Сондажи за уран през 70-те години на миналия век попадат на неочаквани природни ресурси, скрити на близо два километра под земята
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
През далечната вече 1972 г. геолози проучват Балкана край Троян в търсене на рудни находища. Сондират в района на овчарниците на първото високопланинско ТКЗС в тогавашната Плевенска област, намиращо се в село Чифлик, очаквайки да попаднат на уран и други полезни изкопаеми – някога тук е имало мина за желязна руда. Но за тяхна изненада, когато са на дълбочина 1700 метра, бликва гейзер от гореща минерална вода.
Дълго време целебната течност така си се излива на воля, докато в един момент изворът се каптира и водата започва да пълни появилите се един след друг басейни, около които израстват цял наниз почивни станции. И балканското селце Чифлик се превръща в курорт.
Всъщност тук чифлик никога не е имало. Според преданията тъдява, при извора на река Бели Осъм, в самото сърце на Централен Балкан, са се заселили хора, бягащи от турските нападения, сред които имало и един чифликчия. Вероятно той е бил доста влиятелен човек, та и селото започва да се нарича така. Апропо, дълго време то е само една махала към съседното Бели Осъм и едва по-късно, в началото на ХХ век се отделя като самостоятелна населена единица. Но и до днес табелата, която бележи неговото начало, успоредно с това указва и края на Бели Осъм – може би това е уникален случай в пътната маркировка не само у нас, но и в целия свят?!
Но не само минералните води, които се препоръчват най-вече за лечение на болести на опорно-двигателния апарат и неврологични заболявания, правят известно населеното място. В неговите околности е заловен авторът на легендарното Кърваво писмо, който обявява Априлското въстание в Копривщица и призовава братята си от Панагюрище, ако са „истински патриоти и апостоли на свободата“ да се включат във всенародния бунт – Тодор Каблешков. Заедно с него заптиите задържат и Найден Попстоянов, а на място са убити съратниците на бунтовниците Георги Търнев и Стефан Почиков. Сега там, където се е случила кървавата саморазправа, се издига скромен мемориал, където всяка година местните жители присъстват на възстановката, която правят на събитието членове на клуб „Традиция“.
В центъра на Чифлик се заговаряме с бай Иван, който близо 40 години върти селския магазин. Той се оказва правнук на Иван Лучев – съдържателя на ханчето, в което отсяда Каблешков със своите другари, преди да хване пътя за Балкана. Там обаче техните планове биват дочути от Петко Шипковенчето, който ги донася на турските власти и оттам те успяват да им направят засада в местността Стълба над днешната хижа „Хайдушка песен“, чиято фасада впрочем е изрисувана с Хвърковатата чета на Бенковски и ликовете на четиримата априлци.
По ирония на съдбата, след предателството заптиите със заловените Каблешков и Попстоянов на път за Ловеч пренощуват отново в ханчето на Иван Лучев.
В отдалечената на 4 км от хижата местност Комитски присойки пък е лобното място на военния командир на Ботевата чета Никола Войновски. Родом от Габрово, той е един от първите български офицери, завършил с чин поручик юнкерското Николаевско военнопехотно училище в Одеса. След смъртта на войводата той се добира с 15 души до Троянския Балкан, където четата е окончателно разбита, а Войновски загива едва 26-годишен, ранен смъртоносно в гърдите.
На всички тези герои от националноосвободителното ни движение в центъра на село Чифлик пред читалището, срещу приютилия вълнуваща музейна сбирка Лулчев хан, са издигнати внушителни мемориали.
От бай Иван научаваме, че едно време жителите на Чифлик са били 1300, а сега в него се навъртат едва стотина души. Всички други са избягали към Троян, големи те градове и чужбина.
От някогашните 15 стада овце има-няма са останали две. И докато преди тук са се отглеждали 300 кози, понастоящем красивия околен пейзаж пасат само... 3!
