Ще съм благодарна, ако публикувате по-подробна информация за гастрита и неговото лечение.
Виолета Христова, София
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Гастритът представлява възпалително заболяване на стомашната лигавица. Общоприети са две основни негови форми – остър и хроничен гастрит.
Острият гастрит обикновено представлява акутно възпаление на стомашната лигавица, което най-често завършва с оздравяване. Той бива остър ерозивен гастрит и хеморагичен гастрит. Причинява се от редица външни (екзогенни) и вътрешни (ендогенни) фактори.
Това са: медикаменти от рода на т. нар. нестероидни противовъзпалителни средства за лечение на ставни заболявания, алкохол, инфекциозни причинители, увреждащи (корозивни) агенти, облъчване, стрес, нервно-психични проблеми, дихателна и сърдечна недостатъчност, чернодробни заболявания.
В зависимост от тежестта на измененията най-честите оплаквания при острия гастрит са билки в корема, парене в епигастриума (под лъжичката), киселини, гадене, повръщане, намален апетит, отпадналост. При наличие на разязвяване на стомашната лигавица може да се появи кървене под формата на кървави изпражнения (мелена) или повръщане на кървави материи (хематемеза).
Оплакванията на болните са краткотрайни. В някои случаи обаче симптоматиката може да бъде по-тежка и да продължи няколко дни. Ако възпалението на стомашната лигавица се съчетае с възпаление на червата, се появява и диария и коликообразни болки около пъпа.
Обикновено заболяването има благоприятен ход и болният оздравява. Хронифицирането се дължи на повтаряне на грешките в храненето или приемане на дразнещи вещества, особено алкохол.
Хроничният гастрит е хронично възпаление на стомашната лигавица с прогресиращ ход. Като последица се развива жлезна атрофия с нарушаване на секреторната функция. Заболяването се среща много често – от 50 до 75% у възрастни лица, по-често при мъжете.
То се появява в резултат на системно дразнение на стомашната лигавица. Основна роля играят редица фактори: нарушения в начина на хранене (употреба на груби и дразнещи храни, недостатъчно дъвкане и бързо нахранване; приемането на много солено, люто, кисело или на горещи храни; преяждането и неритмично хранене; психичното състояние и негативните ефекти; алкохолът и тютюнопушенето; медокаментозни увреждания (аспирин, кортизонови препарати, синтетични полови хормони); наличие на болестотворни организми (Хеликобактер пилори и др.); имунологични фактори.
Тежестта на гастрита не определя тежестта на оплакванията. Често оплакванията са неспецифични: тежест под „лъжичката“, болка пак там рано след нахранване, нощна болка, подобна на тази при язвата, оригване, понякога повръщане.
При хроничния – т. нар. атрофичен гастрит, се наблюдава оригване на застояла храна, тежест в коремната област, аномален апетит, подуване на корема, понякога диария. Чести са и други неспецифични симптоми: лесна уморяемост, раздразнителност, болки и слабост на мускулите, изтръпване на крайниците.
В първите дни след заболяването от остър гастрит временно трябва да се спре приемът на храна, като се дават предимно течности – чай, шипкова отвара. В следващите дни се включват по-леки супи, извара, варено месо. Забранява се кафе, силен чай, газирани напитки, алкохол, подправки. При хроничния гастрит при обостряне на симптоматиката се изключват пикантните храни и подправки, кафето, алкохолът. Извън този период храненето е нормално, но все пак щадящо.
Лечението и на двете заболявания трябва да се извършва изключително само от опитни специалисти – гастроентеролози. За целта се прилагат антиацидни средства, хистаминови блокери (Н2-блокери), модерната група на т. нар. „инхибитори на протонната помпа“, спазмолитици (атропиноподобни, миотропни). Основно правило в лечението е съчетаване на преодоляването на болката (поради повишена киселинност) с преодоляване спазмите на гладката мускулатура.
В комплексната терапия при лечение на гастритите с успех се прилагат и някои билки, които проявяват противовъзпалителен, стимулиращ възстановяването на тъканите и обезболяващ (противоспастичен) ефект. С противовъзпалителен ефект са: лайка, сладник, блатен аир, черен бъз, риган, жълт кантарион, липа, подбел, лен и други. Стимулиращи възстановяването на тъканите са: живовлек, риган, жълт кантарион, невен, бял смил, девесил и други. Обезболяващи са: аир, мента, мащерка, сладник, жълт смил, градински чай и т. н.
При хроничните гастрити се препоръчва и санаториално-курортно лечение. При него се използва комплекс от фактори: откъсване от характерната заобикаляща среда, благоприятни климатични условия, диетичен режим, балнеолечение и други физиотерапевтични процедури.
Минералната вода въздейства в случая с термичните си качества, с химичния състав и съдържащите се в нея газове. Болните с повишена стомашна секреция (киселинност) трябва да се лекуват с алкална минерална вода. Пиенето й се препоръчва 1-1,5 часа преди хранене, като приемът е 200-250 мл 3-4 пъти дневно. Алкални и слабо минерализирани води у нас са: Хисаря (Момина сълза и Момина баня), Горна баня, Велинград и Панагюрище.
Болните с понижена стомашна секреция трябва да пият 15-30 минути преди хранене вода, богата на соли и газове. Високоминерализирани води за целта у нас са: Меричлери, Михалковска вода, Кюстендил, Сапарева баня, Сливенски минерални бани, Стрелча, Момин проход и други.
Препоръчва се балнеосанаториалното лечение да се провежда веднъж годишно по възможност през есента, когато най-често се активизират гастритите.
За лечение на заболяването се прилага и физиотерапия. Процедурите биват: термолечение (грейка, горещи влажни компреси, парафин, диатермия, електролечение), електрофорези с лекарствени вещества, ултразвук, хидротерапия и т. н.
Към физикалните методи спада и калолечението.
Физиотерапията е показана само в периодите на трайна и пълна ремисия (оздравяване). Санаториално-физикалното лечение не трябва да се провежда по-рано от 3 месеца след излекувано обостряне на заболяването. Препоръчва се целесъобразно ежегодно профилактично лечение – пролет и есен, в продължение на 1-2 месеца със съответен режим, диета, медикаменти, балнео- и физиолечение.
През останалото време се акцентира върху индивидуалната профилактика, която се състои в премахване нарушенията в режима на хранене и на вредните фактори от околната среда. Обществената профилактика пък се състои в строг санитарен контрол над хранителните продукти и водата. От особено значение е надзорът над общественото хранене, консервната промишленост и вредностите от околната трудова среда.
