Стотиците българи, събрали се на историческата местност Петрова нива край Малко Търново на 22 август, в края на миналата седмица,
Автор: Янко Георгиев
станаха свидетели как историческата лента се върна назад, за да припомни за славната саможертва на българските воеводи, борещи се за свободата на Одринска Тракия. Доброволците влязоха в ролята на четници и заптиета и пресъздадоха как преди 112 години е свикан Конгресът на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на който е решено да се вдигнат на борба срещу османския поробител.
Пред многобройната публика „оживяха“ образите на Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Стамат Икономов. Най-голям интерес предизвика пресъздаването на нападението над конака в Малко Търново и завързалата се битка с османските части, пазещи града. Пукотът от пушките и възгласите „Свобода или смърт!“ върнаха присъстващите отново в героичното време на установяването на прочутата Странджанска република. Най-малкият „“въстаник“ бе четиригодишният син на Стойка Димитрова и Росен Митев, които за първи участваха във възстановката на събитията на Петрова нива. Младото семейство се прочу покрай венчавката си, която е кандидат за вписване в Книгата на рекордите на Гинес.
Грандиозното празненство се състоя в средата на юни тази година в местността Пчелник в Лудогорието. Росен и Стойка се ожениха по старинен ритуал, запазен повече от век в спомените на бабите им от свиленградското гранично село Сладун. До момента няма друга сватба в страната, която да е подобрила техните постижения - за най-дълга софра, за най-много хора в народни носии на такова събитие и най-голяма сватбена яхния.
Стойка е член на Женска фолклорна група „Меразда” към НЧ „Напредък 2001” в Нова Загора, а Росен е изпълнител в мъжката група към читалището. На Петрова нива те получиха официално своите клубни книжки, както и бойното си кръщение в историческите представления. В тазгодишното пресъздаване на подвига на преображенци взеха участие патриоти от седем организации, сред които и пет регионални клуба на НД „Традиция“.
Сред новите участници бяха членовете на шуменския Родолюбив комитет „Крум Страшний“. Неговият ръководител и основател е Марин Казаков - бивш полковник от българската армия и учител в една от шуменските гимназии, личност с много познания за родната история. Той разказа пред „Десант“ историята на клуба. „Създадохме комитета, за да възродим преди всичко традиции на Шумен и най-важното, за да може младежите да разберат и да се запознаят с героизма на нашите предци, дали живота си за България.
Сдружението се занимава още с историческа фехтовка, лекции, и атрактивни възстановки на средновековни лагери“, заяви Казаков когото другите членове наричат „главен комита“.
На пръв поглед възстановката прилича на театрално представление, но с добре подготвена имитация на реални бойни действия. Истината е, че зад тези „сражения“ стоят и много тренировки. Членовете на „Крум Страшний“ ходят на уроци по средновековна фехтовка пет пъти седмично. В началото се бият с дървени мечове, но за пред публиката показват истинските си оръжия.
Названието на клуба идва от малко известния факт, че в далечната 1874 г. председателят на шуменския революционен комитет Панайот Волов дава име на комитета си „Крум”. Знае се, че Волов е избран от БРЦК през юни 1874 г. да бъде заместник на Васил Левски и продължител на неговата мисия.
С конспиративна цел нашите комитети биват назовани с имена на видни българи, а на шуменския младият апостол дава името „Крум”. То е избрано и по най –популярната възрожденска театрална постановка, която вълнувала всички българи в онова време – „Възцаряването на Крума Страшний”. В образа на владетеля- законотворец успешно често се въплътява и самият Панайот Волов.
Началото на „Крум Страшний“ е положено на 3 март 2008 г., като в него влизат 15 ентусиасти, а само след месец членовете вече наброяват 40 души. „Бойното“ им кръщение е същата година, по време на похода „По стъпките на Волов”. Пак по това време имат и първо участие в традиционните исторически възстановки на събитията от Априлското въстание в Клисура, Стрелча и Панагюрище.
