Всяко едно от неговите произведения е придружено със сертификат, удостоверяващ, че е сувенирна реплика на античен екземпляр
Автор: Диана Славчева
В ден първи на месец август лето 2015-о легион от Малка Скития премина в боен ред по улиците на Улпия Анхиалеон. Командвани от опитния си центурион, легионерите маршируваха триумфално в пълно снаряжение – нарамили скутуми (щитове), пилуми (копия), гладиуси (мечове) и пугии (ками), обути в кожени калиги и лъскави кремиди (наколенки). А ярките слънчеви лъчи закачливо позлатяваха бляскавите им шлемове.
Начело на строя крачеха аквилиферът, вдигнал високо легионерския орел; сигниферът, носещ знамето с названието и номера на кохортата; имагиниферът, понесъл копие, увенчано с емблемата на войсковата част – козирог, и корниценът (тръбачът), звучно надуващ извитата си корна...
Това не е сцена от някой холивудски филм, нито мистично пренасяне с машина на времето в началото на миналото хилядолетие, когато въпросният IV Скитски легион е станувал в земите на римската провинция Скития минор, простираща се на територията на днешна Добруджа. В случая сцената на действието бе Поморие, под което се крият руините на античния град Улпия Анхиалеон, известен още като Анхиало. А легионерите се оказаха членове на Сдружението на исторически реконструкции „Скития минор – IV легион Скитика“ от Добрич.
Своя лагер те бяха разположили в двора на поморийския исторически музей. А край палатките на старинна тринога върху жив огън къкреше котле с чорба от леща и джанки, забъркана по римски.
Шоуто предшестваше откриването на изложба в музея, представяща археологическите находки, открити в морското градче на 20 километра от Бургас по време на реализирането на водния му цикъл. Общо 27 археолози са наблюдавали работата по него, като направените открития разширяват представите за развитието на Анхиало през вековете. Покрай разкрития некропол, стари сгради с богата мраморна декорация и мозайки, на няколко места са регистрирани неизвестни досега участъци от крепостната стена на града от антични и късноантични времена. За първи път в България са открити и оловни плочи, изписани със заклинателен текст.
Най-ценното обаче, по думите на ръководителя на археологическите проучвания Сергей Торбатов от НАИМ, е разкриването на древно римско пристанище от VI в., за което досега е нямало никакви исторически данни. Останките от неговия кей се оказват на близо 3 метра под нивото на съвременния град. С годините то се е затлачило и в момента мястото му се намира доста навътре в сушата. За късмет на археолозите, точно там, на 5 метра дълбочина, изграждащите водния цикъл е трябвало да разположат главния колектор. „Ако не беше този проект, пристанището може би никога нямаше да бъде открито“ – категоричен е Сергей Торбатов.
Но да се върнем в лагера на легионерите. Там, край палатките, сергия бе отворил един, на външен вид истински римлянин – облечен с туника и с висящ на гърдите му голям античен медальон. По това, че бе препасал работна престилка, отдалече личеше, че е някакъв майстор. На една дебела цепеница пред него бяха подредени странни инструменти, разположени в отверстията на един метален ринг. С чук в ръка чрез специален калъп той отсичаше с отработен замах старинни монети.
Оказа се, че това е Петър Петров от Варна, популярен с артистичния си псевдоним Петроний. Самоукият майстор на уникатите е един от малцината у нас, посветени в тънкостите на занаята.
Нумизматиката му е била хоби още от времето, когато е бил в седми клас. На няколко пъти през годините са му пробутвали фалшиви монети и в един момент той се отдава на изкуството да прави реплики на старинни образци. Всяко едно от неговите произведения е придружено със сертификат, удостоверяващ, че то е само едно подражание на античен екземпляр и не представлява паметник на културата, така че свободно може да се изнася дори зад граница.
