Падането на цените на някои храни е напът да съсипе близо 22 000 малки стопанства в държавите членки на ЕС
Безредици съпътстваха общоевропейския протест на фермерите, който се проведе на 7 септември в Брюксел. Собствениците на малки стопанства от различни държави членки на Европейския съюз изразиха недоволството си срещу срива в цените на млякото, месото, плодовете и зеленчуците.
Митингът, в който участваха и около стотина български земеделски стопани, бе организиран пред централата на ЕС, докато там се провеждаше извънредното заседание на Съвета на министрите по земеделие по повод кризата в аграрния сектор.
В белгийската столица се събраха над 6000 фермери от страни от ЕС с повече от 1000 трактора и блокираха центъра на града. Хилядите гневни земеделци надуваха свирки и рогове и спираха движението по улиците с искането си ЕС да ги компенсира поради резкия спад на цените на храните.
Протестът бе охраняван от полицейски кордони, срещу които демонстрантите хвърляха камъни, яйца, димки и бомбички. Фермерите палиха огньове и се опитваха да пробият загражденията с тракторите си, докато полицията противодействаше с водни оръдия. Имаше ранени, сред които и полицаи.
Протестът бе организиран от европейската фермерска организация "Копа Коджека". Комбинация от фактори, включително промяна на хранителните навици на хората в отделни региони, намаленото китайско търсене и руското ембарго върху западните продукти в отговор на санкциите на ЕС натискат надолу цените на говеждото, свинското и млякото.
"Цената на млякото е под или около 28 евроцента на литър, а това не е достатъчно дори за възвръщане на направените разходи“, разкрива нерадостната картина фермерът Хайнц Торварт от Фуксщадт, Южна Германия.
У нас цените са още по-ниски.
"Българските фермери няколко пъти излизаха на протести срещу тежката ситуация в сектор „Мляко“. Наши колеги блокираха Дунав мост, но това нямаше никакъв отзвук в Европейската комисия. За да бъдем чути, са необходими още по-радикални действия", заяви фермерът Рангел Матански, съпредседател на Националния съюз на говедовъдите в България.
Страната ни още през декември миналата година сигнализира Брюксел за кризата в сектор „Мляко“ и предложи въвеждането на мерки за овладяване на ситуацията.
А тя действително е критична. Така например според френския министър на земеделието около 10% от стопанствата, или това са около 22 000 ферми, са на ръба на фалита с общ дълг над 1 млрд. евро и невъзможност да го обслужват.
Фермерите в някои държави увеличават натиска срещу правителствата си за осигуряване на пряка помощ. Други призовават за връщане на млечните квоти, за да се компенсират загубите.
Наскоро обаче европейският комисар по селското стопанство Фил Хоган изключи подобна възможност. Позицията на Европейската комисия е, че няма да се преговаря за връщане на системата на млечните квоти, а ще се търсят други решения. Отговорът на ЕК дойде под формата на помощи за земеделците. Европейската комисия насочи към тях общо 500 млн. евро. Това стана ясно след заседанието на Съвета на земеделските министри, които под натиска на протеста обявиха, че ще подпомогнат производителите на Стария континент.
В същото време на страните членки се разрешава от 16 октомври 2015 г. да преведат авансово до 50 на сто от преките плащания, включително доброволното обвързано с производството подпомагане, и плащанията на младите земеделски стопани, при условие че необходимите проверки са направени.
ЕК ще предложи в скоро време процентът на авансовото плащане да нарасне до 70 на сто. Комисията разреши националните правителства да превеждат на фермерите от 16 октомври и до 75% от плащанията на единица площ, както и средствата за подпомагането за селските райони по линия на агроекологията, биологичното земеделие, за стопанствата в районите с природни ограничения, както и тези, предвидени за хуманно отношение към животните.
Комисията ще предложи авансирането по тези направления да се увеличи впоследствие до 85 на сто.
"Цялостният пакет ще даде възможност 500 милиона евро от европейските фондове да бъдат използвани незабавно в полза на земеделските производители. Това е решителен отговор и той показва, че комисията приема много сериозно отговорността си към земеделските производители и е готова да ги подкрепи със съответните средства", заяви заместник-председателят на ЕК Юрки Катайнен.
Освен преодоляването на финансовите трудности пред земеделските производители, решението на ЕК цели още стабилизирането на пазарите и на веригата на хранителните доставки в съюза.
По думите на Катайнен, помощта ще се разпредели справедливо, като се обръща особено внимание на тези държави и земеделски производители от ЕС, които са най-много засегнати от кризата в земеделския сектор.
Намерението на Комисията е да осигури максимална свобода на действие на страните членки да действат според специфичната ситуация на местно ниво. Това значи, че за България правителството ще реши къде да насочи средствата.
