Фермер от Врачанско залага на екопродукти по древни рецепти
Румен Цалов
08 Септември 2015, Вторник
Рано или късно хората ще се осъзнаят и ще започнат да търсят истинските храни, в които няма химикали, ГМО добавки и заместители на основните суровини, казва Румен Цалов
Откакто се помни, 47-годишният животновъд Румен Цалов от с. Камено поле, община Роман, отглежда крави и овце. Завършва с много добър успех Техникума по механизация на селското стопанство и животновъдството в гр. Бяла Слатина, а през летните ваканции работи по полето и помага на баща си, който е тракторист.
Тези „летни практики" завинаги го привързват към земята и животните. А след време детското му хоби се превръща в професия.
Първата си крава купува в началото на 90-те при разпродажбата на активите на местното ТКЗС. Всяка година увеличава по малко животните и в момента гледа 12 млечни крави и 5 юници от Черношарената порода и 70 овце местна порода.
Когато Цалов вижда стадо дъбенски овце в Карлово, решава тази година да вземе 50 и от тях, за да ги отглежда. „Разбрах, че са издръжливи - в Карлово надморската височина е подобна на нашата, имат здрави копита, дават един литър мляко на доене, едри са, смятам, че ще се приспособят към нашите условия. Харесаха ми веднага“, разказва той.
Баща му вече е покойник и Цалов управлява фермата сам, като през лятото му помагат двама сезонни работници. Децата му - Гергана и Илия, са още в тийнейджърска възраст, но помагат много за отглеждането на добитъка.
„Още се колебаят с какво да се заемат, но не се срамуват и да работят във фермата, не се притесняват от миризми, от това, че ще облекат стари дрехи, не се стесняват да отидат да пасат животните", добавя стопанинът.
В с. Камено поле има още 15-20 животновъди като него. За всички тях има един общ проблем – недостигът на пасищата за животните, независимо че в община Роман те са около 11 000 декара, заедно със земите по чл. 19 от остатъчния поземлен фонд.
„В последните години не сме очертавали общински пасища, това го правеха хора, приближени до властта, които нямат животни. И тази година беше така - срещу символичния наем от 1,50 лв. на декар. Срещу това получават субсидия от около 30 лева.
Очертават земите като пасища за косене и ако изобщо косят, продават сеното на такива като нас. От Министерството на земеделието ни обещаха, че това ще е за последно и за следващата година много ще се внимава кой и при какви условия ще получава субсидии", разказва Румен Цалов и добавя, че храненето на животните с фуражи, а не с трева, увеличава себестойността на продукцията 4-5 пъти.
Много пъти е разговарял с останалите животновъди в Камено поле да се кооперират и да обединят усилията си, но всеки се опитвал да оцелява поединично. „Техниката им си стои вкъщи, земята е дадена под аренда, но колегите не са склонни да се кооперират. Повечето от тях живеят в старото време, когато са били на заплата и сега залагат на сигурното - едни 25 лева от рентата", казва Цалов.
Надеждата му е в младите фермери, които започват животновъден бизнес в селото. Най-младият от тях се е заел с отглеждането на кози.
Друг проблем за местните животновъди е изкупуването на млякото. В момента им дават за литър овче по 1,20 лв., а за кравето - по 35 стотинки. Освен това местните мандри бавят плащането с по три месеца, че и повече, разказва Цалов. Затова той взел решение да продава млякото си по 50 ст. за литър на частници в селото.
„А може държавата да вземе мерки и на пазара млякото да се продава по 50-60 стотинки - нека посредникът да вземе своя дял, но не и да получава повече от производителя", смята фермерът.
Мечтата му е да си направи мини мандра, в която да преработва продукцията на фермата си и да превръща в сирене, масло и кашкавал на ишлеме млякото на други производители.
Идеята е сирената и кашкавалите да се произвеждат по старата технология - не с мая, а със сирище от агнета, телета и ярета.
Техните стомахчета съдържат ензими, които коагулират млякото. После, когато то се подсири, се оставя на слънце, покрива се с черен найлон, за да може да се подгрява до определена температура.
Меси се на ръка и вкусът е отличен, казва Цалов. Той вече има уговорка с крайни клиенти и малки магазинчета, които търсят чиста, натурална храна. "Защото в момента в сирената и кашкавалите се слага какво ли не, за да може час по-скоро да се предложат на пазара и производителят бързо да си прибере парите", казва фермерът.
Намеренията му са да произвежда и натурално кисело мляко, като вече на панаира в Пловдив е оглеждал подходяща инсталация. Инвестицията не е голяма - 10 000 лева, но инсталацията преработва и пастьоризира млякото, пакетира го в кофички.
Предстои му регистрация по Наредба 2 и вярва, че нещата с мини мандрата ще потръгнат.