В тукашното текезесе са работили 8 бригади. Освен животни, кооперативното стопанство отглеждало насаждения от малини, картофи и, както си е редно за Троянския край – сини сливи. Дърветата, осигуряващи основната суровина за троянската сливова, и днес ги има, но градините са изоставени, макар и клоните на сливите да се превиват до земята от плод.
Но пък стопаните, които са останали да живеят тук, продължават да си садят картофи и неизменно през октомври в селото се провежда традиционният Празник на картофа.
Както разказва леля Радка, съпругата на бай Иван, която пък дълги години е работила към местното читалище, наречено като много подобни институции у нас „Просвета“, в този ден в двора му се вари в огромен казан картофена супа, която после всички дружно изсърбват. Приготвя се също и така нареченият картофеник – нещо като родопския пататник – ястие от картофи и лук. От картофено пюре пък сръчните чифлишки домакини извайват цели скулптурни фигури – на прасенца, зайчета и пр., които после се продават на търг, а получените пари подпомагат касата на читалището.
Очевидно в този край хората държат на изкусното кулинарно майсторство. В съседното село Бели Осъм, за което, както споменахме, е практически нелепо да се използва думата „съседно“, тъй като едното населено място неусетно и без прекъсване преминава в другото, пък съществува туристически комплекс, където са разработили собствена екоферма. В нейните градини се отглежда диво жито – така хитовият напоследък лимец. Имат си дори мелница, където го мелят, заедно с царевица, от която приготвят вкусен качамак.
Тук се предлагат много ястия от лимец, домашно сирене и кашкавал, различни биопродукти. Всичко това се сервира на маси, подредени край реката, чиито плотове представляват каменни плочи, монтирани върху стари дъбови бъчви. А под близкия мост се кипри бутафорната къщичка на Хитър Петър, край която е изрисувана фреска с легендарния герой от народния фолклор, популяризирана от сладкодумния Сава Попов.
Реките тук са навсякъде – притоците на Бели Осъм са обхванали като в рибарска мрежа околностите. Тукашните въдичари обаче се оплакват, че откакто са се навъдили басейните, хотелиерите изпускат водите им в близките поточета и рибата чувствително е намаляла – очевидно на балканската пъстърва минералната вода не й се отразява така благотворно, както на курортистите.
А те оживяват пооредялото откъм местно население селце през цялата година. През лятото идват тук, за да търсят прохлада сред дебелите сенки на гъстите гори, които свидливо са отстъпили по една педя място за издигането на хотелите и къщите за гости. И през зимата курортът е пълен – посетилите го в този сезон твърдят, че няма по-голямо удоволствие от това над главата ти да се сипе пухкав сняг, а ти да киснеш морното си тяло в горещата вода на открития басейн.
Но не само спа процедурите привличат хиляди тук. В землището на Чифлик се намира най-малкият резерват в национален парк Централен Балкан – „Козя стена“, и въпреки че туристическите пътеки минават по възможно най-стръмните части на северния склон на Стара планина, мнозина не се отказват от предизвикателството да изкатерят почти отвесните баири – къде, за да видят редките находища на еделвайса – емблемата на Българския туристически съюз, къде да се насладят на омайващата зеленина на вековните буково-елови гори и различните причудливи скални образувания, които величествено извисяват каменни осанки над тях.
А навсякъде край пътя измежду шубраките надничат малки скромни параклисчета. И да не си вярващ, няма как да ги подминеш и да не спреш край тях, за да склониш глава. Пък покрай таченето на паметта на светеца, на който са посветени, ти минава еретичната мисъл, че и майката природа, която е създала тези красоти, също трябва да се почита като светица.
Всичко е добре написано, но не споменавате, че от хотелите всичките фекалии отиват в реката. Също така и басейните с химикали се източват в реката. Вече и жаби няма в нея
1
баба Цоца
15.09.2015 18:13:35
0
1
За табелата не си прав в Сърбия след Белград съм по един път който по край Дунав та там съм виждал същите табели едното село свършва и започва другото - къщите са от двете страни на пътя в 1 ред като това нещо беше мисля че около стотина километра.
