Днешните жители на някога важния търговски център по поречието на Дунав масово бягат в чужбина
Автор: Георги Иванов
Някога град Лом е бил важен търговски център по поречието на Дунав. След освобождението от турско робство местните жители инвестирали много средства в процъфтяването му и за кратко време превърнали населеното място в едно от най-бурно развиващите се в този регион. По времето на социализма то продължава да се разраства и в него отварят врати множество предприятия.
През 1989 г. населението на Лом е около 33 хиляди души. В онези времена една от гордостите на града е неговото пристанище, което е един от важните логистични възли за снабдяването със суровини на металургичния гигант „Кремиковци“.
Четвърт век по-късно картината е много по-различна. Ломските жители са се стопили до 20 хиляди души. Безработицата е страшна. Инфраструктурата е в потресаващо състояние, а в по-голямата част от населеното място все още няма канализация.
И водопроводната мрежа е окаяна – 50-годишните тръби редовно се пукат, което причинява големи течовете и често се налага въвеждането на режим на водоподаването.
Голяма част от работещите заводи и фабрики вече са хлопнали врати. Не по-завидна е и съдбата на пристанището, което със затварянето на „Кремиковци“ изгуби половината от товарооборота си. Преди две години част от ломския порт бе взета на концесия от „Химимпорт”. За никого не е тайна, че тази компания е част от групировката ТИМ. Бяха направени много съкращения, а част от персонала беше набързо пенсиониран.
В самия град безработицата е между 16 и 18 на сто, което е почти два пъти повече от официалния за страната процент. В момента в Лом работи завод за бира, няколко шивашки фабрики, както и логистични центрове на холдинга „РУА груп“. Металургичната компания, чийто собственик е Виктор Даменюк, дори отвори завод преди три години. Разкритите работни места бяха над 100, като се обещаваше продукция за 200 хиляди тона метали. Преди година и половина обаче предприятието беше затворено и на улицата излязоха 83 души.
Освен че допълнително увеличи тукашната безработица, фалитът на завода се отрази и на ломското пристанище, откъдето се извозваше продукцията на фирмата.
Местните жители намират спасение в емиграцията. 73-годишният Иван Димитров коментира за „Десант”, че неговите деца отдавна не са в Лом. „Моят син е в чужбина от 10 години. Връща се за малко и пак бяга навън. Дъщерята е в София, също от много време. Тук няма какво да се прави. Лом умира” – почти изплаква възрастният човек.
33-годишният Деян Георгиев пък от 7 години работи на круизен кораб. „Няма хляб в Лом. Ако бях останал в България, или трябваше да бягам в София, или да мизерствам тук. Избрах чужбина, но на кораб. Парите не са лоши, но и работата е много. Но пък у нас се работи за заплати от 400-500 лева, т. е. 250 евро. А в Лом е още по-зле – чувам, че възнаграждението в някои тукашни фирми е едва 250-300 лева. Та това пари ли са?! Затова и всеки бяга“ – коментира младият мъж.
Марияна Александрова пък е собственик на магазин. Тя е изпитала на гърба си как икономическите проблеми в страната душат малкия бизнес. „Занимавам се с търговия от 11 години. Положението обаче става все по-зле. Хората нямат пари. Живеят, за да оцелеят. За целия този период моят оборот е паднал три пъти. Понякога даваме и на кредит. Толкова правителства така и не успяха да осигурят поминък за хората” – възмущава се Марияна.
Простите изчисления сочат, че в момента зад граница пребивават над 10 хиляди ломчани.
Те изпращат средно по 400 евро на месец на свои близки. Това прави 400 хиляди евро свежи пари, които се вливат в местната икономика и я крепят да не се срине напълно. Без парите на работещите роднини зад граница ситуацията в дунавския град щеше да е още по-тежка.
Време е управляващите да се замислят докога България, която преди време наричаха „Швейцария на Балканите“, ще е най-бедният регион на Европа. Особено нейните северозападни части, които вече се прочуха като „северозападнали“.
prishinite i prishinitelite za zapadaneto na balgaria da se tarsjat v tesi koito koito ot desetki godini pravjat politika kato pres turskosultansko vladishestvo robstvo prisastvie i politika na protivopostavjane i preshiha i preshat na mene i podobni na mene patrioti i kosmopoliti da si isgradjat shtastieto v balgaria i imat politikata katro pres tursko-sultansko vladishestvo robstvo prisastvie kojto e za tjah politikata na morkovite -zaharta -peshalbite i
mu davat hubavi sheni i malko pari da shivurka i hubavi dlashnosti kojto ne e s tjah ili e protiv tjah politikata na sopata-tojagata ili kompromatite ,miserstva preshat mu na shtasieto preshat mu da sasdade semejstvo i go besjat otvreme navreme a kojto iska da shivee po dobre bes da pravi kompromisi s vlasta i savesta si isbira da stava hash-arbejter ili gastarbejter az naprimer se shustvam she sam ot partiata na tjutjuna no haresvam i medmoaseli ot parfjuma no trjabvashe da rabotja za kompanii koito ne obishat partiite i kompaniite na tjutjuna i medmoaselite na parfjuma i zatova im podskasah da mi isplatjat za desetki godini s obratna data parite za kakvito i kompanii i narodi i firmi ili individi da sam rabotil i da si kupja medmoasel tjutjuna i medmoasel parfjuma i memoasel kankuna i medmoasel barbuna zashtoto samo kato imam pari i ljubov s tova koeto obisham moga da pomagam da ima mir ljubov blagodenstvie pri tesi koito go shelajat a na tesi koito shetat i isdavat tova i na drugi bes moe saglasie i se nadjavat da pravjat peshalbi bes da mi davat djal peshalbi % moga da im podarja po edin mamul da si go sloshat na stola kadeto sedjat i da go polsvat za masashi na sedalishnite shasti kogato si iskat zashtoto shiveem v demokratishna strana
a ne mene da platjat kato na neofizialen honorar konsultant s pari ot po 100 evro ot grashdani na evrosajusa 100 leva ot balgari i po 150 us% ot vsishki koito ne sa ot evrosajusa sajus ot vsishki koito za tova shetat i usnajat
i svarsanite s tjah hora i narodi .
