Тъжна родна картинка от едно българско село

Автор: Георги Костадинов

Само на 30 километра от Монтана едно някога голямо село сега се руши със застрашителни темпове. За последния четвърт век жителите на Септемврийци са намалели четири пъти – до 1990 г. те са били над 4000, сега вече са 1074.
Допреди време то е било едно от големите села в този край на България. Имало е  силно развито селско стопанство, с оранжерии, рибарници и язовири. Годишно тук са вадили по 60 тона риба, като постъпленията от продажбата й влизали директно в бюджета на населеното място. Над 500 декара са били засаждани с домати, краставици и пипер.

Овощната градина се ширила на площ от 600 декара. Отглежданият тук добитък наброявал 450 крави, 5000 овце и около 700 кози, но през 1992 г., когато влизат ликвидационните съвети, животните са изклани. Местните с ужас си спомнят, че е имало случаи под ножа да минават дори  бременни крави с живи в утробата им теленца.
„Може би затова и Бог сега ни наказва”, поклаща глава 53-годишният Жори Светозаров, чийто приятел, станал свидетел на това зверско клане, дълго време не можел да мигне от преживения стрес.

От 14 години кореняк септемвриецът е емигрант, но през това лято се е завърнал, за да види бащината си къща. И останал удивен от руините, които заварил. Той е запазил спомена за големия стопански двор, пълен с трактори и комбайни и друга селскостопанска техника. Помни и големите парници, които са били разположени върху 40 декара площ, чиято продукция успешно се изнасяла в чужбина. 

Сега от всичко това не е останало нищо. Зловещата картина се допълва от масово рушащите се къщи и постройки. Като основни виновници за разрухата местните жители сочат циганските банди, които вилнеят из селото им. Според Жори причините за наглите им набези се коренят още в 80-те години на миналия век. „Тогава беше направена териториално-административна реформа. В селото не остана дори един пазач. Няма полицаи, няма хора на властта, няма ред. Парите прибира общината във Вълчедръм, а за съставните населени места остават трохи“. Той е на мнение, че трябва да се направи ново териториално-селищно разпределение и Септемврийци отново да стане община, както е било до 1944 г.

Неговият съселянин Кирил Стефанов пък вини кмета на селото. „Той защитава циганите. Те са негови хора. Тук вече не може да се живее. Хората се страхуват и масово слагат решетки на прозорците си, за да се предпазят от набезите“ – споделя 65-годишният мъж.
Кметът Тодор Дамянов обаче дава друго обяснение за рушащите се сгради и тежката ситуация в селото.

„Много цигани купуват къщи тук, които сега са много евтини. Дават за тях по 800, максимум по 2-3 хиляди лева, а след това ги събарят и продават строителния материал, който вадят от тях. Българите ги обявяват за продан, защото бягат към големите градове или в чужбина. Последно вчера едно ромско семейство си взе къща за 1500 лева, а днес гледам, че е вече без покрив“ – коментира селският кмет, без да  може да обясни откъде безработните цигани имат толкова пари, че да купуват имоти.

Връщайки се към доброто старо време, той си спомня, че тогава имало работа за всички.
„През две села преди години работеше консервна фабрика, в която се трудеха хората от всички околни села. Тя разполагаше с общежитие и столова. Цялата й продукция отиваше за СССР и Румъния. Но всичко свърши. Загубихме тези пазари. В селското стопанство бяха ангажирани над 200 човека. Но и от този поминък нищо не остана. Няма и хора. Всяка година селото намалява с по 50-60 човека“ – с мъка отбелязва още кметът Тодор Дамянов.

Рушат се не само къщите, но и някогашният ресторант и универсалният магазин са изоставени на произвола на съдбата. Улиците са разбити, всичко наоколо тъне в мръсотия. Обстановката в Септемврийци напомня за Сомалия, за която се говори, че е страна от Третия свят. А от кой свят тогава е България?!


В категории: Общини , Горещи новини