните животни и най-вече труповете на умрели животни. Когато те бъдат отворени, бацилите заедно с телесните течности – кръв и др., попадат в почвата и образуват устойчиви спори. Така инфекцията се поддържа в дворчета, помещения, пасища, водопои и др. т. нар. „прокълнати полета”.
Здравите животни се заразяват главно чрез поглъщане на спори или чрез ухапване от кръвосмучещи насекоми. Най-често заразяването се осъществява при поемане на заразен фураж или вода.
Обикновено антраксът (наричан още въглен, синя пришка и др.) се наблюдава през топлите и сухи летни месеци – юли, август и септември. Тогава съществуват най-благоприятните условия за заразяване - оскъдна тревна растителност, пресъхване на водните източници. При създалите се условия животните на паша поемат заедно с корените и заразена пръст (почва) или пият вода, примесена с тиня, съдържащи антраксни спори. Заразяване може да настъпи също и при обработка на кожи, вълна, трупни брашна и др.
Свинете притежават висока устойчивост към антраксния причинител. При тези животни процесът се локализира само на „входната врата” на инфекцията с образуване на специфично възпаление, като се засягат и регионалните лимфни възли.
Преживните животни са много по-възприемчиви. При тях бацилите се разнасят с лимфата и кръвта, попадат в различни места в организма, където се размножават и предизвикват характерни отоци. При овцете и козите болестта протича обикновено свръхостро, по рядко такъв развой се наблюдава и при говедата и конете.
Клиничната картина е типична - здравото наглед животно изведнъж пада на земята, рита и от естествените отвори изтича пенеста кървава течност. Смъртта настъпва за минути до половин час. Може да се наблюдава изоставане от стадото, скърцане със зъби, изтягане, падане на земята и летален край. Острият развой на заболяването е типичен преди всичко за говедата, биволите и конете и протича с треска, отказване от храна, учестени пулс и дишане, диария с кървави изпражнения, подкожни горещи, болезнени отоци на кожата в областта на корема, гърдите, крайниците и главата и смърт за 2-3 дни. Подострата форма показва същите симптоми, но с по-бавен развой.
При човека основният механизъм на предаването на инфекцията е контактно-битовият - общуване с болни животни, нараняване и одраскване на кожата при клане и дране на кожа на умряло от антракс животно, употреба на продукти и предмети от животински произход – кожа, вълна, кожуси, кожени шапки, кожени ръкавици, четки и др.
Макар и по-рядко, антраксът може да се предаде и чрез храната – при консумация на продукти от болни животни – месо, далак, колбаси, черен дроб и др. Добрата кулинарна обработка с достигане на висока температура в дълбочина води до елиминиране на патогена.
Антраксът при човека обикновено е професионално заболяване, боледуват най-често гледачи на животни, кланични работници, месари, работници в кожарската и вълненопреработващата промишленост и др.
Клинично антраксът протича в три форми: кожна, чревна и белодробна, като кожната е най-тежка и известна като синя пришка. На „входната врата” (обикновено лицето, ръцете, шията, краката) се развива локален процес. Отначало се наблюдава зачервяване, след това се образува мехурче, изпълнено с червеникава течност.
След кратко време в централната си част оттокът посинява,а след това мехурчето се пука и настъпва некроза. В процеса се въвличат и регионалните лимфни възли. Появява се треска и в такива случаи е необходимо да се пристъпи към незабавно лечение.
При съмнения за антракс трупът в никакъв случай не бива да се отваря. Антраксният труп е подут, с кървави пенести изтечения от естествените отвори, слабо изразено или липсващо трупно вкочанясване. Ако трупът се отвори (което е строго забранено) или се открие такъв разкъсан труп, прави силно впечатление фактът, че кръвта не се съсирва и на цвят е тъмна катраноподобна. За поставяне на диагнозата се взема материал за лабораторно изследване. При неотворен труп се изрязва едно ухо, като мястото се обработва щателно с формалин или се обгаря.
За предпазване от тази опасна зооноза се прилагат множество мерки: животинските трупове задължително се обезвреждат в екарисаж, без да се отварят и дерат. Всички кожи, добити при клане на животни, се изследват за наличие на антраксни бацили, при най-малки съмнения за наличие на болестта се изпраща материал за лабораторно изследване, върху предприятията за преработка на животински суровини се прилага непрекъснат ветеринарномедицински надзор и др.
