Дай, Боже, дъжд!

Както е обичайно, през юли-август по нашите ширини настава нетърпима засуха и с изключение на наситената с валежи 2014 г., от небето не се отронва нито капка дъжд. Това време е истински рай за курортистите, но е ад за селскостопанските труженици, които с пот на чело се опитват да изкарат колкото може по-хубав и благодатен урожай от засетите с най-различни култури ниви.
Сушата е била дяволски бич за трудолюбивия българин от най-стари времена. В народната обредност са запазени и се спазват поколения наред редица обичай, целящи омилостивяването на небесните сили, от които зависи плодородието и благополучието на хората през цялата година.

Може би най-популярен от тях е т. нар. „Пеперуда“, който е известен и с други диалектни названия като пеперуга, пеперунга, парпалуда, перпелюда, перунига, додола, вай-дудоле, вай-гугу, ой-люле, росоманка и додоларка. Отправянето на молитвата за дъжд по време на неговото изпълнение се извършва обикновено, когато сушата трайно се настани в даден район и няма изгледи на небето да се покаже облаче дъждовно. Така че за прилагането на този обичай няма фиксирана дата в обредния ни календар. Всичко зависи от развитието на климатичните условия през съответната година и съответните местни традиции.
В ритуала взимат участие девойки, които избират за „пеперуда“ 10-12-годишно  момиче, като в някои краища съществува изискването то да е сираче. На главата му се  поставя венец от цветя, част от които се спускат пред лицето и по раменете му. То е облечено само по риза, окичена с клонки от бъз, бучиниш, бук, бръшлян или росен, така че да заприлича на движещ се храст.

В Бургаския край „пеперудата“ се облича в стара, дрипава дреха, а под зеления венец на главата й затъкват невестинско було и прикрепват мъртва жаба и кост от незнаен гроб.
После свитата с девойките тръгва да обикаля населеното място от къща на къща, като навсякъде домакинята посреща шествието с котле вода и полива обилно „пеперудата“. Момичетата пеят песни, с които отправят молба към Бог да изпрати дъжд, а главната героиня на ритуала се отърсва от водните пръски, размахвайки зелените клонки, така че да наподобява крилата на пеперудата. Щом свърши танца й, стопанката на дома напълва едно сито с брашно, което ръси над главата на малкото момиче и нарича дъждът да се сипе „както се сипе брашното”. А после дарява „пеперудата“ с останалото брашно, яйца и сирене.

В други места на страната сред даровете присъстват боб, мас и пр., но пък никога не се дават яйца. Тази забрана се свързва с предпазване от градушка.
На излизане от къщата домакинята търкулва празното сито и по него се гадае дали следващата година ще е сита или гладна. Вярва се, че ако то се захлупи, тя ще е много плодородна.
В някои райони на страната съществува практиката, докато ходят по къщите  „пеперудите“ да се стремят да откраднат нещо – лъжица, метла или бухалка, а най-вече парцала, с който се чисти пещта. Но се краде само от дом, в който жената и мъжът са минали под венчило един път. Ако не могат да вземат нищо, момичетата изливат вода в нощвите, за да се ядоса стопанката. Смята се, че колкото е по-сърдита тя, толкова повече дъжд ще навали.

Пеперударската дружина обикаля и всички кладенци, чешми и извори и накрая отива на реката. Там разтурва обредната украса и я хвърлят по течението. Момичето „пеперуда” се изкъпва и всички се плискат с вода, като си пожелават да завали дъжд. Обичаят завършва с обща софра, като някъде се спазва изискването тя да се приготви от стара жена, бременна или кърмачка.
Пеперудата символизира сушата. За нея дъждът е страшен. И танцът на момичето, олицетворяващ полета й, има за цел да представи как дъждът я омаломощава – един вид провокиране на самия дъжд. Самите песни и танци в този обичай са свързани, според изследователите, с ритуали в чест на гръмовержеца Перун и на неговия наследник във фолклорното християнство — св. Илия.

В категории: Традиции , Горещи новини