Въпреки че неговите монети не съответстват на оригиналните по материал, тегло и размер, те са изработени толкова достоверно, че често мнозина се заблуждават, че са истински. Имало е случаи дори някоя от тях да е продавана на Запад за... 4000 евро. А е купена от него за някакви си десетина лева!
Доскоро той сечал предимно римски и гръцки пари, а също византийски, дори и келтски, но зачестили случаите, когато недобросъвестни негови наши и чужди „колеги“ вземали отпечатъци от „творбите“ му и си правели матрици, след което леели на килограм – същите монети – направо фабрично (докато неговите всичките са направени ръчно), а после ги пласирали за по 50 долара в Щатите или за по 20 евро в Германия.
Съветвал се с адвокати, но разбрал, че нищо не може да направи, за да спре тези кражби на труда му. „Ще добавят някоя точица в матрицата и после иди доказвай, че моделът е твой“ – махва с ръка Петроний.
Затова сега е започнал да изработва като сувенири най-вече български монети – на Аспарух, Авитохол, Ирник, Ивайло, Калоян, Кубрат, Батбаян, Иван Александър и т. н. Оформила се е цяла серия с наши владетели. За когото има оцеляло до наши дни приписвано изображение, сече монета, за когото не се знае как точно е изглеждал, изработва медальон.
Специално за фестивала в Поморие Петроний направи за първи път в света реплика на една много рядка монета с лика на Марк Аврелий на аверса и античен кораб на гърба й, около който е изписано името на Анхиало.
От обясненията му разбираме, че процесът на получаването на едно такова съвършено сувенирно творение е доста сложен и дълъг. Първо трябва да се изготви изображението за съответните две страни на монетата, после да се изработи матрицата, която след това трябва да се закали и чак тогава се стига до отсичането на „паричния знак“. Но това все още не е краят. За да бъде окончателно завършено произведението, следва то да се състари и патинира по специална технология, за да изглежда автентично.
„Някога в древността трима души са вземали участие в сеченето на монетите – майсторът поставял основата, друг наливал в калъпа нагорещения метал, а трети удрял с чука“ – обяснява виртуозът на монетосеченето, който днес сам върши цялата работа. Вярно, не използва нагорещени сплави, а готови, предварително формовани в кръгла форма заготовки, но това не прави трудът му по-лек.
Петроний изработва реплики на старинни монети и медальони, които се предлагат в много музеи, църкви, манастири и различни археологически обекти като сувенири. Такива образци е правил за Аладжа манастир, Рилската, Преображенската и Капиновската обител, Шуменската крепост и др.
Получавал е поръчки и от различни държавни институции и обществени организации. В неговото ателие например е отсечена монетата от времето на цар Самуил, която получиха миналата година отличените с почетни награди за патриотизъм и силен български дух, връчвани от Сдружението за опазване на културно-историческото наследство „Велика Болгариа“. С нея бе отбелязана 1000-годишнината от драматичната смърт на славния ни владетел.
Покрай това Петроний създава и персонални медальони за, както сам ги нарича – „съвременните римски императори”. Негови клиенти са лица от политиката, шоубизнеса и спорта, както и много чужденци, чиито образи увековечава върху мед или бронз. Сред тях са футболистите Христо Стоичков и Красимир Балъков, светският хроникьор агент Иван Тенев, шоуменът Слави Трифонов, авторът на популярната песничка от руската екранизация за тримата мускетари, изпълнявана от Михаил Боярски – Михаил Дунаевски, певицата Йорданка Христова и т.н. Някои дори си поръчват до образа им да се отсече и телефонният им номер и после раздават монетите вместо визитни картички – уточнява Петроний.
Той е отсякъл и една с лика на Бойко Борисов, но по своя инициатива.
Интересът към древната история и старините майсторът е успял да предаде и на сина си Адриан, с когото заедно правят репликите в семейната фирма и е един от възстановчиците на Сдружението на исторически реконструкции „Скития минор – IV легион Скитика“.