В местата, където се появи заболяването, теренът щателно се обработва с формалин (10 %), хлорна вар (10-20%) или други силно действащи и ефикасни дезинфектанти. Торът от болните животни се изгаря или се закопава дълбоко. Горният почвен пласт, където е открит трупът, също се събира и закопава дълбоко след проведена обработка.
В заразеното огнище се налага стриктна възбрана върху животните и животинските суровини. В местата, където болестта има постоянен характер, се правят двукратни ваксинации на възприемчивите животни – пролет и есен. В съответствие с конкретната обстановка могат да се приложат и други ограничителни и профилактични мерки, с цел недопускане разпространяването на болестта.
Аз само ще разкажа нещо. Аз не знам дали казаното в книга Битие в глава 9 от стих 20 - до края (а също и за потомството на Хам в глава глава 10 в книга Битие)- дали тъмния или черния цвят на кожата (ако Хам и потомците му са придобили такъв)- не е било наказанието за греха на Хам (видял голотата на баща си), а израза "Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си"- аз не знам дали това не е наказание за него и неговите потомци с тъмен или черен цвят на кожата (ако в английската и други уикипедии и т.н на тема "Hamitic" - не правилно броят араби, евреи, бербери и т.н към техните потомци- а ако те само са се появили и на тези територии, а след това хората с тъмен (мургав) и черен цвят на кожата - да са се разселили по-навътре в Африка, а дравидите с тъмен (мургав) и черен цвят на кожата- в Етиопия, Сомалия, Индия, Бангладеш и Шри Ланка). Но аз не знам дали тази хипотеза е вярна. Мисля, че повечето анални изнасилвания (ако наистина е имало или има- такива) в затвори, в семейството и т.н- се извършват над роми....предполагам, че ако има наистина жени, които да правят анален и/или орален секс- то те са най-вероятно от ромски произход- от какъвто е и вероятно основата от гей проституцията (и при деца- ако наистина е имало или има- такива) и т.н в Европа и т.н..... В списание "Паралели" през 2005 година, пишеше, че само 20% от порнографията през 70-те години на 20 век- е показвала извръщения, а днес (през 2005 година) тази цифра е вече 80% - но аз не знам дали това е вярно. Може би е възможно (но аз не знам дали това е вярно) много от мъжете роми да са правили секс със своите бащи, братя и други мъже роднини. Относно употребата на думата "лудост" по разни теми пиша- трябва да се знае, според разумни хора - нормален човек, не трябва да се присмива, да си прави шеги и т.н с хора, които са били лекувани в психиатрии, ходили на психиатър и т.н (а и много от хората (предимно мъже- може би предимно от г..ей мъжете- за които не знам дали могат да се променят или да осъзнаят грешния си път- дори и ако са ходили на лекар и т.н), които винаги са били на свобода или само и в затвор - са много по- агресивни, нередовни, опасни и т.н- от хората, които са били лекувани в психиатрии (а важното за хората, които са били лекувани в психиатрии и т.н- е да оздравеят и да се оправят, а не да стоят вечно в тях и прочие) и т.н). А с толкова страшни и садистични неща не трябва да се правят шеги и т.н. А определено (така аз мисля) психично болните и т.н хора в България и въобще по света - определено (така аз мисля) не трябва да бъдат наричани луди - а с някоя по-мека и прилична дума (примерна временно нестабилни, нередовни и т.н). Аз (а мисля, че и нормалните и интелигентни хора -независимо какви са етнически и т.н) мисля, че в цял свят трябва да отпадне съществуването на армии, танкове, оръжия, войски и т.н (а хората, които работят или са работили в подобни неща -трябва да си намерят други нормални професии). Не трябва в държавата ни да има дискриминация към инвалидите, лекуваните в психиатрии и прочие (а и техния брой може би е нарастнал в последните години)- а да не говорим какво е за тях и семействата им- не трябва хората чак до там да си губим човещината- важното е хората ако е възможно -да се оправят (ако е възможно по-бързо) и да се променят към добро....Казвам, че ако се провери с полиграф и т.н- ще се види, че написаното от мен- е вярно.
