В Дарец, харесвано и от султана, и от латинския император, са живели само българи
Автор: Янко Георгиев Снимки: Авторът
Пъстри са населените места в България. Има ги най-различни – едни се гордеят с природни красоти, други с вълнуваща архитектура, трети – с ценни културно-исторически обекти... Но има едно, което до 1912 г. се е отличавало с това, че е единственото българско село в област Кърджали. Името му е Дарец.
Някога турският султан издал ферман, с който разпореждал османците да не закачат никой от неговите жители и нищо в него да не бъде променяно.
Дарец впечатлило не само падишаха. Историографът на Латинската империя и маршал на Шампания и Романия отбелязва в своя хроника, че кръстоносците, след като следвали Калоян в продължение на пет дни, си устроили лагер там, защото мястото било удивително красиво.
По сведения на византийския хронист Георги Акрополит през есента на 1254 г. (по времето на цар Михаил Асен) българските войски навлизат в Родопите и без да срещнат съпротива, превземат редица укрепления. Не успяват да се справят само с крепостта „Мнияк“, издигаща се до Дарец. Кога населеното място минава от ръцете на ромеите във владение на България не се знае.
Но ако вече сте заинтригувани и искате да видите това селце, няма закъде да бързате. Защото в него няма къщи, няма никакви обществени сгради, няма и хора. А това е така, тъй като Дарец всъщност е... на дъното на яз. „Студен кладенец“. То е потопено там през 1952 г. Тогава под вода остават 54 сгради, а 70 домакинства са разселени на други места около Кърджали и Хасково.
Иначе мястото се намира точно на 36 км от Хасково. За да се види какво е останало, трябва да се използва лодка. Лодкарят, който откара екипа ни, разказа, че Тодор Живков пуснал кораб, с който хората от съседните на Дарец села отивали на работа в Кърджали. Сега за потъналото по заповед на министър-председателя Антон Югов село е останал само споменът на тези, които са имали близки, живеещи в него.
Докато пътуваме, научаваме, че някога тъдява, насред водоема, е имало остров, наречен Островът на муфлоните.
Някога на него били завъдени, както може да се досетите, точно такива рогати диви овни, но когато настъпила демокрацията, те измрели от глад. Най-напред се пуснал слух, че заради студената зима язовирът замръзнал и вълците достигнали по леда парчето суша, като изяли муфлоните. Но истината всъщност е, че хората, дето ги хранили, прибрали „дажбата“ им, за да я дадат на собствените си домашни животни!
Атрактивна е и южната част на язовира и местата западно от язовирната стена. Там се намира резерватът „Вълчи дол“, където човек може отблизо да види черни щъркели и стотици сърни. Ако извадите късмет, може дори да наблюдавате как някоя сърна преплува от единия бряг до другия. Скоростта, която грациозното горско животно може да развие, е почти колкото тази на лодката.
След близо 30 минути порене на водата стигаме до брега, където ни чака един родолюбив българин – 69-годишният Димитър, по-известен като Попа. Той е построил параклис, наречен „Св. Георги“, както се казва и местността. Строежът на православния храм започва през 1995 г., като в нелеката мисия му помагат и братята Пешо и Митро Борисови.
Още в началото много хора решили да дадат рамо за изграждането на християнската постройка. Според Димитър, преди 1924 г. Дарец било единственото село, в което имало църква, дори Кърджали не разполагал с молитвен дом за християните.
„Тук поп не идва, но всеки, който иска, има къде да си запали свещ“, казва Попа, без да има религиозни познания.
В момента той се занимава само с довършителните работи около параклиса. С лодка от града носи строителните материали и после сам се заема с градежа. Убеден е, че няма да замени спокойствието на селото с градския шум. В потвърждение на думите си изтъква факта, че е изоставил Кърджали още първия ден, след като се пенсионирал.
Дарец е дало на България много патриоти. Един от тях е Ламбри Николов, роден през 1905 г. Детските си години той прекарва в родното си село, а ученическите – в Крумовград. И тъй като имал голямо желание да получи по-високо образование, баща му го завежда в Пловдивската търговска гимназия, която завършва успешно.
В търговската гимназия Ламбри се включва активно във въздържателното движение и е един от неговите ръководители в училището. По-късно, през 1926 г. става основател на въздържателно дружество в родното си село. През 1927 г. Ламбри Ангелов, по паспорт Ламбри Николов Янков, е студент в Свободния университет - София. Завършва висшето си образование през 1931 г. и е един от първите висшисти в Дарец и в района.
След 1931 г. отбива военната си служба в школа за запасни офицери.Трудовата си дейност като висшист започва като писар в общината в родното си място. След това е временен кмет и секретар на общинското управление в с. Фотиново, Кърджалийско. Бил е кмет и на селата Стремци и Нановица и секретар на Околийско управление в Кърджали. Тази му дейност продължава до 1942 г., след което помага на брат си в търговията по доставката на фуражи от Добруджа.
Като кмет Ангелов полага грижи за благоустрояването и изграждането на чешми, като води борба срещу нередностите, които допускат отделни служители. Често това му създава редица неприятности. Но хората го уважават, защото виждат, че се грижи за тях.
На тръгване от разходката по местата, където някога се е намирало Дарец, което през 1934 г. е имало 309 жители, минаваме покрай брега, опитвайки се да видим паметните плочи на двама български военни пилоти, които са намерили смъртта си, разбивайки се в скалите.
Така през 1992 г. са загинали летците Дойчин Бояджиев, основател на офицерската легия „Г. С. Раковски“, и Емил Тодоров. Всяка година през лятото тук в тяхна чест се прави панихида. На лобното им място в тяхна памет е издигнат над 5-метров железен кръст.
