По своите хранителни качества тя се приравнява към кърмата
Ако искате вярвайте, но при тези три случая, които аз зная от собствения си живот, отварата от овес послужи като средство за изцеление от, струва ми се, нелечими болести.
Първият е с мен. Това беше преди 13 години. Започна силно да ме боли дясната страна на корема. Отначало ходих при всякакви лекари, всеки от които назначаваше свое лечение, но подобрение така и не настъпваше. Болката си оставаше, при това колкото повече време минаваше, толкова повече се усилваше. Появиха се гадене и повръщане.
В крайна сметка влязох в болница. Изследванията показаха, че имам язва на дванадесетопръстника и като добавка силно увеличен черен дроб.
След като пролежах установения от клиничната пътека срок, ме изписаха. Но в същото състояние, с което бях приета. Болката си остана постоянна, но състоянието ми се влоши заради тревогата, че и в болница вече не могат да ме излекуват.
Така се мъчих няколко месеца, като от време на време се принуждавах да викам бързата помощ – тогава, когато болката ставаше съвсем нетърпима. В края на краищата, при една от кризите ме закараха направо в спешната хирургия.
Там поставената ми преди това диагноза се потвърди, а като добавка се оказа, че пилорът (проходът между стомаха и дванадесетопръстника) вече е почти напълно затворен поради деформацията му от язвата. А това вече бе показание за операция.
Съвсем се разстроих. Това вероятно се е отразило и на лицето ми, затова лекарят, който ми правеше изследванията, ми каза: „Не бързайте да се плашите. Сега ще ви напиша рецепта, пробвайте с нея, а ако и това не помогне, тогава ще мислим за операция“.
След това ми написа да изпробвам следния народен начин за лечение: 1 чаша овес се вари в 1 л вода, след което се оставя да преседи в термос 7 часа. Прецежда се и и се пие по 1 чаша 3 пъти на ден. Дневната доза е 2 чаши от настойката, получена от 3 чаши овес, накиснати в 3 литра вода (По-долу е дадено точното изпълнение на рецептата).
Веднага взехме овес, но не от ферма, както препоръча докторът, а от зоомагазина и почнах да го варя и пия според предписанията му. Само след седмица болките изчезнаха, но продължих с това лечение още цял един месец.
Сега съм вече на 81 години и болката повече не се е появила.
Втория път овесът се оказа спасителен, когато заболя моята зълва. При нея всичко започнало с рязко отслабване на физическите й сили. В началото тя не обърнала внимание, казвала си – ще мине. Но състоянието й се влошавало.
Пробвала различни рецепти, които хората й препоръчвали, но промяна не настъпвала. Накрая пожълтяла цялата. Тогава вече се изплашила и отишла на лекар.
В болницата обаче, след направените изследвания, й казали, че е хронично болна от хепатит В, който в тази му фаза се смята от медицината за нелечим.
Зълва ми естествено била шокирана и не знаела какво да прави. Когато ми се обади да сподели, казах й рецептата и й обясних как да я изпълнява.
Тя обаче внесла някои промени. Слагала в тенджера дневната доза – 3 чаши овес в три литра вода. Когато течността кипвала, намалявала огъня и я оставяла така на котлона 2 часа. Преди края на варенето добавяла 2 с.л. наситнена цикория (някой така я посъветвал). След това, тъй като нямала термос, увивала плътно тенджерата с голяма кърпа и я оставяла така, докато изстине. Прецеждала течността и пиела от нея по 1 чаша 3 пъти на ден.
След месец жълтото оцветяване по тялото й изчезнало, но тя продължила да пие лековитата отвара още известно време. Оттогава минаха много години и зълва ми си е жива и здрава.
За трети път се наложи да използвам тази рецепта, когато мъжът ми заболя. Тогава той беше на 72 години и внезапно се почувства така, като че ли всичките му вътрешни органи са поразени от някаква болест. Какво ли не правихме, за да го лекуваме. Накрая даже лекарите изгубиха надежда и се настроиха песимистично към каквото и да е по-нататъшно лечение.
Няма да обяснявам с подробности дългия списък на откритите му заболявания, само ще кажа, че в него присъстваше и цироза на черния дроб. Болниците вече отказваха да го приемат, а бързата помощ при последното си идване при нас ни остави още една диагноза – остро нарушение на мозъчното кръвообращение.
И тъй като нямаше вече на кого и на какво да се надяваме, прибегнахме до отварата от овес. Той я пи 2-3 месеца и резултатът, както и при предишните два случая, бе потресаващ – изчезнаха всички симптоми за откритите му многобройни болести.
След всичко това аз започнах да се интересувам от състава и лечебните свойства на овеса. Оказа се, че той е истински склад за минерали и витамини, необходими за поддържането здравословното състояние на човека.
Принципно, при всяко заболяване се наблюдава недостиг от полезни вещества. Това съответно отслабва имунната система. И нашата основна задача се състои в това да попълним нуждите на организма от минерали и витамини, а всичко останало е негова работа – да преодолее сам болестта.
Между другото някъде бях чела, че по време на Отечествената война в СССР кърмачетата, останали без майки, са били хранени именно с отвара от овес, която по своите хранителни качества се приравнява към кърмата.
Вече имам достатъчно много доказателства, че споменатата вече рецепта има удивителен ефект за понижаване съдържанието на захар в кръвта, при гастрит и ентероколит, за лечение на язва на стомаха и дванадесетопръстника, при екземи и хроничен дерматит при деца, хепатит, общи нарушения на храносмилателния тракт, при изгаряния, заболявания на нервната система.
Зоя Иванова,
Варна
Как се приготвя лековитата овесена отвара
Зърната на овеса се смилат в кафемелачка.
За приготвяне на отварата се вземат три пълни чаши. Заливат се с 3-3,5 л вода, тенджерата се захлупва и се поставя на огъня. Когато кипне, капакът леко се открехва и течността се оставя да ври 10-15 мин. После всичко се излива в термос с подходящ обем или се увива с кърпа. Престоява така 7-8 часа.
След това капакът се маха, отстраняват се всички шлюпки, полепили се по него и плуващи по повърхността. Ако отварата е пресипана в термос, връща се отново в широка тенджера и се намачква добре с решетъчна лъжица, докато се получи почти еднородна рядка каша.
Следва прецеждането. Това може да стане с гевгир или през цедка, но не съвсем ситна, тъй като ще отнеме много време. При него пак се размачква кашата. Отварата, която се получава, не е прозрачна.
Трябва да се получи 1 л гъста и наситена течност, която е дозата за 2 дни.