„Основният ни интерес е към ранната средновековна история. Вече пета година пресъздаваме легендарната битка при Върбишкия проход, където нашият патрон, великият хан Крум разбива ромеите, водени от император Никофор I”, разказва Марин Казаков.
Подготовката за това представление е много сериозна. „Понеже в битката са участвали не само българи и ромеи, а е имало наемници авари и печенеги, част от доброволците поеха и техните роли. За около час и половина пресъздаваме обсадата на ромейския лагер в старопланинския проход, опита за бягство на императора с най-близките му хора, попадането в реката, където се дави почти цялата тагма на Никифор I“, разказа полковник Казаков.
Комитите от „Крум Страшний“ не се ограничават само в битки от Българското средновековие. Последният им проект е пресъздаване на една от най-славните победи на родните войски. Това е сражението при Тутракан през Първата световна война.
„Пресъздаването на битка от такъв мащаб изисква сериозна подготовка, но се надяваме с помощта на доброволци, които искат да постъпят в нашите редици, да успеем да се оборудваме с автентични униформи и оръжия“, споделя Казаков.
Това води веднага до нашия следващ въпрос - как си набавят старинните дрехи и най-вече - хайдутските ятагани, прабългарските мечове и разбира се, пушките кремъклийки.
„Отначало използвахме оригинални оръжия, купени от антиквари или собственост на членовете на клуба. Но после осъзнахме колко ценни са те и решихме когато можем да изработваме техни реплики“, отговаря Николай Билалов - един от най-колоритните участници във възстановката на Петрова нива и член на „Крум Страшний“ от пет години.
„Основните оръжия, с които пресъздаваме битката при Върбишкия проход, са изработени по модел на оригиналите от X век. Най-разпространен е едноръкият меч. Оказва се, че всички актьори, които снимат героични филми, преувеличават тежестта му. Свикнали сме да гледаме как с мъка вдигат меч, който трябва да тежи 20 кг, и го размахват с последни сили, докато не победят. Истината е друга. Едноръкият меч тежи не повече от 1,5 кг, а този, който се захваща с две ръце, достига до 2 кг“, обяснява Билалов.
Средновековните ризници и дрехи също са дело на ентусиастите от комитет „Крум Страшний“. За направата им използват исторически документи, за да са максимално подобни на истинските. Понеже лилавото е цветът на императорите, той рядко присъства в обикновените дрехи от IX – XII век.
Най-разпространените разцветки са били червено, зелено, кафяво и жълто. Мъжете са носели широки долни гащи, които се стягат с връв. Нямало е панталони, а крачолите са били подобни на чорапогащник, които се захващат с жартиери. Нагоре мъжете са носели риза и туника. Дрехите на шуменския клуб често гостуват на различни музеи в страната, но когато имат възстановки, си ги вземат обратно, за да могат да се превъплътят в образите.
Следващата спирка на шуменските „комити“ е древната столица Плиска, където на 17 септември за трети път публиката ще може да преживее славната победа на хан Крум при Върбишкия проход.
svoboda ili smart da se zameni sas svoboda i bogatstva i semejstva e po dobre za modernite vremena .
osven tova vapreki she imam rasbirane za nashina na mislene na selskite i gradskite fashisti to se pitam kade e fajdata i polsite ot tova osven saprishstnost kam zasega ne populjarni ideologii pri nashite novi i stari sajusnizi
i taj kato vsishki koito imat balgarski grashdanstvo sa nashi sagrashdani a vsishki koito imat balgarski proishod sas ili bes balgarski grashdanstvo sa nashi sanarodnizi to da oprostim smetkite koj prijatel koj ne e prijatel i motivite prishinite koeto e rabota na psiholosite i psihiatrite
zatova e rasumno da se poshelava na vseki tova koeto toj ni poshelava da se dava na vseki tova koeto ni e daval i dava i da se vsema ot vseki tova koeto ni e vsemal i vsema i e po dobre da si pomagame kadeto moshem i kakto moshem
