Имам няколко въпроса по повод завещанието, което правя на моя син, породени от това, че брат му се отказва от наследство в негова полза.
Автор: Христиан Митев юрисконсулт
Правилно ли е това и трябва ли да мине през нотариус?
И второ, може ли човек, който има ментални увреждания (старческо оглупяване), да подписва важни документи? Става дума за жена ми. Действията на такива хора имат ли правна стойност и нейният подпис легитимен ли е? Нейното заболяване е доказано с епикриза на съответното болнично заведение. Може ли подписът й да се обяви за нищожен?
П. Димитров
Отказът от наследство се извършва при спазване на правилата, разписани в глава четвърта от Закона за наследството (ЗН). Отказът от наследство придобива действие от момента на откриване на наследството, който е моментът на смъртта в последното местожителство на умрелия. Съгласно чл. 52, ал. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1 от същия закон отказът може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай отказът се вписва в особена за това книга. Следователно няма как братът на сина ви да се откаже от наследство преди последното да бъде открито.
Разпоредбите, регламентиращи наследяването по завещание, се съдържат в глава трета на ЗН. Съгласно чл. 13 от същия закон всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество, като завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част (чл. 29).
Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица.
Завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или тежест. Общо завещателно разпореждане, направено под краен срок, се смята за завет на плодоползване върху цялото наследство или върху съответния дял; началният срок се смята за неписан.
Заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. Действителен е заветът на определено количество от родово определени вещи, макар в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи при откриване на наследството.
Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя.
Завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него или се откаже от наследството или от завета, или е недостоен да наследява, но той не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице.
Наследникът по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството.
Завещанието може да бъде нотариално или саморъчно.
Нотариалното завещание се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена, след което прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тия формалности в завещанието, като означава и мястото, и датата на съставянето му. След това завещанието се подписва от завещателя, от свидетелите и от нотариуса. Ако завещателят не може да се подпише, той трябва да укаже причината за това и нотариусът отбелязва неговото изявление преди прочитането на завещанието.
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Завещанието може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик. В този случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър.
Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.
Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя.
Завещателното разпореждане е нищожно:
а) когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
б) когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите относно определянето на запазената и разполагаемата част и
в) когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
Завещателното разпореждане е унищожаемо:
а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и
б) когато е направено поради грешка, насилие или измама.
Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
Искът за унищожение на завещателното разпореждане се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриването на наследството. Ако узнаването предшества откриването на наследството, тригодишният срок тече от откриването. Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок.
Завещателят може да възложи на едно или повече дееспособни лица да изпълнят завещателните му разпореждания.
Изпълнителят на завещанието трябва да състави опис на наследственото имущество, след като покани наследниците и заветниците да присъстват при описа. Той влиза във владението на наследственото имущество и го управлява, доколкото тия действия са необходими за изпълнение на завещателните разпореждания. Същият не може да отчуждава имотите на наследството освен при нужда и с разрешение на районния съдия, който се произнася, след като изслуша наследниците.
Относно въпроса за съпругата ви, за да е валиден нейният подпис, тя трябва да не е поставена под пълно запрещение поради слабоумие и да е способна да действа разумно. Едва тогава тя може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание.
Ако не е поставена под запрещение и е дееспособна, съпругата ви може да сключва сделки, но във всеки конкретен случай може да се иска унищожаването им с мотив, че тя не е могла да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.
Препоръчваме ви да ползвате адвокатска защита и съдействие.
Настоящият отговор не изключва, а предполага консултацията с адвокат.
