С компенсаторки купуват 25 дка земя и започват да развиват на нея екологично земеделие
Преди години Цецка и Цветан Ценеви са като болшинството българи, жители на големите градове - гледат децата си, купуват зарзават от пазара и работят - тя като общинар, той като служител зад граница. Корените им са пръснати на северозапад и югозапад - родителите на Цветан са от Монтанско и Видинско, а на Цецка от Петричко и Гоцеделчевско. Ценеви нямат никаква представа, че един ден ще живеят и работят на село.
Една екскурзия до Халкидическия полуостров в Гърция най-неочаквано преобръща живота им. Там се запознават с българско семейство от Разложко, което ги кани на гости в своя край.
"Този район ни хареса, защото е в южната част на Рила. Въздухът е чист, в планината може да се развива селски туризъм, земеделие, да се произвеждат екологично чисти продукти, не е в населено място и е в гората. Това място беше нашето", разказва Цецка.Тя е наследница на бежанци от Беломорска Тракия и успява по съдебен път да получи компенсаторни записи като обезщетение за някогашните имоти на своя дядо. "Той е от с. Света Петка, имал е много земи. В Държавния архив открих документ, че не е получавал никакви компенсации за имотите си - нито пари, нито облигации. Съдът постанови да бъдем обезщетени", разказва Цецка.
Тя се надявала семейството да получи земя, а не компенсаторки, защото в онези времена цената им била като на амбалажната хартия - по 13 - 14 стотинки всяка. Но въпреки че семейството й не получило ниви, а било обезщетено с ценни книжа, тя ги вложила отново в земи.
"През 2011 г. играх на търг и успях да купя с тях 25 дка земеделска земя в землището на с. Бачево". И така Ценеви решават да се заемат със земеделие. Мястото на новия им имот е слънчево, почвата е песъчлива, подходяща за отглеждането на малини, ягоди, дини и пъпеши.
На следващата година предприемчивата Цецка решава да кандидатстват за субсидиране по мярка 141 "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. По нея можеха да кандидатстват регистрирани земеделски производители до 60 г., които обработват поне 5 дка земя с минимум две земеделски култури на нея.
Не беше лесно да напишем бизнесплана. Наложи се да четем много по темата. Така обаче разбрахме какво точно трябва да правим. Например, първоначално бяхме решили да засадим повече чушки, но се оказа, че те дават по-малко точки, отколкото градинските домати. Допълнителен бонус носят и кестените, спомня си Цецка.
Тя обаче се справя отлично с новото предизвикателство в земеделския сектор и преди 3 г. е одобрена по мярка 141.
Така в градината, която е 7,31 декара, Цецка и Цветан отглеждат чушки, краставици, различни сортове домати. Засаждат и овощна градина и за пръв път тази година ябълките дават плод.
В стопанството виреят още малини и ягоди. Трета година тук растат лешникови дръвчета, върху 700 квадрата са посадени орехи, още толкова са и кестените. А целият двор е изпъстрен с черни и лилави холандски лалета, зюмбюли и гладиоли. Тази година за Ценеви е пълна с премеждия, защото каналът, от който поливали градината, пресъхнал, и това ги затруднило неимоверно при напояването на зеленчуците.
"Догодина ще прокараме вода, защото без поливане не може да се изкара добра реколта. Пък и самата година беше трудна – първо дъждове, сега - суша, това се отрази върху насажденията. Например бобът не може да върже - прегаря заради горещото време", обяснява Цецка.
Насажденията се обработват с оборски тор през септември и напролет - около дръвчетата, ягодите и малините. После от БАБХ идват и вземат проби на място на почвата и торовете, които фермерите използват.
Подпомагането, което Ценеви получават по мярка 141, е малко над 2900 лв. на година.
"Не може да се каже, че покрива себестойността на продукцията, защото фиданките, семената и разсадът са скъпи, и ако не ни се хване нещо, отново го засаждаме. Но пък като приключи програмата, стопанството си остава за нас", посочва плюсовете Цецка.
Тя и съпругът й не продават нищо от произведеното на пазара - то просто не стига, защото бързо се превръща в замразени плодове и зеленчуци, сокове, консерви, сладка, компоти и конфитюри, които потеглят към столицата. "Семейството ни е голямо - имаме седем внуци, три деца, всички са в София и това, което произведем, е за наша консумация", казва Ценева.
Всъщност тя и съпругът й точно от "лудницата в София" са избягали. "Дойдохме тук на тишина и спокойствие. За мен срамна работа няма. Животът е кратък, но го разбираме едва тогава, когато годините се натрупат", казва Цветан.
Той и жена му сега кроят планове и за ново развитие - искат върху друг свой имот по пътя между с. Бачево и Разлог да построят къщички и да развиват селски туризъм. Работата и чистият въздух, по думите на Цветан, удължават живота. А той и Цецка не могат да се нарадват на имота си и на новия си и здравословен начин на живот.
