По строгостта на въздържанието от храна те са по-леки от Великденските, но по-строги от Петровите и Рождественските (Коледните)
Според официалния църковен календар на Българската патриаршия на 30 юли се празнуват Богородичните заговезни. Това е празник, отбелязван преди началото на Богородичните пости. През тези две постни седмици християните молитвено се подготвят за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица (познат сред българите като Голяма Богородица или Успение Богородично).
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 г., св. Лъв Велики говори ясно за него:
„Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е – есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)“.
Богородичният пост е установен в прослава на Божията майка, която през целия си живот и особено преди смъртта си (успението си) прекарвала времето във въздържание и молитва.
По традиция тя се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова в деня на нейния празник жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове – кърпи, ризи и пари.
На Богородични заговезни се заговява от месо и млечни продукти. Цялото семейство се събира около богата трапеза, на която централно място заема „заговезнишка пита“. Тя се разчупва (не се реже) от най-възрастния член на рода. Ястията са блажни.
По-силно вярващите прекарват следващите три дни на хляб и вода, за да се пречистят тялом и духом. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина).
Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
По строгостта на въздържанието от храна Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис – молебен канон на Пресвета Богородица, който се пее и чете от вярващите.
Средата на постите се нарича Преображение Господне (6 август). На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в църквата да се освети от свещеник. След това жените раздават от него заедно с други плодове за здраве и благополучие.
