Неотдавна се почувствах зле и посетих личния си лекар, който мъдро отсече, че състоянието ми се дължи на прекомерен стрес – наистина се бях преуморил с работа,
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
а си имах и лични проблеми. Докторът ме посъветва да си осигуря повече спокойствие, като намеря начин да релаксирам, без обаче да разясни конкретно как да стане това. Напоследък всички говорят за стреса, но какво всъщност представлява той и как може да се избегне в това наше задъхано и изнервено ежедневие?
Мартин Боев,
Варна
Реших се да използвам това заглавие, защото в последно време както средствата за масова информация, така и ежедневните разговори, отделят твърде голям приоритет на понятието „стрес“, без обаче всички да са напълно наясно какво означава то. Позволявам си да претендирам, че мога правилно да го изясня, защото през шестдесетте години на миналия век бях може би първият българин, който се осмели да разработи и да защити успешно кандидатска дисертация по проблемите на стреса и повлияването му с лекарства.
Използвам глагола „осмелявам“, защото по онова време, за жалост, все още се срещаха заблудени партократи, които наричаха неговия откривател Ханс Селие „фашизоид“, „метафизик“ и прочее. И за да бъда напълно обективен, ще си послужа, както се казва, с „вода от извора“.
Какво представлява стресът? Определението на Селие за него е: „Стресът е общ знаменател на всички приспособителни реакции на организма“. Стресът е състояние, противоположно на покоя, момент на единоборство на живота с това, което го заплашва, звънлива тръба на тревогата, която се „чува“ от всяка клетка на застрашения организъм. Стресът се различава от напрежението на слуха, зрението или мускулния тонус по това, че той не е свързан с дейността само на една система. Той не е равнозначен и на понятието „болест“, защото възниква и от неболестотворни причинители“.
Впрочем веществата или агентите, които причиняват тази реакция, Селие е нарекъл „стресори“. Те биват от физическо, химическо, емоционално, психогенно и т. н. естество.
Не е без значение да се знае, че думата „стрес“ е от английски произход и се употребява, особено във физиката, за обозначаване сбор от величини (независимо от природата им), действащи срещу едно установено равновесно състояние.
Стресът бива общ (т. нар. „Общ адаптационен синдром“) и местен („Местен адаптационен синдром“), който се покрива с нашите представи за възпалението. Но докато стресът изразява сумата от всички неспецифични изменения, които настъпват в организма под влияние на даден стресор, общият адаптационен синдром обхваща всички изменения, които настъпват в организма в продължение на определен период от време под влияние на продължително действащ стрес.
Травматичният шок е класически пример за общ адаптационен синдром, докато абцесите са типични случаи на местен адаптационен синдром. Измененията, настъпващи в организма при общия адаптационен синдром, показват определено развитие и протичат в три стадия. Първият – наречен „реакция на тревогата“ – започва от 4-ия до 48-ия час след предизвикването на стреса. Той протича в две фази – на шок и противошок.
Ако увреждащото действие не е било много силно и организмът преживее първия стадий, след 48-ия час настъпва вторият стадий – „стадий на резистентността“. Ако защитните сили възстановят нарушеното равновесие, целият процес свършва до тук и организмът се възвръща към нормата. Но ако действието на увреждащия агент продължава и настъпи изчерпване на защитните сили, реакцията стига до третия стадий – „стадият на изтощението (изчерпването)“. В случай на въздействия на свръхтежки стресори, повишена реактивоспособност на организма или намалена възможност за защита, целият процес може още в самото начало, без да премине през трите стадия, да завърши със смърт.
Селие установява, че стресът и общият адаптационен синдром се определят не само като отрицателни и че не го предизвикват само негативни фактори. Механизмът на стреса може да бъде задействан и от камшичен удар, и от страстна целувка. Ето защо в съвременната формулировка, приета на Международен конгрес по стреса, този феномен вече се определя като „неспецифична реакция на организма“ в отговор на всяко въздействие, оказвано върху него. Терминът „стрес“ трябва да се приема за родово понятие от два подвида: дистрес – „лош“, и евстрес – „добър“.
В наше време вече не можем да говорим за някаква тайна на стреса. Селие е установил, че важна роля за развитието на тази реакция играят надбъбречните жлези. В резултат на стресово въздействие (травми, студ, топлина, умора, химични вещества, инфекциозни агенти, емоционални преживявания) те реагират с отделянето на различни хормони. Коровата им част отделя т. нар. надбъбречни хормони (кортикостероиди), а сърцевината – адреналин.
Кортикостероидите играят приспособителна роля, но от друга страна, те са и непосредствен причинител (когато се отделят в наднормено количество) на т. нар. „болести на приспособяването“ (стомашни язви, инфаркт, инсулт, неврози, психози и т. н.). Адреналинът и неговият „предшественик“ – норадреналинът, са именно тревожните химически сигнали за опасност. Те учестяват дишането и сърдечната дейност, свиват кръвоносните съдове и привеждат целия организъм в „бойна готовност“.
Всяко въздействие може да предизвика активна реакция (борба) или пасивна такава (бягство или примирение). С тези реакции са свързани две групи хормони, съвършено противоположни по своето въздействие. Едната група – кататоксични хормони – се отделя при определени ситуации, сякаш казва на организма „на химичен език“: „Трябва да се сражаваш!“, и активират имунните сили, необходими за „бой“ и „война с външния враг“. Другата група хормони – синтоксични – диктува на организма при стрес противоположна команда: „Не бива да се сражаваш! Ако започнеш голямо сражение, то ще ти причини голяма вреда, повече, отколкото самата опасност“.
