Луксозна илюстрована хроника и изложба с фотографии са еманацията на усилията по проекта „155 години Габрово град“. Те проследяват обществено-политическото, икономическото, социалното и културното му развитие от основаването му като населено място до наши дни. С тази инициатива са ангажирани Регионалният исторически музей, Държавният архив – Габрово, Регионалната библиотека „Априлов - Палаузов" и Архитектурно-етнографският комплекс „Етър“.
Първият тематично-хронологичен цикъл в хрониката и изложбата е свързан с периода 1860-1878 г. и представя общонародното движение за светска новобългарска просвета и постиженията му на местна почва, както и борбите за самостоятелна църковна йерархия и за политическо освобождение. Съставителите са наблегнали на важните фигури от това време – първия председател на благодетелното дружество „Майчина грижа“ Мария Ганчева, учителя и водач даскал Никола Стефанов, архиепископ Йосиф Соколски, пръв предстоятел на самостоятелната униятска Българска църква, и габровските революционери поп Харитон, Цанко Дюстабанов, Коста Евтимов, Иван Попхристов, Еким Цанков и Тотю Иванов.
Показани са бележити за Габрово места и сгради от епохата на Възраждането: църквите „Успение Богородично” и „Свети Йоан Предтеча”, както и Соколския манастир с неговия храм и уникалната чешма, дело на майстор Колю Фичето.
Следващите страници са посветени на периода от 1879 до 1944 г. Те разказват за откриването на първата фабрика за текстилни изделия на Иван Калпазанов, първата камгарна предачна фабрика, първата кожарска фабрика, павилиона с габровски индустриални изделия на Първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив през 1892 г., барутната фабрика „Еловица”, първата българска фабрика за ленени-конопени платове, ножарската фабрика, първата ВЕЦ „Беров” и др. Изброени са знакови обществени сгради и строежи, обозначили подема на Габрово и околията след освобождението от турско робство.
Отделено е и място за развитието на града по времето на социализма и най-престижните му индустриално-промишлени предприятия – изграждането и пускането в експлоатация на трикотажната фабрика „Буря”, машиностроителния завод „Янтра”, Завода за металорежещи инструменти „Болшевик”, обединяването на кожарските предприятия в завод „Димитър Благоев”, национализираните вълненотекстилни, електротелферния завод, ТЕЦ – Габрово и язовир „Христо Смирненски”, както и големите строителни проекти: общински родилен дом, училищата „Цанко Дюстабанов”, „Митко Палаузов” и „Ран Босилек”, плувния комплекс, новата автогара, Първа градска поликлиника и Окръжния народен съвет плюс изграждането на тролейбусна мрежа през 80-те години на миналия век, новия куклен театър, планетариума и астрономическата обсерватория. Не е пропуснато обаче варварското събаряне на габровския девически манастир „Свето Благовещение“, случило се през 1959 г.
Последният цикъл в илюстрованата хроника и мобилната експозиция-изложба е посветен на 25-те години на промени от края на 1989 г. до наши дни. Авторите са се справили чудесно със задачата – без политически и идеологически пристрастия, да покажат новите култови за Габрово лица, събития и постижения – параклисите „Св. Петка” и „Св. Пантелеймон” в габровската болница, църквата в „Етъра”, първия фестивал на духовната музика и първия международен панаир на народните художествени занаяти в „Етъра”. Обърнато е внимание и на първото издание на международния фестивал на комедийния филм „Смешен филм фест”, първото национално честване на Шипченската епопея и откриването на Интерактивен музей на индустрията и на постоянна експозиция в Дечковата къща.
Илюстрованата хроника и експозицията изложба „155 години Габрово град са издадени на три езика. Те вече събраха сериозна аудитория, която расте с всеки изминал ден. Авторите се надяват с тях да бъде привлечен интересът на всички габровци в страната и чужбина и те да се превърнат в неотделима част от съществуващите учебници и справочници по краезнание.
