Милена Илиева рецитира гръмки стихове от Орлин Орлинов в прослава на Съветската армия
24 Август 2015, Понеделник
Документалният филм ни дава представа за този „стил“ в изкуството, без да го оцветява партийно
Автор: Веселин Максимов
Който не се учи от миналото, е осъден да го повтаря. Ако сте позабравили тази вярна поговорка, припомнете си я с „Кратка история на социалистическия реализъм“. Документалният филм може да бъде намерен на много места в интернет, а по трите национални телевизионни канала го излъчват през месец.
Работата на режисьора Иван Георгиев-Гец, който ни напусна преди 16 дни, е интересна както за българи, родени по време на „социализъма“, така и за по-младичките ни сънародници, които чуват различни версии за онзи наш предишен живот, но във всички случаи тези истории са строго субективни и не пресъздават честно фактите.
Гец е погледнал към този „стил“ в изкуството с безпристрастната камера на наблюдател, който дава само сухи факти, без да ги оцветява партийно или по какъвто и да било друг начин.
Любопитно е, че успява да се закачи дори и с филми, в които главен герой е бил неговият баща – легендата Георги Георгиев-Гец („Неспокоен път“, за насилствената колективизация през 50-те години на миналия век).
От 58-минутната лента научаваме интересни неща за стила като цяло, но и за това как и значими всъщност творци, сериозни фигури с талант и дарба, са били приобщавани (къде с терор, къде с привилегии) към него.
Любителите на театъра и киното на по-сериозна възраст ще видят как покойната „народна артистка“ Олга Кирчева пламенно рецитира дитирамби за „тази огромна армия от творци“.
Не е спестена и култовата сцена от филма „Вчера“, в която Николай Рударов-Руди в ролята на учителя Баръмов истерично крещи: „Бийтълс! Какви са тез маймунски танци? Ако искате забавата да продължи – валс! Покажете, че сте млади хора, бе! Извъртете един валс, бе!“
Филмът споменава и за „дисидентските“ навремето филми, които виждат бял свят и веднага след това са забранявани – „Прокурорът“, „Привързаният балон“, „Животът си тече тихо“, „Понеделник сутрин“… списъкът е сериозен.
Защото в тях са били пренебрегвани задължителните крещящ фалшив патос и безкритичен бодряшки поглед в светлото бъдеще. Ще научите и за сляпото копиране на киното, литературата, театъра и всички останали изкуства от Москва.
Много хубаво е включването на „живите моменти“ от тримата артисти Милена Илиева, Атанас Найденов и Веселин Мезеклиев. „Кратка история на социалистическия реализъм“ изпълнява всички изисквания на документалното кино – показва истината.
И още нещо – за пръв път терминът „социалистически реализъм“ е споменат в партийна препоръка на 20 март 1932 г. В Москва, разбира се. Не знаех.
