Една малка семейна ферма във врачанското село Моравица
Иван Вангелов
18 Август 2015, Вторник
Какви трудности среща каракачанинът Иван Вангелов, който отглежда в нея овце и крави
Нашият разказ може да започне като в приказките: „Имало едно време една ферма“. Но фермата си я има и днес – там, във врачанското село Моравица. Пред нея на пътя под сянката на едно дърво обикалят патки, отвътре пък се чува блеенето на кози, овце и крави...
На прага ни посреща възрастна жена – каракачанката баба Костадинка, която е на 91 години или поне на толкова мисли, че е. Старата жена върви превита и навеждайки се да накъса чесън, мърмори, че дъщеря й Катерина не й дава да ходи по слънцето.
Зет й Иван Вангелов също е каракачанин и е един от последните мохикани в района, които се занимават професионално с животновъдство. „И дядо ми, и баща ми – все овце са гледали" – споделя той.
През 1994 г. купил обора в Моравица. Запретнал ръкави и без субсидии, само с помощта на другите членове на семейството си, се заел с фермерството.
„Лятно време предците ми пасли животните – овце, кози, коне, по Врачанския Балкан, а зимно време – по Беломорието“, разказва каракачанинът.
По време на комунистическия режим хората от неговата етническа общност принудително били разселвани и заставяни да водят уседнал живот в новопостроени панелки във Враца, Сливен, Котел, Казанлък, Мъглиж, Карлово, Самоков, Дупница, Берковица.
Към днешна дата каракачаните наброяват 4107 души. Иван е сред малцината, запазили традиционния им поминък. С животновъдството се препитава не благодарение, а въпреки системата.
Един от основните проблеми, с които той се сблъсква, е липсата на пасища. Свои има само трийсетина декара, миналата година играл на търг и успял да наеме още 58 дка общинска мера. „Подадох молба, ходих до кметствата във Враца и в Мездра – там казват, че нямат пасища и това е. Последно ходих преди няколко седмици, преди да изтече крайният срок за очертаванията. А общинските пасища във Врачанско са много, но са заграбени от големите арендатори – земеделците, които орат, сеят и... ги опустошават. А ние няма къде да си пасем животните.
С две думи пасищата са заграбени от хора, които нямат нито крави, нито овце, нито кози, нямат дори куче, на са очертали общински пасища само за да вземат субсидиите". Иван пресмята, че щом за една овца се полагат 10 дка пасище, за крава – 30 дка, а той има 150 овце, 20 крави и 20 телета, значи му трябват 1500 дка пасища. Изчисленията му показват, че ако му бъдат предоставени нужните пасищни терени, себестойността на продукцията му ще падне поне с 50 на сто, тъй като много по-малко ще са харчовете му по отглеждането на животните.
В опитите си да запази фермата, Иван се натъква и на друг проблем – ниските изкупни цени на млякото. „Срам ме е да кажа по колко ми го изкупуват в момента: кравето – по 35 стотинки, а овчето – за лев литъра. Минала година кравето беше 40 ст., а овчето – 1,40 лв.".
Има и друго. Самите мандри, които изкупуват суровото мляко, понякога бавят плащанията с по 3-4 месеца. „Оправдават се, че нямат пари, че нямат приходи, че не могат да си продадат продукцията" – обяснява Иван. Трудностите обаче не го отказват да развива стопанството си. През май към стоте си овце местна порода е добавил 50 агнета от дъбенската порода. Те са издържливи и много подходящи за високопланинско отглеждане – все пак фермата му в Моравица се намира на 800 м над морското равнище, а по-нагоре във Врачанския Балкан надморската височина достига 1200-1300 м.
„Намеренията ми са, като ги завъдя тези овце, лятото да ги изкарвам горе, а зимата да ги гледам тук, в обора. Ще оставя женските агнета, имам едно мъжко, стадото ще се увеличи и всяка година ще става по-голямо. Смятам да продавам овцете от дъбенската порода на хора, които искат да ги развъждат", споделя плановете си животновъдът.
В стопанството си той произвежда мляко, сирене и кашкавал, които продава на свободния пазар. „Но го правим по примитивен начин. Затова мечтата ми е да си направя малка мандра, където да преработваме млякото, защото търсенето на натурални, чисти храни от хората в града е голямо" – не крие той мислите си за бъдещето.
Това лято Иван е наел двама сезонни работници. В животновъдството му помагат също няколко приятели и трите му дъщери, когато намерят време. „Четири внучки и един внук имам и всички проявяват интерес към животновъдството. Дано те продължат семейната ни традиция".
Съветът на каракачанина към младите хора е да стъпват здраво по земята и да работят. А тъща му – баба Костадинка, ни изпровожда с думите: „Хайде, със здраве! И да знаете – семейството, семейството е всичко!".