Така че при различните ситуации се отделят различните групи хормони. И това се отнася не само за стресовете, предизвикани от физиологични фактори, но и за психичните, емоционалните и битовите стресове.
Днес учените са доказали, че вътрешното равновесие на организма се контролира от два фактора: хормонален и нервен. По отношение на хормоналния фактор се има предвид ролята на т. нар. хипоталамо-хипофизарно-надбъбречна ос, чрез която се регулира отделянето на различните видове хормони, които осъществяват протичането на стресовата реакция.
Значението на нервната система за осъществяването на стресовите реакции се определя не само от ролята й на пусков механизъм, но и от нейната способност да изменя както количествено, така и качествено реакциите, протичащи в един или друг орган. С други думи казано, в адаптационната и компенсаторната способност на ендокринните жлези решаващо значение има тяхната зависимост от различните отдели на централната нервна система (главно кората на главния мозък), а също и от типа висша нервна дейност.
Селие приписва на стреса и важно значение за развитието на редица болестни състояния, както вече се посочи – „болести на адаптацията (приспособяването)“. Той посочва, че стресът може както да потисне, така и да предизвика болестни прояви. Той защитава при леки увреждания, но предразполага към по-сериозни усложнения при наличие на по-тежки въздействия.
Всичко това намира потвърждение, на първо място, при оперативното лечение, където се установява свръхактивиране на хипофизо-надбъбречната система (т. е. стрес) не само по време и след операцията, но и далеч преди нея, което утежнява протичането на оперативния и постоперативния период. Това налага понастоящем оперативните вмешателства да се правят под такава медикаментозна (противостресова) защита, която е способна да потисне свръхвъзбудената нервно-хормонална защитна реакция на организма.
Влияние на функционалното състояние на хипофизо-надбъбречната система днес е доказано и при възникването на стомашните язви, колитите, сърдечносъдовите заболявания, в това число и хипертонията.
Според Селие причина за инфаркта на сърцето се явява нарастването на неговите потребности при стрес, от едната страна, а от друга – нарасналите след стреса биохимични нарушения в клетките на миокарда.
Учението за стреса изяснява и някои проблеми на неврологията и психиатрията. Неспецифичната приспособителна реакция – стрес, лежи в основата на симптоматичните психози, на някои неврози и неврастении, на някои симптоми на шизофренията и други.
През изминалия век, а и днес, особено внимание в медицинската литература привлякоха публикации на американски бойци (главно пилоти), участвали в Корейската и Виетнамската война. Нашето правителство обаче упорито се опитва да скрие факта, че подобни състояния са наблюдавани и у нашите наемници, завърнали се от безумните военни участия в Ирак, Афганистан и т. н.
Други учени пък са изяснили ролята на надбъбречните хормони във възникването и развитието на туморния растеж. С други думи, злокачественият растеж предизвиква стрес във всичките му класически стадии.
Трябва ли да се боим от стреса? „Такъв извод би бил трагична грешка“ – казва Селие. Разбира се, всяка напрегната работа, всяка дейност предизвиква стрес. Но това е само онова равнище на физиологичен стрес, което е програмирано от еволюцията, без което няма живот. Напротив, бездействието и продължителната липса на напрежение водят към много по-силен стрес, който излиза от рамките на нормата и е способен да доведе до болестно състояние.
Как да разрешаваме конфликтите, които водят до стресови ситуации? Не бих си позволил в отговор да предлагам рецепти. Просто защото животът в своето многообразие и динамичност не може да се вмести в рамките на едно субективно виждане на нещата.
Рационалният стрес е не само полезен, но и необходим. Стресовите състояния се решават толкова по-лесно, колкото повече дейността ни е осветена от големи цели и колкото по-добре умеем да управляваме нашите емоции. Зле влияе върху здравето напрежението, възникващо при уморителна, скучна, лишена от творчество работа. Ето защо, в частност, механизирането на тежките дейности или внасянето на творчески елемент в труда е изключително важна задача.
Не са от вчера опитите проблемите на стреса да се решават по медикаментозен път. Твърде важна роля тук играят лекарствата от групата на психофармацефтиката. В повечето или по-малко случаи те се оказват полезни най-вече там, където стресовата реакция не може да бъде овладяна от собствените защитни сили на организма и в резултат се появяват редица нервни или соматични разстройства. За първи път този метод бе приложен в медицинската практика от големия френски анестезиолог Анри Лабори през петдесетте години на миналия век. Днес този метод, известен като „медикаментозна кома“, се прилага в целия свят, включително и у нас.
Свое място в борбата с нежеланите последици от стреса намират и т. нар. адаптогени. Към тях спадат знаменитият жен-шен и препаратите от далекоизточните храсти, известни под имената лимонник, левзея, лутерокок и други.
Понастоящем лекарите препоръчват срещу отрицателните психични стресове и последствията от тях да прибягваме до увеличаване на двигателната активност. Тя трябва да се изразява в продължително ходене пеш, физическа работа, плуване, ски, изобщо – спорт.
„Веселите хора винаги оздравяват“ е казал още през ХVІ век известният френски хирург Амброаз Паре. Широко известно е и изказването на Т. Синдехам, или както още го наричат „английския Хипократ на ХVІІ век“: „Пребиваването на клоун в града означава за болните жители много повече, отколкото десетки мулета, натоварени с лекарства“.
